Кредиторът
Никой, сигурен съм, не би ме упрекнал за това, че не съм ентусиазиран относно Свободните пари. Защото тази иновация не се ли свежда до лихвения процент и ако се приеме по целия свят, не означава ли това
премахване на лихвата напълно?
Но трябва да споделя, че някои начини за въвеждане на Свободните пари бяха облекчение даже за мен.
Защото какво беше преди „марката, германски стандарт”, с който държавата, общините и частните лица ме задължаваха под формата на правителствени облигации, менителни полици, ипотеки или обикновени полици? Никога не се е знаело и никой не би могъл да ми каже.
Държавата правеше пари извън златото толкова, колкото болшинството в парламента пожелаеше. Но някой ден държавата би могла да реши да премахне правото за свободно сечене на златни монети и да демонетизира златото, точно както демонетизира среброто. Това действително се случи с въвеждането на Свободните пари. Приемайки тези промени, държавата призна, че талерът не е малко хапче от сребро, нито марката е зрънце от злато, а са пари и че премахвайки правото за свободно сечене на монети, тя е обвързана да компенсира или защитава от загуба държателите или кредиторите на пари.
Може би е трябвало държавата да действа различно, нестандартно. Тя не иска злато; тя оттегля златото просто за да претопи монетите и да продаде метала на предложилия най-висока цена на търга за промишлени цели. А тази продажба, макар и внимателно управлявана, е донесла на държавата далече по-малко книжни пари, отколкото е дала за златото. Ако държавата не е разменила нашето злато за Свободни пари, тази загуба би трябвало да падне върху нас. Но опазването на нашите пари е нещо с относително малко значение в сравнение с признаването на нашите претенции за пари (държавни заеми, ипотеки, менителни полици и прочие), които са стотици пъти по-големи от цялата сума на златните монети в обръщение, а в много случаи само падането, платимо след петдесет години, също трябва да бъде платено с книжни пари с фиксирана покупателна способност, една марка Свободни пари срещу една марка злато.
Така че в това отношение съм напълно осигурен. Знам какво е сега „марка, германски стандарт”: знам, че каквото съм дал за една марка, ще го получа обратно в стоки днес, утре, винаги. Наистина, получавам по-малко лихва отпреди и може би по-късно въобще няма да получавам лихва, но поне моята собственост е сигурна. Какво е използването на лихва, когато главното постоянно е в опасност? Цените на индустриалните акции се вдигаха и падаха заедно с цените на стоките и беше баналност, че е по-лесно да се създаде богатство, отколкото да се запази. Големите богатства на спекулантите бяха изградени върху руините на други богатства. Голяма опасност имаше и от големи открития на злато и от възможността науката някой ден да се сблъска с философския камък. Учените говорят за единство на материята и току виж се окаже, че златото е просто особена форма на материята, така че може да стане възможно да се превръща в злато всеки вид материя. Деликатен бизнес, наистина! „Деветдесет дни след представяне на моя ордер да се изплати сумата от хиляда марки германски стандарт” беше смисълът на моите менителни полици в моето портофолио.
„Остави ме да видя - би трябвало да каже длъжникът. - В моята печка има някаква пепел, на път съм да направя хиляда златни марки за тебе. Достатъчно е да натисна това копче. Тук са твоите хиляда златни марки, или по-скоро малко повече, но това няма значение”. Нашите закони не са подготвени за такива случайности: дефиницията на значението на „марка, германски стандарт” е оставена за решаване от парламента - парламент, в който длъжниците могат лесно да получат мнозинство.*
Моето положение на кредитор бе несигурно и от възможността златният стандарт да бъде премахнат в другите страни, но запазен в нашата. Да предположим например, че Съединените щати са решили дали среброто и златото да бъдат допуснати като законно платежно средство чрез демонетизиране на двата метала, така че да поддържат равновесие между конфликтните интереси на длъжниците и кредиторите. Това би трябвало да бъде най-рационалното решение на противоречията в американската парична политика и единственият начин да се прояви безпристрастността на държавата. Но какъв би трябвало да бъде резултатът? Купища злато, които са станали безполезни в Америка, би трябвало да наводнят Германия, насилствено покачвайки цените може би с 50% или даже със 100 или 200%, така че аз би трябвало за загубя повече от общото покачване на цените, отколкото от сегашната форма на западане на лихвения процент.
Застраховките, изплащани в марки, германски стандарт, очевидно са били рискова инвестиция. Но сега всяка опасност е изчезнала. За нас няма разлика от това дали Съединените щати ще преминат на книжни пари или на биметализъм, дали банката на Англия ще пусне златото в обръщение или дали Япония и Русия ще запазят златния стандарт. Независимо от това, дали е открито голямо или малко златно находище, нито пени не се прибавя или оттегля от паричното обръщение. Независимо от това, дали има или няма налични резерви от злато, дали са предложени за размяна, немската парична единица е незасегната. Каквото и да се случи, за една марка германски стандарт аз ще получа толкова стока, колкото съм дал за нея, тъй като такова е схващането за „марка, германски стандарт”, както е дефинирано законно и научно. И дори ако болшинството в парламента се състои от длъжници, които лично биха спечелили от намаляването на стойността на марката, те не биха могли да се предадат на желанията си, без да направят пробив в доверието. „Средната цена на стоките е фиксираният и неизменен стандарт на парите. А вие сте променили този стандарт, както всеки вижда и може да го изпита чрез измерване. Направили сте го за лична изгода, за да върнете по-малко, отколкото сте взели назаем. Затова вие сте крадци”.
Но никой не краде на дневна светлина, пред втренчения поглед на публиката. Доходно е обаче да се лови риба в мътни води. При старата парична система водите бяха мътни, с голяма изгода за мошениците. Но сега водите трябва да станат прозрачни, паричният стандарт е нещо, което всички хора ясно разбират.
*Този аспект на материята е напълно свързан с авторовия памфлет „Монополът на швейцарската Национална банка”, Берн, 1901 г.
Превод от английски:
Георги Е. Андреев
Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 15 в брой 27
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”
Статията е прочетена 842 пъти