Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 16 в брой 28

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 16
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как ще бъдат преценени Свободните пари.

Длъжникът:

Ако ние, земевладелците, не принадлежим към рода на дебелокожите животни, ние не бихме били нечувствителни към злоупотребата, изобилстваща в Парламента, в пресата и в ежедневното общуване (ние сме наречени хлебни лихвари, просяци и мошеници).

Това, че работническата класа ни обвиняваше, че правим нейния хляб по-скъп, беше простимо. Спрямо нея ние сме част от агресора. Работниците не са ни причинявали вреда, която би оправдала нашите набези върху мършавите им кесии. Но намирам, че са просто смешни онези партии, които за да обогатят себе си, често са ни нанасяли щети чрез законодателството, а после са се присъединявали към вопъла за злоупотребата. Това показва, че тези партии не са научили значението на политиката. Политиката означава власт, и тези, които имат властта, експлоатират политиката в своя собствена изгода. По-рано либералните партии държаха властта, която експлоатираха, сега е наш ред. Така че, защо ни хулят? Ругатните отскачат върху тези, които са били на власт и върху онези, които ще бъдат на власт в бъдеще.

В тази свада нашите политически опоненти твърдо бяха агресорите. Те ни нападнаха, въвеждайки златния стандарт, и за да защитим нашите интереси, ние се опитахме да възстановим биметализма. Тъй като не успяхме, ние прибягнахме до защитните мита. Защо опонентите ни лишиха от двойния стандарт, върху който се основаваха нашите ипотеки? Защо ни принуждаваха да плащаме повече, отколкото сме получили? Защо те променяха условията на нашите ипотеки, лишавайки ни от избор между златото и среброто? Защо ни лишаваха от възможността да платим дълговете си с по-евтиния от двата метала? Очевидно е, че има голяма разлика в това, дали съм свободен да изплатя дълговете си с 1000 килограма картофи или 100 килограма памук, или съм обвързан да го плащам само с картофи. Тази клауза в договора не бе изгодна за нас, без да получим някакъв вид компенсация. Ако ми беше позволено да избирам, аз бих платил със 160 фунта сребро или с 10 фунта злато и, разбира се, щях да съм платил с по-евтиния от двата метала, точно както, когато съм заемал пари, съм плащал с по-евтиния метал. Шансът за печалба от такава изгода стана явна по-късно, когато сравнихме цената на среброто с тази на златото. Цената на златото нарасна с 50% в сравнение със среброто, така че вместо 100 000 марки излъчва дългове, които сега възлизат на 200 000 марки - не номинално, а което е по-лошо, действителен факт. Трябва да пожертвам двойно количество от годишната продукция, за да платя лихвата на моя дълг. Вместо за 50 тона сега банката претендира за 100 тона годишно. Ако сребърните пари не бяха премахнати, бих могъл да ангажирам 50-те допълнителни тонове за изплащане на дълга ми и сега щях да бъда на чисто.

Такова третиране на длъжниците, узаконено от политическите ни опоненти, не е ли просто мошеничество?

Длъжниците не протестираха лично, протестите се бяха ограничили до земеделците и другите ипотечни длъжници, защото повечето от другите длъжници, които са заели пари, без да дават като залог реални недвижими имоти, биха фалирали и така биха се освободили от дълговете си при общото сриване, което последва с въвеждането на златния стандарт. Затова въпросът вече не ги засяга.

Когато поддържахме искането си за възвръщане на сребърния стандарт, посочвайки, че след въвеждането на златния стандарт цената на житото падна от 265 на 140 марки и че ние сме получавали сребро, а не злато за нашите ипотеки, ние се смеехме и казвахме, че не сме знаели нищо за парите и за нуждите на търговията. Златният стандарт е доказал голям успех (доказателство: голяма търговска криза и падане на цените) и не би могъл да се бърка с неустановеното понятие за собственост и риска от срутване на цялата икономическа структура. Ако, въпреки благославянето на златния стандарт, ние прекарвахме лошо, за упрек бяха нашите остарели методи - защо не възприехме модерни машини, защо не използвахме химически торове, защо не отглеждаме реколти, необходими за индустриални цели, защо не произвеждаме повече и на по-ниски цени и така да продължаваме, въпреки ниските цени? Всички наши аргументи са погрешни; „стойността на златото е фиксирана, а стойността на стоките е западнала като последица от намаления разход за производство! Тъй като златото има фиксирана присъща стойност”, ценовите колебания винаги се дължат на стоките.

Опитахме се да приложим тези добри съвети в практиката и да намалим нашите разходи за производството. Държавата ни се притече на помощ с намаляване на разходите за превоз и с намаляване на таксите за пътуване на работниците поляци. И получихме по-добри посеви със същия труд. Но не получихме очакваната изгода, тъй като, въпреки че нашите реколти се увеличиха, цените паднаха от 265 на 140 марки, така че ние в действителност получихме по-малко пари за по-големи реколти. Парите са това, от което се нуждаем, тъй като нашите кредитори претендират за пари, а не за картофи или захарно цвекло! Кредиторите ни помогнаха за нашите облигации, които бяха фалшифицирани чрез законодателство в тяхна полза; те искаха злато.

Сребърният стандарт би трябвало да ни даде пари - повече и по-евтини пари, и след като ни бяха ни отказани, ние се опитахме чрез други подходящи действия да получим повече пари за продукцията ни и по този начин засегнахме защитните мита. Ако не бяхме измамени извън сребърния стандарт, нямаше да са необходими защитни мита. Цялата отговорност за житните мита ляга върху тези, които ни бяха нарекли хлебни лихвари, просяци и мошеници, върху тези,

които ни ограбиха чрез въвеждането на златния стандарт.

Омразният епизод в нашата икономическа и политическа история, който причини безкрайна борба и горчивина, би могъл да се избегне чрез елементарна предпазна мярка за включване на законово определение на понятията „талер” и „марка” в предлаганата парична реформа и чрез ясно определяне на обстоятелствата, при които на държавата се даде право да демонетизира среброто и златото.

Разглеждайки огромната важност на тази материя, беше престъпно и от двете страни да използват талера, а след това и марката като основа за тяхната заповед за власт и да дадат отговор на въпроса „Какво е марка, германски стандарт?”, същността на партийната политика. Но сега се чувствам спасен. Националната парична служба е нащрек и Свободните пари спомагат за поддържане на еднакво равновесие между конфликните интереси на длъжниците и кредиторите.

Превод от английски:

Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 843 пъти
Назад към брой 28Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017