Толкова много думи се изговориха за настъпващите промени, че цялото това говорене се преекспонира до степен, в която хората вече отказват да повярват, че изобщо нещо ще се случи. Или пък, ако все пак стане, са сигурни, че то изобщо не може да прилича едновременно на всички изказани досега хипотези. Щом науката и езотериката предлагат различни варианти и решения, какво тогава остава за обикновените хора да си съставят мнение и план за действие? Въпреки това обаче имащото да става, си става с пълна пара, макар и доста незабелязано от нашите несъвършени сетива.
Независимо дали го усещаме или не, от доста време се извършва
Великото преображение на пространството, ставащо веднъж на 26 000 години.
Вярвайки или не, всеки човек ще се впише в новия ритъм, в новата реликтова честота на вибрация на нашата планета, която подобно на маяк ще направи всичко явно – и вярата, и лъжата, и духовното блудство, и произлизащите от това следствия. А невписващите се в тази предзададена eволюция просто ще отпаднат от единния ритъм, защото това ще означава несъпричасност, отчуждение на творението от своя Творец. Отделянето на човека-частица от Твореца ще означава самоосъждане на духовна смърт и превръщане в духовен баласт, който се отхвърля от самото Пространство, както казва Л. И. Маслов в своите „Откровения към хората на Новия век”. Колкото и да се стараят, каквото и да направят такива хора, без сънастройване със Съ-Знанието не могат да постигнат нищо. Поне докато не достигнат до дълбочината на знанията и на новата енергия като жива информация.
Никакви медитации и молитви няма да помогнат, пише Маслов, ако няма дълбоко лично отношение и осъзната воля за потапянето в Божествените откровения. А това попадане в Канала за връзка става на принципа на огледалото –
както мислиш, чувстваш и говориш, така и живееш.
Защото обменът на думи, мисли и чувства е мощен заряд от енергия. Нашите мисли и чувства са торсиони, защото тяхната фина материя е елемент на всеобщите торсионни полета. Това означава, че те могат да влияят сами на себе си и на другите, защото са самоорганизиращи се структури. Всяка дума, всеки звук, всяка наша мисъл изкривяват физическия вакуум около нас, създават торсионни полета и въздействат на всичко и всеки, в зависимост от вложените ни намерения. Сега живеем мрачно и отчаяно, защото създаваме настоящето си с торсионите на ужаса, раздразнението, ненавистта, злобата, отчуждението. Защото сами създаваме чудовищата, които накрая ни поглъщат. Като прибавим чудовищата, създадени от медиите, условията това да се случи по-бързо, са налице.
Нашите микровихри не са изолирана система от мисли и образи и няма да изчезнат веднъж завинаги, защото са истински приемници-предаватели на торсионните взаимодействия във Вселената. Т.е.
всеки човешки мозък се явява част, клетка, неврон на Световния разум.
Така че човешкото съзнание е способно да се „включва” в Първичното поле на въртене, в Полето на съзнанието, и чрез него да въздейства на общото ниво на реалността. И това влияние е най-силно и възможно в точките на бифуркация (в каквато сме навлезли още от миналата година), критичните точки във физическия вакуум, в които всички нива на реалност се проявяват едновременно във виртуален образ. Дори едно незначително въздействие (знаем за т.нар. ефект на пеперудата) върху тези точки чрез Полето на съзнанието може да доведе до промяна на събитията и до създаване на нови такива. И тогава в доказаните вече седем нива на реалността на Света - Божествена монада, Поле на съзнанието на Вселената, физически вакуум (ефир), плазма (огън), газ (въздух), течност (вода), твърдо тяло (земя) – може да настъпят нови процеси и преобразувания, да се родят множество нови двойки частици-античастици или вече създадените да изчезнат.
Вследствие на промяната на информационното въздействие протичат и физическите процеси, преустройват се физическите структури. Информационното влияние въздейства на системата върху нейната точка на бифуркация т.е. върху точката на неустойчиво равновесие. Този сигнал може много силно да измени енергетическото състояние на системата, неизразходвайки при това никаква енергия.
Взаимодействието на материята с информационното поле поражда мисли-форми - устойчиви полеви образувания, като създава своеобразна визитна картичка на конкретен материален обект в структурата на информационното поле.
Вечните мисли на хората, които са част от Вечното пространство, достигайки нивото на Съ-Творческо Съ-Знание, са съвсем истински инструмент за реализация, материализация на човешките помисли. Обединени в едно колективно Първосъзнание, пише Маслов, могат да излъчат много силно единно послание, което да материализира най-фантастичните си проекти, като например Великите пирамиди.
Но доколко това може да се предвиди и управлява напълно, не знаем. Самият Стивън Хокинг казва, че ако съществува пълен набор от вселенски закони, това би ограничило свободата на Бога да променя намеренията си и да се намесва в света. А пък и да имаше такъв съвършен законник, ние едва ли бихме го обхванали и разбрали в пълнота. Затова, както потвърди и квантовата механика,
събитията не могат да бъдат предсказвани с абсолютна точност и винаги ще съществува известен процент на неопределеност.
Затова, изглежда, че ще бъдем най-близо до истината, ако предположим, че в най-важните точки на решения, като тези на бифуркация, последната „дума” ще има Създателят на Света.
А какво можем да направим ние ли? Много повече от това да бездействаме, във всички случаи. Мнозина „активисти”, основавайки се на препоръките на доста учители на човечеството, предлагат групови медитации. Нещо подобно се проведе на датата 11.11.2011г. в местността Богородична стъпка, край Старозагорските минерални бани. Не може да се отрече, че медитирайки по едно и също време, участниците заедно с небесните помощници могат да създадат една холограма на представата си за добро събитие. За това съдейства и най-силната енергия на промяната, която е най-силна в точката на бифуркация, в каквато се намираме сега.
Да, няма съмнение, че подобно начинание е добра практика, но при условие, че всички участници в него са достатъчно извисени и духовно пречистени, за да не предизвикат повече беди, отколкото ползи. А кой може да гарантира за това? Едва ли ще се намери такъв човек. Което пък изобщо не означава, че не трябва да правим своите малки опити да променим старото статукво в света около нас. Затова, визуализирайки или не, можем да ги правим всеки ден с порива на сърцето си и с усещането за вече реализирани постижения в името на доброто. И едва когато се убедим в своята отговорност и възможност, можем да отидем и по-далече и с прибавянето на нашата положителна енергия към всеобщата такава да направим истински пробив в остарялата парадигма за възприемане на света. В противен случай, излъчвайки незнанието за правилните мисъл-образи, бихме влошили сегашното положение.
Наскоро беше разпространен в мрежата и един призив за Световна визуализация, за Пробив на новото самосъзнание. Той ни приканва, без да посочва ден и час, по-скоро във всяко едно време, да насочваме своята енергия на мислите и чувствата по посока на сбъдване на нашите добри очаквания; и то с радост - така, сякаш вече са се сбъднали. Но има една мъдра приказка, която казва „внимавайте какво си пожелавате”. Ако поискаме нещо, което не сме готови да приемем, това означава да си направим духовно „харакири”. Означава и недоверие към Твореца, който създава най-добрите за нас условия и обстоятелства за необходимата ни промяна.
Във всички случай трябва непрекъснато да работим по посока нашето издигане и усъвършенстване. Така наистина ще помогнем чрез процеса си на самоосъзнаване за издигането на всички нива на съществуване. Във физическия свят работи точно този принцип – от частното към общото, докато в Тънкия свят принципът е обратен. Моментът на синхронизацията на двата принципа ще настъпи за всеки по различно време, според определените ни дадености, желания и възможности за самоусъвършенстване.
Еднократното изричане и визуализиране на доброто обаче съвсем няма да промени картината на Света, преди да е станало потребност, начин на живеене. Това просто ще си бъде един съвсем по нашенски подход - „от главата за краката”. Но „главата” не би могла да ходи вместо нас, нали? Първо трябва да се научим да „ходим”, после създаденото движение ще предизвика още по-големите задвижвания на вълни и вихри от съвсем друг порядък. С други думи, системата не става такава, преди да я систематизираме всеки ден по малко. Дано досега сме правили нещо в тази посока, защото сега времето, необходимо за квантовата трансмутация, неумолимо се съкращава и човекът - фрактална частица на Твореца - ще трябва да се включи в нея, независимо от това какво вече е направил. И то чрез един особено интензивен изпит в условия на труден избор и при доста високи вибрации. Но и тук, както навсякъде, Творецът е оставил резерви. В исторически моменти, като тези, които идват, човекът може да си помогне чрез неувяхващата си надежда и увереност в Божия промисъл. Чрез безпрекословната си любов и вяра към своя Източник. Това са основните условия за успешното преминаване на изпита за Квантовия преход, който е едно движение на душите и сърцата ни по посока на вечния ни Дом. В навечерието на Великия празник на Духовното единение, съобщава Маслов, само нашата изпратена към пространството любов може да срещне Любовта, идваща от отвореното сърце на Бога,и тази небивала среща ще предизвика кардиналното преображение на Пространството. Това духовно Преображение няма да бъде просто борба на човека със самия себе си, а неговата борба за оживяване. Защото много скоро ще започне прочистването с огън, т.е. с високочестотните вибрации на самия Творец.
Единствено в този век, хората са достигнали до точката на незавръщане, или точката на бифуркация, която е и състояние, в което няма да виждаме и усещаме как тече времето. Това доста ще ни стресира, макар да е нашето привично състояние, от което обаче изобщо не сме се възползвали. Затова пък точно то ще промени нашите възприятия, особено по време на медитация. Тогава ще стане ясно дали хората могат да успеят да разсеят натрупания в и около себе си мрак, и дали са формирали вътре в себе си „парченце” Светлина, което ще си проличи, ако не отговарят на злото със зло, не са отмъстителни и злопаметни, не са коравосърдечни, безмилостни и т. н.
Но в идващите дни на Богопроявление, на Божествена регулярност ще има не само тотално пречистване преди срещата с Твореца чрез отделяне на „зърното” от „плевела”, но и едно всеобщо възхваление на Неговите справедливи и истинни методи и средства за тотална промяна на Света. Свързано, разбира се, с осъзнаването, че строгостта е част от Любовтаи че един любящ Баща ще има много високи изисквания към своето творение, проявяващо го тук, на Земята. Затова преходът, границата към Новия свят, човекът ще премине по начина, по който е ходил до този момент. И то не с каляска, а пеша с тежкия товар на всички кармични дългове, натрупани през всичките си изминали инкарнации. Но тъй като всички хора са били някога родени в Светлина, отново ще имат възможност да сътворят Цялото, т.е. Бога, в себе си; да съберат всички фрагменти на „пъзела”, да ги съберат в една велика картина на Началото на началата и така да изпълнят Вселенската програма за Преображение на пространството, според диктовките на Маслов. Най-сигурният начин за попадане в тази програма е осъзнатият ни Дар на Съ-Творци, който прави нашата воля част от волята на Създателя. Тогава разхвърляните в нас частици, брилянти от Светлина, ще се съберат в образа на Твореца и всеки човек ще може да види в тази велика картина не само Неговия образа, но и своя собствен образ под формата на творящо Начало на Началата.