РАЗМИСЛИ ПО ПОВОД 87-ТА ГОДИШНИНА НА ПРОФ. Д.ИСТ.Н. АНДРЕЙ ПАНТЕВ
Пристъпвайки, и този път плахо, към опит за обяснение на феномена „професор Андрей Пантев“ в българската духовност, си спомням великолепния труд на проф. Николай Генчев „Социално-психологически типове в българската история“, където в очерка за българската интелигенция отбелязва, че претенция за трайно приобщаване към нея могат да предявяват трето и следващи поколения интелигенти. За поколението на Андрей Пантев, родено преди Втората световна война, това е изключителна рядкост. Неговият случай е сред изключенията. Той е трето поколение български интелигент – дядо му Андрей, на когото е кръстен, е бил свещеник и учител в родното му село Раковица, а двамата му родители са били учители в местното училище. Роден, закърмен и възпитан в тази рядка за времето си социална среда, Андрей Пантев навлиза в редиците на българската интелигенция, завършвайки специалността „История“ в Софийския университет.
Младият историк-сладкодумец
Своята професионална реализация младият историк Андрей Пантев започва като уредник и екскурзовод в Окръжния музей във Видин, за да бъде близо до преждевременно овдовялата си майка. С други думи, в началото бе словото! Завидната за младостта му увлекателност на екскурзоводната беседа при представянето на крепостта „Баба Вида“, съпроводена със завладяващо артистично майсторство, прави толкова силно впечатление на група учени от Института по история при Българската академия на науките, че той получава покана от проф. Крумка Шарова за участие в конкурс за редовен аспирант на Института. Поискали го и го получили, спечелвайки го за каузата на историческата наука.
Появата на уникалното
Пантево писано слово
Във връзка с работата си по своето дисертационно изследване за британската политика на Балканите младият учен Андрей Пантев е изпратен от Института на специализация в Англия. Изучавайки на място британската историческа школа, той е омагьосан от творчеството на Алън Джон Пърсивал, който се превръща в негов пример за подражание поради неговия изискан аристократичен стил на изложение и всеобхватността на историческото му повествование. Тогава Пантев разбира, че историята трябва да се пише с литературен талант и да разкрива не само политиката, войните и икономиката, но също културата, морала, брачните взаимооотношения, поколенческите нагласи, дори модата и кухнята, ако иска да изпълни своята социална функция на учителка на народите.
След успешната защита на дисертационния си труд Андрей Пантев става щатен сътрудник на Института по история, където скоро, след впечатляващи трудове за британската и американската политика на Балканите и конкретно в България, се хабилитира. Прави впечатление постепенното пренасяне на основния акцент в изследователските му дирения от Отечествената история към Балканската, Европейската и Общата история. Даденото постфактум обяснение за този преход старши научен сътрудник Андрей Пантев свързва с невъзможността да се пише безпристрастно за родната история. „Но как можеш да пишеш или говориш за майка си, значи за България, без пристрастие?“, възкликва той в дисонанс с налаганото интерпретиране на историята „безпристрастно“.
Още по-силен ефект възпроизвежда стилът на Пантевото историческо повествование и най-вече впечатляващите му със своята неповторимост, аргументираност и артистичност изяви по време на различни научни форуми.
Национално известен и международно признат учен
И отново идва неочаквано предложение. Професор Милен Семков от Софийския университет успява да убеди старши научния сътрудник Андрей Пантев, че неговият творчески натюрел не пасва добре на ежедневната работа в архиви, библиотеки и творчески кабинети, и че далеч по-добре би подхождал на преподавателската катедра в Университета, където може да разгърне не само изследователския си талант, но и дарбата си на завладяващ оратор. Така Андрей Пантев се оказва доцент по Нова обща история в Софийския университет, където след голяма докторска дисертация за политиката на Великобритания и САЩ на Балканите става и професор. Удивително бързо проф. Андрей Пантев се превръща в кумир на студентите – не само по специалността „История“, тъй като лекционната му зала винаги е препълнена със студенти от други специалности, решили да се насладят на невероятното му майсторство и неподражаем стил на интерпретиране на световната история и мястото в нея на Европа, Балканите и България. Подобни препълнени аудитории по онова време омагьосва със своето слово само още един университетски преподавател – филологът проф. Никола Георгиев.
Да се магнитизира аудиторията е изкуство, което се е удавало на малцина избраници на Съдбата, но някои от тях с посланията си са въвеждали масите в глуха улица и са причинявали насилия, войни, ужасни човешки страдания и национални катастрофи. Началото на демократичното обновление на България поставя на изпитание именно посланията на преподавателите в Университета към студентската аудитория. И докато проф. Никола Георгиев сваля своя ореол на великолепен преподавател с поддаването на „новия прочит“ на българското минало (със статия за Априлското въстание, което не било нито априлско, защото избухнало през май, нито въстание, а бунт, нито необходимо, тъй като причинило излишни жертви), проф. Андрей Пантев остава единствен кумир на студентите от Университета с добре премерената си, балансирана и убедителна истински професионална трактовка на най-дискутираните проблеми от световната, европейската, балканската и българаската история. Поради което по покани на ректорските ръководства започва да преподава и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград и Националната художествена академия – София, а също в Университета Мадисън и Университета в Охайо (САЩ).
Изгряване на медийната „звезда“ Андрей Пантев
Но и студентските аудитории се оказват тесни за мащабна изява на творческите и интелектуални възможности на проф. Андрей Пантев. Възторжените студентски отзиви правят все по-силно впечатление на журналистите от електронните и печатните медии, които започват да се надпреварват в поканите за интервюта по най-вълнуващите проблеми на освободеното българско гражданско общество. Получавайки тези национални трибуни, проф. Андрей Пантев се изявява като предпочитан и от медиите, и от техните слушатели/читатели коментатор и то не само по дискусионни въпроси от българското, балканското, европейското и световното минало, но и по насъщни проблеми на обновяващото се българско общество.
В своите изяви в публичното пространство проф. Андрей Пантев демонстрира богата ерудиция, остър ум, елегантна ирония, рядка проницателност, красноречие и въображение, както и артистично присъствие – качества на интересен събеседник и истински майстор на популярното изложение, които притежават само избраниците на Съдбата. Така той се превръща в медийна „звезда“, в която хората разпознават не толкова историка с лулата и неглижираното облекло и прическа, колкото авторитетния анализатор на времето, в което живеем.
Общественикът професор Андрей Пантев
Към началото на демократичните промени у нас проф. Андрей Пантев е най-признатият на Запад български историк, но той не се включва в потока на „изтичане на мозъци“, макар да е имал великолепни възможности за бляскава университетска кариера както във Великобритания, така и в Съединените щати. Въпреки многократните покани, напомнящи за критичното му отношение към комунистическия режим, той не се влива във внушителната вълна на новоизпечени съмнителни „демократи“. Отказва да участва във всякакви бизнес комбинации. Не стъпва нито веднъж в най-бързия в България социален асансьор – посолството на САЩ в София. Не се нарежда на щедрата ясла на Чичо Сам, Татко Сорос и мрежата на западноевропейските фондации. Професор Андрей Пантев се задоволява с учредяването на български граждански патриотични и професионални организации, които не разчитат на чуждо финансирене. Това му донася още по-голям авторитет сред всички почтени български граждани, защото неговите призиви за „морално здраве“ на обществото са съпроводени с особена загриженост са собственото му „морално здраве“.
Политикът професор Андрей Пантев
Почувствал се, изненадващо за самия себе си, като ляв, професор Андрей Пантев приема предложението да стане депутат в 39., 40. и 41. Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.
Впечатляващи са не само неговите изказвания от парламентарната трибуна, мотивирани от неподправен патриотизъм, загриженост за истинските национални интереси, професионална зрялост и житейска мъдрост, но и строгото опазване на своята независимост, дори когато убежденията му влизат в противоречие със становището на парламентарната група. Незабравима следа в паметовата матрица на българите оставят откритото му обявяването против унищожаването на ракетните комплекси СС-23 – най-надежден страж на националната ни сигурност, против изпращане на български войски в чужбина без решение на ООН и подкрепата на американските войни срещу Афганистан и срещу Ирак, против присъединяването на България към НАТО, против даването на военни бази на наша територия на САЩ и против признаването от правителството на Станишев на едностранно обявената независимост на Косово.
В челото на най-заслужилите български интелектуалци
И в наши дни проф. Андрей Пантев си остава най-даровитият и голям авторитет в историческата ни наука. Книгите му покоряват с богатата ерудиция, дълбочината на мисълта, способността да обобщава оригинално историческия опит, изяществото на стила, атрактивността на изказа, невероятното богатство на лексикалния фонд, елегантната ирония, неочакваните хрумвания, изумителните съпоставки, въображението, изненадващите паралели на отдалечени във времето и пространството исторически процеси. Авторът им наистина се забавлява и наслаждава на историята, като кара читателят с удоволствие да се впусне в предлаганото му невероятно пътуване в загадъчната същност на миналото. Защото, както отбелязва оксфордският историк проф. Ричард Крамптън, проф. Андрей Пантев умее да предлага ,,обяснение за необяснимото”. Малко преди да се пресели в Отвъдното най-крупният ни специалист по антична и европейска литература проф. Симеон Хаджикосев пише, че с трудовете си, издържани „в духа на древните майстори“, проф. Андрей Пантев „превъзхожда всички наши днешни историци, а по всяка вероятност би се оказал в челото на историографията ни въобще“, като добавя, че проф. Пантев е единственият български историк, който е цитирал в своите трудове.
Тесните стени на историята обаче не са в състояние да вместят разностранните интереси на проф. Андрей Пантев и богатството на неговите изследователски приноси в полето на хуманитарните и социалните науки, както и на по-високото философско пространство. Ако искате да вникнете в дълбините на народопсихологията, обърнете се към творчеството на проф. Андрей Пантев, за да се насладите на неговата многопластова и балансирана трактовка за добродетелите и пороците на българския национален характер, както и незабравими сравнителни оценки от рода на тази, че „грандоманията на днешните северни македонци е едно от най-сигурните доказателства, че те всъщност са българи“. Ако искате да схванете в какво се състои предизвикателството на демокрацията, не посягайте на папагалските дитирамби на дългата кохорта „политолози“, които не са завършили специалност „Политология“ и дори не са учили в университета дисциплина „Политология“, а се обърнете към книгите на учения проф. Андрей Пантев за демокрацията, за да разберете, че „демокрацията е рационално средство за възход, но само при предварително изградена среда“ и че „демокрацията не е за всеки, все едно да дадеш на човек, който не знае да шофира, да управлява кола от Формула 1“.
Не е възможно обаче да си представим проф. Андрей Пантев поросто като един кабинетен учен. Той изпитва дълбока вътрешна потребност в непрекъсната комуникация да споделя своите научни, граждански и политически възгледи и съмнения с най-широката обществена аудитория и го прави с неотразимо публицистично майсторство. Това отдавна му е отредило достойно място сред най-видните български интелектуалци. Той до такава степен е станал част от живота на няколко поколения българи, че „няма по-популярен българин в момента от Андрей“, както сочи писателят Николай Табаков.
Поради отказа си да следва безропотно евроатлантическата кохорта, проф. Андрей Пантев не е удостоен от овладелите ръководните позиции в науката и в държавата „нови демократи“ с научните звания член-кореспондент и член на БАН, с ректорска, министерска и президентска длъжност, каквито безспорно е заслужил. Направен е дори своеобразен „подарък“ от Софийския университет: те, които не могат да се доберат дори до подножието на покорените от проф. Андрей Пантев интелектуални върхове и не са допринесли като него за прославата на Университета у нас и в чужбина, му връчват ректорска заповед за пенсиониране при навършването на 65 години при положение, че законът дава възможност за три продължения с по една година за уважавани университетски преподаватели. Все пак сред редящите се във властта се появяват от време на време поне донякъде читави държавници, които го удостояват с най-високите държавни и правителствени награди. Най-накрая, през 2024 г., проф. Андрей Пантев е удостоен с първата специална правителствена награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за неговия изключителен принос в развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“. Намира се университет (Великотърновският „Св. св. Кирил и Методий“), който го удостоява с почетното звание „доктор хонорис кауза“. През последния четвърт век колеги от четири университета (Софийския, Великотърновския, УниБИТ и Югозападния) издават солидни сборници с научни трудове по повод различни годишнини на проф. Андрей Пантев – нещо, което не е правено за нито един друг български учен.
Но най-скъпата награда за проф. Андрей Пантев е популярността и уважението, с което той се ползва в българското общество. Пишещият тези редове нееднократно е бил свидетел как хора от народа с най-различни професии са идвали на масата ни и са ни спирали на улицата, за да поднесат своето възхищение от достойната му гражданска позиция. Това само препотвърждава отдавна формираното ми убеждение, че професор Андрей Пантев е истинският интелектуален лидер на изтерзаното, разцентровано и обезверено българско общество, отчаяно търсещо искрица надежда за достойно бъдеще.