Оказва се, че освен класиците на българската поезия съществуват и много популярни творци на изящното слово, чиито произведения се запяват почти веднага, както от известни или по-малко популярни изпълнители на песни от различни жанрове на съвременната популярна музика.
Също така е известно, че на тези поети редица техни колеги гледат с известно пренебрежение и това логично правеше впечатление на мнозина ревностни почитатели на мереното слово.
Това песенно слово очевидно има своите поетически достойнства, които впечатляват публиката (читатели или слушатели). Нещо повече – тези музикални строфи не рядко пъти представляват висша форма на съвременна поезия, на която все повече обръщат внимание истинските ценители.
Целта на този обзор е да се заговори още по-конкретно за този вид изкуство и очевидно тук е мястото да разграничим най-малко два вида песенни поети, на които българската културна общественост тайно или очевидно се радва по свой собствен начин. Също така е видно, че познавачите на този вид поезия лесно биха откроили два основни вида творци: първият обединява в себе си автори, които остават в песенното творчество само с една, добила широка популярност песен. Между тях са автори като Илия Буржев, Иван Пейчев и може би неколцина други. Вторият вид, обаче, автори на песенни текстове, определено са творци, които посвещават цялата си поетическа енергия на сложното съчетание на слово и мелодия. Тук е редно да посочим, че това не е чисто български феномен и за да прозвучи още по-убедително това съждение, веднага посочваме подкрепящ пример: Никой не знае колко и какви поетически произведения включва творчеството на руския поет Лев Ошанин, затова пък неговата безсмъртна песен „Пусть всегда будет солнце“ и до днес обикаля земното кълбо.
Друг автор с подобна творческа съдба е поетът Иван Пейчев. Той непременно е автор и на много други поетически творби, но името му на творец определено ще остане като автор на песента „Адаптация“ към едноименния филм. Нека назовем името и на другия талантлив човек, който успя да превърне тази песен в обичана мелодия на българите – Васил Найденов.
Подобен е случаят и с поета Илия Буржев. Негово стихотворение изпя впечатляващо популярният български певец Орлин Горанов. И нека припомним припева на тази творба:
„Отминало е крехкото ни лято.
Но все така се случва –
в късен час
откриваме си грешките,
когато непоправими са за нас“.
Сред песенните поети, които музикалната и поетичната общественост на България ще запомни вероятно със само една песен по техен текст – Иван Вълев с песента му: „Лятото“ в изпълнение на Пламен Ставрев.
Като него читателите непременно ще се досетят и за други имена на песенни поети и вероятно ще бъдат провокирани от темата, повдигната в това изложение. Но непременно ще останем задължени и към другите поетически таланти, свързали творчеството си с песенното изкуство.
Редно е да открием техния достатъчно дълъг списък с името на поета Живко Колев, чиито песенни текстове са достатъчно много, за да не бъдат изброявани поименно. Те са достатъчно многобройни, за да може авторът да ги обедини в самостоятелна своя книга.
Засега обаче подобно четиво липсва на съвременния книжен пазар.
Затова пък други негови колеги, каквито са Пейо Пантелеев, Иван Ненков, Ваньо Вълчев и др. са автори както на множество текстове за популярни песни, така и на самостоятелни стихосбирки.
Това е особено ценно за почитателите на изящното слово както от концертния подиум, така и салоните на съвременните книжарници. Ще бъде непростимо, ако в този ред на мисли пропуснем имената и на други техни колеги, чиито текстове са заели специално място както в творчеството на композитори, аранжори и изпълнители, така и по рафтовете на съвременните библиотеки и книжарници.
Но нека да споменем имената и на талантливите български поетеси, чиито слова трайно са залегнали в творчеството на съвременните музикални дейци. Между тях са както Миряна Башева и Маргарита Петкова, така и Мариана Праматарова, така и Жива Кюлджиева...
Читателите вероятно ще забележат, че в написаното дотук липсват имената на Евтим Евтимов, Димитър Данаилов, Павел Матев и Михаил Белчев.
Но творчеството на тези поети е станало емблема, точно както чрез техните книги, така и така чрез имената на най-популярните български изпълнители.
Нещото, което читателят също ще забележи на първи прочит е фактът, че в това изложение споменаваме още две имена на изтъкнати поети-песенници в областта на песенното изкуство през последното столетие.
Много трудно е да уподобиш творец като Недялко Йорданов в една-единствена област на изкуството и да го наречеш само песенен поет – Недялко Йорданов е колос в областта на културата. Неговото културно наследство като театрален деец, като редактор на алманах, като 
режисьор, драматург, мемоарист е достатъчно обемно, за да бъде приет за заслужил деятел на културата още през 70-те години на миналото столетие. Във всяка от тези области творецът заслужава отделно изследване.
И за да бъдем достатъчно убедителни, не е възможно да не отбележим и песенните произведения по стихове на Петя Дубарова. Талантливата ни сънародничка никога не е участвала както в подредбата и издаването на нейните книги, така и в създаването на музикални произведения по нейни стихове. В този ред на мисли Дубарова с много голяма доза условност би могла да бъде наречена песенна поетеса.
Очевидно е и нещо друго – подхванатата тема трудно може да бъде изчерпана наведнъж.
Настоящото изследване обаче, без съмнение, ще даде начало и може би дискусия за песенната поезия, която, видно е, следва да бъде разглеждана като жанр във всеобщото национално изящно слово.