Бойко Борисов отново прави това, което умее най-добре – продава илюзии в опаковка от държавническа загриженост. Но ако се вгледате по-внимателно в димната завеса, която пуши откъм Банкя, ще видите не капитулация, а византийска стратегия, достойна за учебниците по оцеляване.
Генералът, който доскоро сам беше и държавата, и партията, и съдията на игрището, днес сменя тактиката. Решението му да не се кандидатира за президент и да не издигне такъв от ППГЕРБ лично не е акт на скромност. Не, Борисов просто няма намерение да става „жертвено агне“ в мач, в който публиката иска кръв.
Вместо това той предлага „обща кандидатура“ на център-дясното. Професионално погледнато, това е класически ход: когато не можеш да победиш вълната, се опитваш да я яхнеш заедно с враговете си.
Защо му е този „общ фронт“? Първо, Борисов знае, че ГЕРБ в момента е като обсадена крепост – здрава, но изолирана. Пришивайки се към „градската десница“ и либералите през марката ЕНП, той не търси просто победа, той търси индулгенция. Целта е проста: ако спечелят, печели „евроатлантизмът“ (демек – и той). Ако загубят, вината ще бъде размита между всички „демократични сили“. Борисов просто отказва да плати цялата сметка в ресторанта, в който досега поръчваше само той.
Вторият му ход е още по-коварен. Плашейки с „едноличното управление“ на Радев и посочвайки Илияна Йотова като страшилище, той поставя капан на ПП-ДБ. Това е шах с два хода напред. Ако жълтопаветните лидери откажат да се хванат на хорото му, той ще ги посочи с пръст като „разбивачи“ и „помагачи на Кремъл“. Ако пък се съгласят, те доброволно ще му изперат ризата, която толкова години се опитваха да изцапат.
Борисов бави името на кандидата, който иска да подкрепи с търпението на опитен рибар. Той не търси партиен активист, той търси „смокинов лист“ – някоя авторитетна фигура, интелектуалец или тежък професионалист, зад чийто гръб ГЕРБ да се промъкне обратно в голямата власт.
Истината е, че Бойко вече не иска да е на първа линия на фронта. Той иска да е в ложата, откъдето да гледа как другите се бият в негово име. Стратегията му не е за президентския пост, а за оцеляването на модела „Борисов“. Защото Генералът знае едно – в политиката, както и в живота, не е важно кой държи микрофона, а кой е написал сценария. А в момента Борисов държи писалката и чака някой друг да изиграе ролята.
Източник: www.sik.bg