Корективен отговор към статията на Велика Ком („Свободата се извоюва с единство “/в. „Квантов преход“, бр. 3, май-юни, 2026 г.)
От Румяна Русева – автор на „Мечта с небесни корени“
Благодаря за желанието на ИК „Нова цивилизация“ да отрази в своя вестник “Квантов преход“ премиерата на моя роман „Мечта с небесни корени“. Благодаря и на г-жа Велика Ком за оценката и усилията, които е положила, за да напише обширна статия за нейните впечатления от премиерата на романа в бр. 3 от май-юни на вестника. За мен това начинание бе твърде неочаквано, не успях навреме да се свържа с авторката, тъй като исках да ѝ подаря книга. Разбирам, че при писането на впечатления е напълно възможно да се допуснат подвеждащи тези относно сюжета поради силни емоции или субективни възприятия. Една такава ситуация озадачава някои читатели, а други биха подложили на съмнение достоверността на изложението. Затова намерих за целесъобразно да изясня биографични факти и идеи, които представят романа.
След думите „... да започнем отначало“ статията на Велика Ком продължава с едно „будно и любопитно българско момиче“, което „преди години напуска „родния си град Чипровци и тръгва да опознава света“. Читателят може да помисли, че това е главният герой в романа или самата аз, или пък самият автор на статията. Нямам никаква връзка с Чипровци, освен през 2023 г., когато посетих техния исторически музей. Родният ми край е Ямболският. Що се отнася до главния герой, това е юношата Кирил, спасен след разгрома на Чипровското въстание през 1688 г. Той бива изпратен във Франция, където лионският граф Морис дьо Савоар организира със свои събратя отпътуване, далече от абсолютизма на кралската власт. Групата, която тръгва през океана, се състои от представители на различни националности и християнски вероизповедания, чиито сърца са единни в Христос.
В статията има цитати, които вероятно са на авторката, но не и мои: Аз бих изяснила изречението „Свободата се извоюва с единство“. Свободата и единството са ценности, които може да се превърнат в илюзия, ако са обвързани с егоистични интереси и непринципни взаимоотношения. Понякога посоченият цитат става лозунг на тоталитарни и радикални режими. Това, което движи повествованието, е смелостта на героите да преодоляват препятствията по избрания от тях път, тяхната саможертва и вяра в общочовешкия идеал за хармонично съществуване между народите. И тяхната свободата е истинска, тъй като е съзнателен избор. Това виждаме в идеите на В. Левски „за чиста и свята република“. Авторката сполучливо е предала емоционалното усещане за прекосяването на океана и битките на героите, тъй като се бях опитала да създам внушение с мултимедийни средства. И така, тя пише: „не изпускаш книгата, …припознал си се в един от героите“.
В предговора си изреждам постиженията на нашите предци през вековете – от древността до днес, за да подчертая приноса на българите към световната история и култура. Но подробно съм описала срещата си с Джон Атанасов, съпругата му и сина му Джон сред роднините му в с. Бояджик, област Ямбол. През 1985 г. той посети родното село на баща си Иван Атанасов и ме поканиха като помощник на основния преводач. Това го обяснявам на моите представяния.
И така „момичето“, което се „завръща у дома с готови записки за всичко видяно и почувствано“, не съм аз, а предполагам отново авторката на статията. Според написаното тя се среща в България с българския „учен Джон Атанасов“, поканена е „на обяд“ от него и двамата разговарят дълго – „имат какво да си кажат. И той я слуша с интерес.“
Обръщам внимание на това, за да изясня следващ откъс, отделен със звездички: „Когато представи книгата си, момичето вече е крехка жена…“ Този път „момичето“, изглежда, съм аз. В следващо изречение се споменава моето име и моето представяне. А и статията е подкрепена с моя снимка. Ако „момичето“, за което се говори в статията съм аз, то моите пътувания, изследвания и знания не могат да бъдат натрупани в студентските ми години. При второто му посещение в България през 1985 г. аз още не познавах света. Нямала съм никакви записки. Професорът не ме е канил „на обяд“, нито сме разговаряли и той да ме „слуша с интерес“. Самият той е починал през 1995 г. в Америка и отдавна е в духовния свят.
Не помня по време на представянето да съм проявявала хумор, докато проследяваме „вълненията, тревогите и успехите, борбите на героите за свобода“. Но вероятно е било забавно поради снимковия материал за героите и музикалните видеоклипове.
Надявам се, че моите уточнения ще бъдат в полза на заинтересувани читатели. Романът пресъздава по художествен начин събития и идеи, които звучат актуално и днес. Ще се радвам заедно да станем част от една култура в хармония с вселенските закони.