- Г-н Бубалов, какви са най-общо приносните акценти в сборника?
И.Б. Сборникът с метафоричното заглавие „Пътуващият град. Бургас, Черноморието и Странджа в средновековните европейски морски карти” (Изд. „Либра Скорп”, Бургас, 2010 г.) беше посрещнат от бургаските медии и читателите с повишен интерес и това се дължи на сполучливото полиграфско оформление и идейно-композиционно решение, което с издателството успяхме да реализираме. Във встъпителната част интерес представляват епиграфските текстове и препоръките, които са в унисон с приносните акценти на сборника.
- Как приемате оценките в препоръките на професорите?
- Оценките на професорите Стоян Радев и на проф. д-р Божидар Димитров са изключително ценни, кратки и точни. И бих вметнал, че проф. Божидар Димитров е единственият в България най-добър познавач на средновековните европейски пътни морски карти. Той отбелязва, че изследванията ми върху етимологията на имената в Бургаския район и в самия град Бургас са ценни и задълбочени, и най-вече върху най-спорния въпрос, свързан с топонимите Пиргос-Порос.
- Говорите за приносните акценти в сборника, посочете някои от тях.
- Бих посочил например историческата карта на „Тракия, България, Влахия и Сърбия” от 1584 г. на италианския картограф Джакомо Касталди (1500-1565). В нея открих, че той първи е нанесъл в своята карта селището (РОГО-Поро) – истинския средновековен предшественик на днешния Бургас, и не случайно то е фиксирано с кръгче върху лицевата корица на книгата.
- Бихте ли посочили и други примери?
- Примерите са много, защото върху съдържанието на сборника съм работил в продължение на повече от 15-20 години и то по различни проблеми в статиите, които са ме интересували, особено към региони, които съм съпричастен, като странджанския – моят роден край, който не веднъж съм пребродил, за да го опозная. И в този смисъл, доста усилия съм положил, за да открия местонахождението (локализацията) на средновековния български манастир „Свети Петър” на исихаста Григорий Синаит в Странджа. Това изследване направих след като прочетох статията „Местонахождението на средновековната Парория и Синаитовия манастир” на уважавания от мене историк Горо Горов (вече покойник), която той преживе, през 70-те години на миналия век, публикува в сп. Исторически преглед, кн.І, 1872 г. Това ме предизвика да направя внимателно проучване и установих, че параклиса „Света Петка – Балаклия” в землището на с. Заберново, Малкотърновско, което посетих на място през 1984 г., не отговаря на географските дадености, които са описани в житието на Теодосий Търновски. Наложи се да преведа старогръцките терпини, свързани крайграничното място, наричано Парория, и го открих. Това е Дупнишкия манастир „Свети Петър”, възникнал през XIV в. в близост до група малки лаври в североизточните стръмни склонове под връх Махиада, в Скопелската християнска обител на местността Бъзово-Бъзът до Дупнишката пещера. Всичко това може да се види в сборника, на стр. 163, в географската скица на Г. Попаянов.
- В сборника сте поместили опровержение срещу историите от Бургаския музей, за това, че оповестеното от тях проучване през 2009 г. за историческия обект на нос Форос в Бургаския залив не отговаря на историческите реалности.
- Да! Това, което беше оповестено, не отговаря на историческата истина. Този обект през III в.сл.Хр. е бил РИМСКИ ВОЕНЕН ЛАГЕР, военизирано селище със специален статут на управление – „президия” (военен щаб), която осъществявала ръководни функции над всички подразделения на територията на нос Форос. По времето на римския император Гордиан ІІІ (238-244) тук за нуждите на римската провинция Тракия e изграден затвор (Стравико-Stravicho) за тежки престъпления и към него е издигната кула (бург), охраняваща затвора и пристанището Кафа (Kaffa). То продължава да работи и след завладяването му от турците в края на ХІV в.и от там се изнася жито и други стоки за Западна Европа. И ако се вгледаме в картата на нос Форос от края на XIX век, ще установим, че под името на Бургас е нанесена 1872 година, пристанището Кафа и Чифлик Кафка. Вероятно, върху останките на някогашния затвор са били изградени и сградите на Чифлика.