В Русия на 7 януари се отбелязва Денят на победата над войските на френския император Наполеон Бонапарт в Отечествената война от 1812 г. Тази дата е узаконена на 6 януари 1813 г. с манифеста на Александър I за края на Отечествената война, в който той обявява, че е спазил даденото от него обещание да не прекратява войната до пълното изгонване на врага от територията на Руската империя. В този манифест се предписва ежегодно в деня на Рождество Христово да се празнува и великият Ден на победата.
Александър I наредил в чест на победата на руския народ в Отечествената война да се построи в Москва Храм в името на Спасителя Христос.
“ В сохранение вечной памяти того беспримерного усердия, верности и любви к Вере и к Отечеству, какими в сии трудные времена превознёс себя народ Российский, и в ознаменование благодарности Нашей к Промыслу Божию, спасшему Россию от грозившей ей гибели, вознамерились Мы в Первопрестольном граде Нашем Москве создать церковь во имя Спасителя Христа, подробное о чём постановление воз
Да благословит Всевышний начинание Наше! Да совершится оно! Да простоит сей Храм многие веки, и да курится в нём пред святым Престолом Божиим кадило благодарности позднейших родов, вместе с любовию и подражанием к делам их предков.“
В Храма се провеждат молебени в памет на войниците и жертвите на френското нашествие и в наши дни.
Отечествената война от 1812 г. заема значително място в историческата памет на руснаците, тя е намерила отражение както в научните изследвания, така и в произведенията на архитектурата и изкуството, и в други културни събития и явления.
След смъртта на М. И. Кутузов през 1813 г. император Александър I заповядал да бъде увековечен с поставянето на паметник пред Казанския събор в Санкт Петербург, за което издал царски рескрипт от 23 септември 1818 г.
Триумфалната арка на Главния щаб в Санкт Петербург е паметник, посветен на победата на Русия в Отечествената война от 1812 г. Тя е създадена по проект на Карло Росси и е открита на 24 октомври 1828 г. От страна на Дворцовия площад над арката на височина 36 метра се носи триумфална колесница, теглена от шест коня. Те се държат от двама войници в римски доспехи, а на колесницата стои крилатата богиня на победата Ника, в ръцете си държи лавров венец, символ на славата.
Александровската колона, в центъра на Дворцовия площад е издигната през 1834 година от архитект Огюст Монферан по указ на Император Николай I, в памет на победата над Наполеон на неговия по-стар брат Александър I. Александровската колона е най-високият паметник в света, изработен от масивен гранит, и третият най-висок след Колоната на Великата Армия в Булон-сюр-Мер и Трафалгарската (колоната на Нелсън) в Лондон. Колоната е увенчана с бронзова фигура на ангел (с чертите на лицето на император Александър I), който тъпче с кръста змия – символ на победата на доброто над злото.
Военната галерея на Зимния дворец в Санкт Петербург е идея на император Александър I. Галерията се състои от 332 портрета на руски генерали, участвали в Отечествената война от 1812 г. Портретите са дело на Джордж Доу и неговите асистенти А. В. Поляков и В. А. Голике.
А. С. Пушкин в своето стихотворение „Полководец“, посветено на Барклай-де-Толи, в първите редове описва Военната галерия:
„У русского царя в чертогах есть палата:
Она не золотом, не бархатом богата;
Не в ней алмаз венца хранится за стеклом;
Но сверху донизу, во всю длину, кругом,
Своею кистию свободной и широкой
Её разрисовал художник быстроокой…
Толпою тесною художник поместил
Сюда начальников народных наших сил,
Покрытых славою чудесного похода
И вечной памятью двенадцатого года.
Нередко медленно меж ими я брожу
И на знакомые их образы гляжу,
И, мнится, слышу их воинственные клики…“
Ф. А. Клагес. Внутренний вид храма Христа Спасителя, 1883 год
Портрет на Александър I, худ. Крюгер
К. К. Пиратски, Изглед от галерията от 1812 г. в Зимния дворец (Рота дворцови гренадири) около 1862 г.
Текстове под снимки
Ф. А. Клагес. Внутренний вид храма Христа Спасителя, 1883 год