Коледа се е празнувала в България от приемането на Християнството до 1944 година. Дори по време на османската власт българите са отбелязвали празника, макар и тайно. Те са ходили на църква и са подготвяли празнична трапеза.
През 1878 г. за пръв път са били украсени и коледни елхи. Смята се, че тази традиция е донесена от руските войници, участвали в Руско-турската война.
След Освобождението празникът се отбелязва пищно в цялата страна. Пеят се песни, коледари обикалят домовете, украсяват се къщите и улиците.
И така до 1944, когато социалистическата власт забранява Коледа. Пропагандата измества фокуса от традиционния християнски празник, към светския – Нова година. Както на всичко при соца, и на Дядо Коледа е намерен заместител - Дядо Мраз. Така 45 години българите работят навръх 25 декември, спомнят си, че някога в коледните дни са вървели коледари и са наричали за здраве...!
През 1960 година обаче един писател се осмелява за поиска възстановяването на Коледа, но не като християнски празник, а като народна традиция. Димитър Осинин (силно приближен до комунистическата власт) пише писмо до Тодор Живков (на снимката) и настоява да се върне Коледа на народа. Явно първият партиен ръководител е приел сериозно въпроса и е потърсил съдействие от учените от БАН. След дълго мислене, изследване и какво ли още не, от БАН казали НЕ НА КОЛЕДА! Причината е, че техните изследвания доказвали, че това е християнски празник и в атеистичната НРБ не може да се чества.
И така … до 1990 година, когато с решение на Народното събрание, Рождество Христово отново е признат за празник на всички християни.
В наши дни
В момента Коледа в България се празнува от над 85% от българите. Смесицата от традиции включва някои от българските обичаи - коледарските обиколки и песни, традиционните ястия, бъдникът, по чиито искри се гадае каква ще е годината. Рабира се, усвоили сме и нови обичаи. Сред тях е дори вярата в Дядо Коледа.