Когато г-жа Шикова ме покани да отида в родното село на Петър Дънов – Николаевка, Варненско, приех с удоволствие, защото бях чела негови книги, а също и за него.
Организатор беше Духовен център „Слънце” – Варна, с ръководител г-жа Елена Икономова.
Пътувахме с микробус. Другите бяха ходили и преди, но аз отивах за първи път и с нетърпение очаквах да видя родната му къща.
Още с пристигането попитах Павлина – жената отдала сили, време и почит, посветила се в памет на неговото дело - това ли е родната му къща. Тя каза, че неговата се е срутила и по снимка са построили нова – двуетажна в стар стил, каквато е била някога.
Нашата задача бе да помогнем в почистването на къщата и двора, седмица преди откриването й, определено за 24.09.2011 г.
Каквото можахме, направихме – почистихме и тротоара, който беше буренясал.
На самото откриване имаше гости от цяла България, заедно с тези, направили първа копка. За делото му говори проф. Христо Маджаров и други негови почитатели. Павлина Иванова – директор на местното училище, прочете стихове за Петър Дънов. Групи от Варна и Пловдив пяха песни. Накрая разгледахме къщата, подредена в български стил, с негови творби и т.н.
Почерпихме се с домашно приготвени вкусотии и си тръгнахме за Варна.
Още на отиване получихме от Венета по една листовка с образа на Петър Дънов и кратки сведения за живота и дейността му.
Роден е на Петровден, 29 юни 1864 г., в село Хадърча, днес Николаевка, област Варна, където започва и учението си. По-късно учи в Свищов, в американско методистко училище, а през 1888 г. заминава за САЩ да продължи образованието си. През 1895 г. се завръща в България, където отдава силите и знанието си за народа, за здравето му – физическо и духовно.
Години наред непризнат в Родината си, получава признание от цял свят.
За него Алберт Айнщайн казва: „Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”.
Какво по-голямо признание от това, което изрича Айнщайн.
Накрая и аз казвам:
Поклон пред великото му дело!
Поклон пред светлата му памет!