Eсе ХVIII от поредицата на Елиас КАНЕТИ за характера на масите
Един особен вид маса се образува чрез самозапрещение:мнозина дружно не искат повече да правят това,което дотогава всеки поотделно е правил. Запрещението е ненадейно; те сами си го налагат.Това може да бъде някое старо запрещение,потънало в забрава, или такова,което от време на време излиза на бял свят.Но може и да е съвършено ново.Във всеки случай то се стоварва със страшна сила.Категорично е като заповед,но решаващото в него е негативният му характер. Запрещението никога не идва отвън,дори да изглежда,че е така.Винаги възниква от някаква потребност на тези, които засяга. Веднага щом запрещението е обявено, масата започва да се образува.Всички отказват да вършат онова,което външният свят е свикнал да очаква от тях. Онова,което са правили досега без много шум, като нещо естествено и съвсем не трудно, сега изведнъж не желаят да правят вече за нищо на света.По категоричността на техния отказ може да се познае принадлежността им към масата в самозапрещение. Негативността на забраната е заложена в тези маси от мига на тяхното раждане и докато съществуват, тя остава техният най-съществен белег.При тези обстоятелства би могло да се говори и за негативна маса. Съпротивата се изгражда:забраната е граница и бент; никой не може да прекрачи границата, нищо не може да пробие бента. Всеки следи другия до себе си,за да види дали той продължава да бъде част от бента.Който се огъне и престъпи забраната,бива осъден от другите.
Най-добрият пример за негативна маса, или възпряна маса, в наше време е стачката. Работниците са свикнали да извършват своята работа редовно и в определено време.Това са дейности от най-различен вид, един трябва да върши едно, адруг – нещо съвършено друго.Но те идват по едно и също време на работните си места и по едно и също време ги напускат. Работниците са равни по отношение на този общ момент на идването и разотиването. Повечето от тях вършат своята работа с ръце. Те са близки помежду си и в още нещо – възнаграждението за труда им. Но според това, което вършат, заплатите им са различни. Тяхното равенство, както се вижда, не стига много далече. То не е достатъчно, за да доведе до образуването на маса. Ако обаче се стигне до стачка, работниците стават равни помного по-обвързващ начин – с отказа си да продължат да работят. Пропити са от този отказ до мозъка на костите си. Забраната за работа формира убеждения, пораждащи способност за съпротива и остра реакция.
Моментът на преустановяването на работа е велик. Той е възвеличен в работническа песен. Много неща допринасят за чувството на облекчение, с което започва стачката. Фиктивното равенство, за което им се говори, но всъщност се състои само в това, че всички се трудят с ръце, изведнъж се превръща в истинско. Докато работят, всеки върши различно нещо, действа по специфични за него указания. Щом спрат да работят, всички действат по един и същи начин. Сякаш всички в един и същ момент решават да вдигнат ръце от оръдията на труда и да напрегнат всичките си сили, за да не ги вземат отново, независимо от това, че близките им гладуват. Напускайки работа, работниците стават равни. В сравнение с въздействието на този момент върху съзнанието, конкретното им искане няма голямо значение. Целта на стачката може да е повишаване на надниците и участниците в нея положително се чувстват равни и заради тази обща цел. Тя обаче не е достатъчна да ги превърне в маса.
Ръцете, които спират да работят, заразяват и други ръце. Онова, което те не правят, се предава на цялото общество. Стачката, която се разпространява поради „симпатизиране”, пречи на работата и на други, на които първоначално не им е минавало през ум да преустановят дейността си. Смисълът на стачката е в това, че
никой не трябва да върши нещо,
докато работниците не вършат нищо; и колкото по-дълго устоят това намерение, толкова по-голяма е вероятността да спечелят стачката.
При истинската стачка е важно всеки да спазва запрещението. Стига се до спонтанното образуване на организация в самата маса. Тази организация има функцията на държава, която възниква с пълното съзнание за своята краткотрайност, и в нея съществуват само няколко закона, горепосочените, но те се спазват най-строго: постове охраняват входовете на помещенията, от които е започнала стачката; самото работно място е забранена територия. Възбраната, която тегне върху него, го възнася над неговата делничност и му придава съвсем особено достойнство. Отговорността, която носят за него, го превръща в общо притежание. Като такова го защитават и му придават по-дълбок смисъл. В неговата пустота и безмълвие има нещо сакрално. Проверяват се убежденията на всеки, който се приближи към него. Този, който идва с подли намерения, който иска да работи, се смята за враг или предател!
Организацията се грижи за справедливо разпределение на хранителни продукти или пари. Наличното трябва да стигне за възможно най-дълго време. Важно е всеки да получава малко, но по равно с другите.
На по-силния няма да хрумне, че трябва да получи повече; дори лакомият на драго сърце ще се ограничи. Тъй като обикновено за всички има твърде малко, то и начинът за разпределение е честен, т.е. публичен. Този начин на разпределение допринася членовете на масата да се чувстват горди, че са равни. Има нещо във висша степен сериозно и заслужаващо уважение в такава организация. Когато става дума за необуздаността и страстта на масите към разрушение, не можем да не мислим и за чувството на отговорност и достойнство на такова спонтанно възникнало образувание. Разглеждането на възпряната маса е абсолютно необходимо, защото тя показва съвсем различни черти, коренно противоположни на характерните белези на масите. Докато е вярна на своята природа, масата в самозапрещение не е склонна към никакви разрушения.
Вярно е обаче, че не е лесно да бъде удържана в това свое състояние. Ако нещата се развиват неблагоприятно и недоимъкът стане трудно поносим, и най-вече когато е нападната или обкръжена, негативната маса е склонна да се превърне в позитивна и активна. Стачкуващите, които така внезапно са прекратили обичайната дейност на ръцете си, след известно време трудно могат да ги държат повече в бездействие. Щом усетят, че е застрашено единството на съпротивата им, те стават склонни към разрушения в сферата на собствената си добре позната дейност. Това е моментът, когато трябва да се прояви най-важната функция на организацията: да съхрани чист характера на възпряната маса и да възпрепятства всяка нейна позитивна акция. Тя трябва също да разбере кога е настъпил моментът отново да се премахне забраната, на която масата дължи съществуването си. Погледът на организацията върху положението съответства на чувството на масата. Оттегляйки забраната, организацията сама взема решение за своето разстройване.
Елиас КАНЕТИ
Подготвил за печат: