До Министър-председателя
На Р БЪЛГАРИЯ г-н Румен Радев
От Иван Стоянов - баща на момиченце на 3 години и 8 месеца
Г-н Радев,
Пиша Ви не с мастило.
Пиша Ви със страха на един баща.
Всяка вечер, когато прегръщам тригодишната си дъщеря, си задавам един и същ въпрос:
Какво бъдеще ѝ оставяме?
България, в която да мечтае?
Или България, която един ден може да плати чужди сметки с живота на собствените си деца?
Историята е сурова.
Тя не пита какви са били оправданията.
Не се интересува от политически обяснения.
Историята запомня имената.
Преди повече от век един човек сложи подписа си под съдбата на най-великия българин. Днес малцина помнят подробностите около процеса, но всички помнят името Иванчо Хаджипенчович.
Защото някои решения оставят белег за поколения.
Не Ви сравнявам с него като личност.
Сравнявам тежестта на историческата отговорност.
Всеки държавник идва с обещания.
Но си тръгва с наследството, което оставя след себе си.
Г-н Радев,
Един ден няма да Ви съдят политическите Ви противници.
Ще Ви съди историята.
Ще Ви съдят децата, които ще живеят с последиците от решенията, взети от Вас.
И най-вече ще Ви съди собствената Ви съвест.
Аз съм просто един баща.
Нямам охрана.
Нямам власт.
Нямам телевизии.
Имам само едно малко момиченце, което ме гледа с доверие и вярва, че възрастните ще направят всичко, за да го опазят.
Аз не знам как ще ѝ обясня, ако един ден попита: „Тате, защо никой не се опита да спре това?“
Не искам България да бъде помнена като държава, която е мълчала.
Не искам българските родители да живеят със страха, че решенията на властта могат да превърнат децата им в заложници на конфликти, които не са избирали.
Все още имате възможност да изберете как ще останете в българската история.
Като човек, който е казал „Не“, когато е било най-трудно.
Или като човек, за когото след години ще се пита:„Защо не спря това, когато все още можеше?“
Г-н Радев,
Политическите мандати свършват.
Историята не свършва никога.
С уважение: Иван Стоянов, баща