Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 18 в брой 30

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 18
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как ще бъдат преценени Свободните пари.
Ученикът на Прудон

С въвеждането на Свободните пари цялата ни програма бе изпълнена. Целта, към която вървяхме пипнешком, беше постигната. Това, което се надявахме да постигнем посредством усложнени, мъгляво замислени институции като валутната банка и кооперативните дружества, а именно, съвършена размяна на блага, се осъществи по най-простия и най-лесен начин чрез Свободните пари. Ето какво е казалПрудон:

„В обществения ред взаимността е формулата на справедливостта. Взаимността се определя от максимата „Прави, каквото искаш да ти правят.” Или, преведено на езика на политическата икономия – „Разменяй продукт срещу продукт, купувайте си взаимно продуктите един на друг.” Социалната наука означава просто организиране на взаимните отношения. Дайте на общественото тяло съвършено обръщение, т.е. точна и редовна размяна на продукт срещу продукт, и човешката солидарност е осигурена, трудът е организиран”.

И Прудон е прав, поне по отношение на продуктите на труда, макар и да не е по отношение на продуктите на земята. Но как може да се осъществява тази редовна размяна на продуктите? Това, което самият Прудон е предложил за извършване на тази съвършена циркулация, е непрактично. Даже в малък мащаб складът за стоки, както е замислен от Прудон, е бил неработещ, а тогава как би могло цялото икономическо тяло да се организира по тази линия? Той би трябвало да открие защо се проваля взаимното изкупуване на продукцията като пълно и редовно търсене за размяна. Това е бил въпросът, на който е трябвало да се отговори преди всичко, преди да се пристъпи към Прудоновите лекарства.

Прудон наистина е подозирал, че има нещо погрешно в металните пари, но той не е могъл да нарече златото „преграда към пазара, страж, пазещ вратите на пазара със заповед да не позволи на никого да мине”. Той никога не се е опитал да открие точно

какво е погрешното в парите,

въпреки че това е точката, от която е трябвало да започнат изследванията му. Това е неговият провал, довел го до заблуда. Издигайки труда или резултата от труда, стоката, до равнището на готовите пари (т.е. златото), Прудон е мислел, че е открил решението на социалния проблем. Но защо е било необходимо да „издигне” стоката до по-високо равнище; какво има в златото (тогава пари), та го е поставил над нивото на труда?

Тук Прудоновата грешка лежи в представата за издигане на стоките до равнището на златото. Той е трябвало да преобърне изречението и да каже: Искаме парите и стоките да циркулират на еднакво равнище така, че парите никога да не бъдат предпочитани пред стоките; така стоките стават пари и парите - стоки. Нека тогава понижим парите до нивото на стоките. Не можем да променим качеството на стоките и да ги надарим с предимствата, присъщи на златото като стока. Не можем да направим динамита безопасен или да предпазим стъклото от счупване, или желязото от ръжда, или кожите от прояждане от молци. Стоките неизменно имат естествени недостатъци - те се развалят, те са подчинени на разрушителните агенти на природата, - златото е единственото изключение. В допълнение към това, златото има привилегията да бъде пари и като пари да бъде универсално продаваемо; и може да бъде премествано от едно място на друго без значителен разход. Как тогава е възможно да издигнем стоките до равнището на златото?

Но обратната процедура е лесна: Парите са приспособими; можем да правим с тях, каквото ни харесва, щом това е необходимо. Нека ги понижим до нивото на стоките, нека им придадем качества, които да са противовес на лошите качества на стоките.

Чрез въвеждането на Свободните пари тази логична идея сега е въведена в практиката и резултатът доказва колко много истина и точни наблюдения се съдържат в съдържателните изречения на Прудон и колко близо той минава покрай решението на проблема.

С паричната реформа парите бяха понижени до равнището на стоките и резултатът е, че по всяко време и при всякаква ситуация стоките са равни на парите. „Купувай своите продукти от други продукти - е казвал Прудон, - ако искаш да намериш пазари и заетост”. Сега това е направено. Търсенето и предлагането са споени в едно с новите пари, точно както е било, когато размяната се е извършвало с бартер (защото всеки, който в онези времена е носел стоки на пазара, е вземал други стоки със себе си за вкъщи; така винаги е изнасял толкова продукция, колкото е внасял). С въвеждането на Свободните пари парите, получени от продажбата на стоки, незабавно се превръщат от купувача в стоки и така предлагането на продукция предизвиква търсене на същото количество. Продавачът, който е благоволил да се освободи от това, с което разполага, се вижда принуден от естеството на парите си да пусне отново в обращение парите, получени от своята продажба, купувайки стоки за собствено потребление или построявайки си къща, или давайки да децата си по-добро образование, или подобрявайки добитъка си и т.н. Ако не е привлечен от никоя от тия възможности, дава парите на заем на други, които се нуждаят от блага, но нямат пари. Други целесъобразности, като трупане на пари, даване на заеми срещу лихва, купуване на стоки с условие те да дадат печалба, изчакване на пресметнати по-добри изгледи, вече не са възможни. От естеството на вашите продукти вие сте принудени да ги продавате; а сега от естеството на парите ви сте принудени да купувате, няма алтернатива. В бърза последователност и принудително сега купуването следва продажбата и парите минават от ръка на ръка. В добри и лоши времена, при победа и поражение парите следват своята орбита през пазара толкова устойчиво, колкото Земята обикаля около Слънцето. Сега търсенето се проявява толкова редовно на пазара, колкото търсенето на работа и колкото благата, чакащи купувач.

Наистина, в началото купувачите се оплакваха от това, че са принудени да се освобождават от парите си. Те наричаха тази принуда ограничаване на свободата и нападение срещу собствеността. Но всичко зависи от това, какво значат парите. Държавата обявява, че парите са публично средство за общуване и че те се управляват единствено в интерес на размяната на стоки. А този интерес изисква продажбата на блага да бъде последвана от еквивалентно купуване на блага. Опитът обаче доказва, че не е достатъчно простото желание всеки по собствена воля и за доброто на всички щом веднъж пусне в обращение парите, които получава, те на практика да са достатъчни да осигурят редовна парична циркулация. Затова

е било необходимо в парите да се въведе сила, принуждаваща за циркулация.

Това е било направено и целта е била осъществена.
Всеки, нежелаещ да бъде лишен от свободата, отнасяща се до неговата собственост, може по свое собствено желание и усмотрение, ако предпочита, да запази у дома си произведеното, негова несъмнена собственост, и да го продава само когато се нуждае от покупката на други продукти. Ако предпочита да си запази сеното, варта, панталоните, лулите и какво да е от продукцията си, може да ги продаде предварително срещу Свободни пари и е свободен да направи това; никой няма да му попречи и никой няма да се оплаче. Но ако чрез силата на Свободните пари е бил освободен от бремето на своите собствени стоки, той трябва да си спомни задълженията, които е приел като продавач и като притежател на пари - той е длъжен да позволи на другите да спечелят от обращението на парите. Защото размяната на блага се основава на взаимност.

Парите не трябва да бъдат почивно място в размяната на блага; тяхната роля е преходна. Държавата произвежда пари за публични разходи и не може да толерира злоупотребата с това средство за общуване от други за цели, чужди на размяната на блага. Нито пък е справедливо парите да циркулират даром от държавата, тъй като разходите се заплащат извън публичните фондове, а малко граждани малко употребяват пари. Ето защо държавата събира годишна такса от 5% за употребата на парите. По този начин държавата осигурява с парите да не се злоупотребява за спекула, експлоатация и като средство за спестяване. Само онзи, който действително се нуждае от пари като средство за размяна, а именно, който произвежда блага и иска да ги размени с други блага, сега може да използва парите. Те трябва да станат твърде скъпи за всякакви други цели. Освен всичко друго, инструментът за размяна сега е строго отделен от инструмента за спестяване.

Това, което паричната реформа изисква от човека, който трябва да продаде стоките си, е просто справедливост: „Купувай сега блага, за да могат другите да се освободят от тях”. Но това изискване не е само справедливо, то е и мъдро, защото за да бъде в състояние да купи други стоки, човек е длъжен да продаде своите. Купувай, за да можеш да продадеш своите продукти. Иначе, за да бъдеш бог като купувач, ще бъдеш роб като продавач. Без купуване няма продаване, а без продаване няма купуване.

Купуването и продаването, комбинирани, създават размяната на стоки; затова са част от цялото. При металните пари покупката и продажбата често биваха разделени от промеждутък от време; със Свободните пари те са направени да съвпадат. Металните пари разделяха стоките, включвайки интервал от време между продажбата и покупката, забавяне поради интереси, лакомия за печалба и хиляди други странични сили за размяната; Свободните пари, напротив, докарват стоките, правейки заедно с това покупката да следва веднага след продажбата, без да дава време или пространство за намесата на странични сили. Металните пари, според афоризма на Прудон, повторно цитиран в тази книга, са преграда за пазара; Свободните пари са ключът.

Превод от английски:
Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 1007 пъти
Назад към брой 30Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017