Eсе ХV от поредицата на Елиас КАНЕТИ за характера на масите
По всички краища на земята, навсякъде, където има хора, се среща представата за невидимите мъртви. Можем да я определим като най-древната представа на човечеството. Наистина няма нито едно първобитно племе, нито един род, нито един народ, чиито мисли да не са твърде заети с неговите мъртви. Човек е обсебен от тях; те имат огромно значение за него, въздействието им върху живите е съществена част от самия живот.
За тях се мисли сякаш са събрани заедно, също както хората са събрани заедно, и са склонни да приемат много от тях. „Старите бешуани1, както и други туземци в Южна Африка вярват, че цялото пространство е изпълнено от духовете на техните прадеди. Земя, въздух и небе са изпълнени с духове, те произволно упражняват злокобно влияние върху живите. Болоките2 в Конго вярват, че са обкръжени от духове, които при всеки удобен случай се опитват да им сторят нещо, да им навредят по всяко време на деня и нощта. Реки и потоци са изпълнени от духовете на техните прадеди. И гората, и храстите са изпълнени с духове. Те могат да станат опасни за пътуващите по суша или вода, застигани от нощта. Никой няма достатъчно кураж да премине нощем през гората, която дели едно село от друго, никой не може да бъде примамен дори и с обещание за голямо възнаграждение. А отговорът на такива предложения винаги гласи: В гората има много духове.”
Обикновено вярват, че мъртвите живеят заедно в далечна страна под земята, на остров или в небесен дом. В една песен на пигмеите3 от Габон се казва:
„Портите на пещерата са затворени. Душите на мъртвите се тълпят като рояк мухи, които танцуват нощем. Един рояк мухи, които танцуват вечер, когато мрак настане, когато слънцето залезе, рояк от мухи: вихър от мъртви листа във виеща буря.”
Не е достатъчно обаче, че мъртвите стават все повече и надделява чувство за тяхната плътност. Те също са в движение и имат общи начинания. За обикновените хора те остават невидими, но има хора с особена дарба, шамани, които разбират от заклинания и могат да подчиняват духове, да ги превръщат в свои слуги. При чукчите в Сибир „един добър шаман има цял легион от духове помощници4 и когато повика всички, те идват на такива тълпи, че малката землянка, където става заклинанието, сякаш се огражда със стена от всички страни”.
Шаманите казват какво виждат. С треперещ от вълнение глас шаманът вика през снежната юрта:
„Небесното пространство е изпълнено с голи същества, които се реят във въздуха. Хора, голи мъже, голи жени се реят и предизвикват буря и снежни виелици.
Чувате ли как свисти? Плющи като удар от крило на голяма птица горе във въздуха. Това е страхът на голи хора, това е бягството на голи хора! Духовете на въздуха духат бурята, духовете на въздуха тласкат снега, който се сипе върху земята.”5
Този величав образ на голи духове в бягство принадлежи на ескимосите.
Някои народи си представят своите мъртви или определен брой от тях като воюващи армии. При келтите от високопланинска Шотландия за армията на мъртвите има специална дума – sluagh.6 Тази дума на английски се превежда като spirit-multitude или „множество духове”. Армията от духове лети на големи облаци - също като звездите над земята - нагоре-надолу. Те постоянно се връщат на земята по местата на своите земни грехове. С безпогрешнитеси отровни стрели убиват котки, кучета, овце и говеда, които принадлежат на хората. Водят във въздуха битки, както хората на земята. В ясни, мразовити нощи може да се чуе и да се види как техните армии настъпват едни срещу други и се оттеглят, оттеглят се и отново настъпват. След такава битка кръвта им обагря скали и камъни. Думата ghairm означава „писък, вик”, а sluagh ghairm е бойният вик на мъртвите. От нея по-късно е произлязла думата slogan. Названието на бойните викове на нашите съвременни маси произтича от войските на мъртъвците във Високите планини.
В два северни народа, които живеят далече един от друг-лапландците в Европа и индианците тлинкит в Аляска, - съществува представа за Северното сияние като за битка. „Лапландците от Колския полуостров вярват, че в Северното сияние виждат падналите във войната, които продължават да воюват помежду си във въздуха като духове. Лапландците в Русия съзират в Северното сияние духовете на убитите. Те живеят в една къща, където понякога се събират, там се пронизват смъртоносно и подът бива окървавен. Северното сияние показва, че душите на убитите започват своята битка. Според тлинкит в Аляска всички, които умират от болест, а не са убити във войната, се събират само в долния свят. Единствено смелите бойци, убити във войната, са на небето. От време на време то се отваря, за да приеме нови духове. На шамана те се явяват винаги в пълно бойно снаряжение. Тези души на загиналите се появяват често като Северното сияние, най-вече като пламъци на Северното сияние, и се виждат като стрели или сноп от лъчи, те се движат напред-назад, разминават се или си разменят местата, което много напомня начина на воюване на тлинкит. Има поверие, че силно Северно сияние е предвестник на голямо кръвопролитие, тъй като мъртвите бойци желаят да привлекат другари.”7
Според вярванията на германите, огромен брой бойци се събират във Валхала. От сътворението на света всички мъже, паднали в бой, отиват във Валхала. Техният брой расте постоянно, защото войните нямат край. Там ядат и пият и това продължава вечно. Всяка сутрин хващат оръжието си и потеглят на бой. Взаимно се убиват на шега, но отново се възправят, това не е истинска смърт. Отново навлизат във Валхала в редица по осемстотин души през шестстотин и четирийсет порти.
Но това не са само духовете на умрелите, които хората си представят в такива множества, невидими за обикновените хора. В един стар юдейски текст се казва: „Човекът трябва да знае и да помни, че няма свободно пространство между небето и земята, а всичко е изпълнено от рояци и тълпи. Част от тях са чисти, изпълнени с благоволение и смиреност; други, обаче, са нечисти създания, вредители и мъчители. Те летят из въздуха: някои от тях искат мир, други търсят война; някои вършат добрини, други правят злини; някои носят живот, други обаче - смърт.”8
В религията на древните перси демоните образуват особен род войска, която се подчинява на свое собствено върховно командване. За хилядите от тези демони в тяхната свещена книга „Зенд-Авеста” има следната формула: „хиляди и хиляди демони, десетки хиляди и десетки хиляди, безбройни мириади.”9
Християнското Средновековие се занимава сериозно с броя на дяволите. В „Диалог за чудесата” на Цезарий фон Хайстербах10 се говори как те веднъж били изпълнили олтарната част на една църква така плътно, че смутили пеенето на монасите, които били започнали третия псалм „Господи, колко много са моите врагове”. Дяволите летели от едната страна на олтара към другата и се смесвали с монасите. Те вече съвсем не знаели какво пеят и в объркването си едната страна се стремяла да надвика другата. Ако толкова много дяволи се събират на едно място, за да смутят една-единствена божествена служба, колко ли много тогава би трябвало да има по цялата земя! Но още Евангелието според Цезарий свидетелства, че цял легион от тях са се вселили в един-единствен човек.
Един лош свещеник казал на своя роднина, която седяла до него на смъртния му одър: „Виждаш ли онази голяма плевня срещу нас? Под нейния покрив има толкова сламки, колкото дяволи сега са събрани около мен.” Те дебнели неговата душа, за да й наложат наказанието си. Но опитват щастието си и на смъртното ложе на благочестивите. По време на погребението на една благонравна игуменка около нея били събрани повече дяволи, отколкото листа има по дърветата в голяма гора. Около един умиращ игумен те били повече, отколкото пясъка на брега на морето. Тези данни са известни благодарение на един дявол, който лично е присъствал, и на рицаря, на когото разказал. Дяволът не скрил разочарованието си от тези безуспешни опити и признал, че по време на смъртта на Христос седял на едно от рамената на кръста.
Вижда се, че натрапничеството на тези дяволи е толкова голямо, колкото и техният брой. Когато игумен Рихалм от Цистерцин склопил очи, той ги видял плътни като прах около себе си. Срещат се и по-точни преценки за техния брой. Между тях знам две, но те много се различават. Според едната от тях броят им е 44 635 569, а според другата - единайсет билиона.
В голямо и естествено противоречие с това е представата, която човек си създава за ангелите и светците. При тях цари спокойствие, липсва желание да се постигне каквото и да било, целта е постигната. Но и те са събрани, рояците на божествената армия - „безчет ангели, патриарси, пророци, апостоли, мъченици, изповедници, деви и други праведници”. Стоят в големи кръгове около трона на своя Бог също както придворните в двора на своя крал. Те са плътно прилепени, глава до глава, и от близостта с него се ражда блаженството им. Те са приети от него завинаги и никога няма да го напуснат, нито ще се разделят. Те го съзерцават и възхваляват вглъбени. Това е единственото, което все още правят, правят го заедно.11
Духът на вярващите е изпълнен с подобни представи за невидими маси. Дали това са мъртвите, дяволите или светците, човек си ги представя на големи плътни множества. Може да се каже, че религиите започват с тези невидими маси.Тяхната тектоника е различна, но във всяка вяра им се придава особено равновесие. Възможно и желателно е да се направи класификация на религиите според начина, по който манипулират своите невидими маси. По-висшите религии, тези, които са извоювали универсална значимост, доказват с това независима сигурност и яснота. Страховете и желанията на хората се свързват с невидимите маси, които с проповедите си религиите запазват в живота. Същност на религията са тези невидими. Вярата отслабва в мига, когато те избледнеят, и докато тя постепенно отмира, на мястото на избледнелите се появяват други множества.
За една такава маса - и тя е може би най-важната - все още не сме говорили. Тя е единствената, която изглежда естествена и за нас, съвременните хора, въпреки нейната невидимост: потомството. Човек може да я види до две или три поколения напред, но след това тя е изцяло в бъдещето. Потомството е видимо именно в своята многочисленост. Знае се, че то трябва да се увеличава най-напред постепенно, след това все по-бързо. Родове и цели народи произлизат от един свой прародител и от обетите, които му дават, се вижда колко прекрасно и многобройно е потомството, което той желае: многобройно като звездите на небето и като пясъка на морето. В „Ши-Кинг”, класическата „Книга на песните” на китайците, има един стих, в който потомството се сравнява с рояк скакалци:
„Крилата на скакалците казват: Настъпвай, настъпвай!
И нека твоите синове и внуци
да са войска безчет!
Крилата на скакалците казват: Обвържи се, обвържи се!
И нека твоите синове и внуци
да следват в безкрайна върволица!
Крилата на скакалците казват: Обединявай се, обединявай се!
И нека твоите синове и внуци завинаги да бъдат едно цяло.”12
Голям брой, непрекъсната нишка между поколенията (следователно някакъв вид плътност извън времето) и единение са трите пожелания към потомството, които се изразяват тук. Роякът скакалци е особено внушителен като символ на масата на потомството, защото тук на насекомите не се гледа като на вредни паразити, а като на пример за плодовитост.
Чувството за потомството днес е толкова живо, колкото е било винаги. Но представата за масовост се разграничава от собственото потомство и се пренася върху бъдещото човечество като цяло. За повечето от нас войските на мъртвите са вече празно суеверие. Но предчувствието за масата на неродените, желанието те да добруват и да имат по-добър и по-справедлив живот все пак се смята за благородно и в никакъв случай не напразно усилие. Във всеобщия страх за бъдещето на Земята това чувство за неродените има изключително значение. Ужасът, че те могат да бъдат осакатени, мисълта как ще изглеждат, ако водим нови войни, могат да доведат до премахването на тези войни и на войната въобще повече, отколкото всички лични страхове за нас самите.
Ако сега помислим и за съдбата на невидимите маси, за които става дума тук, може да се каже, че някои от тях са изчезнали до голяма степен, а други - съвсем. Към последните принадлежат дяволите, които независимо от голямата си численост в миналото, не могат да се срещнат никъде в познатия ни образ. Но те са оставили следите си. За тяхната незначителност, дори по времето на разцвета им, могат да се приведат някои поразяващи свидетелства, например от Цезарий фон Хайстербах. Оттогава те са се отказали от всички свои черти, които могат да напомнят за човешки образ, и са станали още по-дребни. Много по-променени, следователно и в много по-големи множества, те отново се появяват през XIX век като вируси. Вместо душата, те нападат тялото на човека. Може обаче да станат опасни за него. Малцина са хората, които могат да погледнат под микроскоп и наистина да ги видят. Но всички, които са слушали за тях, винаги съзнават присъствието им и полагат усилие да не влизат в съприкосновение с тях: малко неясно начинание, като се има предвид, че са невидими. Опасността от тях и концентрирането на огромен брой върху много малко пространство без съмнение са възприети от дяволите.
Невидима маса, която е съществувала винаги, но е разпозната едва след като се появява микроскопа, е масата на спермата. Двеста милиона от тези семенни животинки се отправят на път едновременно. Те не се различават помежду си и вървят заедно в най-голяма плътност. Всички имат една обща цел и по пътя загиват, освен едно-единствено. Може да се каже, че те все още не са хора и че тук не би трябвало да се говори за маса в описания смисъл. Но това възражение не се отнася до същността на въпроса. Всяко от тези семенни животинки носи в себе си всичко от предците, което трябва да се съхрани. То съдържа предците, то е предците, изключителна изненада е да ги намериш отново тук, сред едно човешко битие, в съвършено променен образ: всички тях в едно мъничко невидимо създание и това създание в такива неизмерими числа.
1. Бешуани: Dorman Pigmies and Bushmen of the Kalahari, p.291.
2. Болоки: Weeks, Among Congo Canniballs, p.261.
3. Пигмеите в Габон: Песента за пещерата на мъртвите е взета от Trilles. Les pygmees de la foret eguatoriale. Paris 1931.
4. Духове-помощницина чукчите шамани: Ohlmarks, Studien zum Problem des Schamanismus.
5. Видение на шамана на ескимосите: Rasmussen Thulefahrt. Frankfurt 1926. S.448-449
6. Войски на мъртвите в шотландските Високи планини: Carmichael, Camilla Gaidelica. Vol. II, p. 357
7. Северното сияние при лапландците и индианците тлинкит: Hofler, Kultische Geheimbunde der Germanen. Frankfurt 1934. S. 241-242.
8. Населението на въздуха: Bin Gorion, Die Sagen der Juden. Bd. I. Von der Urzeit, S. 348.
9. Войската на персийските демони: Darmesteter, The Zend-Avesta. Part II, p. 49.
10. Gasarius von Heisterbach: пълен превод на английски език на Dialogus Miraculorum, издадено под заглавие„The Dialogue on Miracles” в Routledge 1929 в Лондон. Цит. от vol. I, p.322-323, p.328; vol. II. p.294-295.
11. Бог и неговият двор: Gazarius, т. II, p.343.
12. Песен за скакалците: Waley, The Book of Songs. London 1937, p.173.
Из „Маси и власт”, изд. „Леге Артис”
Превод: Елисавета Кузманова
Редактор: Саня Табакова