І. Криза в образованието
Научно е доказано, че образованието и възпитанието трябва да се осъществяват в диалектическа взаимовръзка. В нашата образователна и възпитателна система взаимовръзката е нарушена.
Изтъкнати наши просветни работници считат, че наред с икономическата криза в световен мащаб съществува и духовна криза.
Престъпността в училищата вече десетилетие се цитира по телевизия, радио, преса. Зарегистрирани са убийства между младежи, извършени по най-садистичен начин. Много граждани и ученици са наблюдавали кървавия побой между двама ученици в двора на варненско училище, но никой не се е намесил. Единият от двамата сбили се беше убит. Апатията, безразличието в обществото е най-голямо зло.
На 5 май 2009 г. по телевизията бе съобщено как ученици и ученички биели своята учителка Мария Чулева. На 18 септември 2009 г. в интерната на с. Лик ученици пребили своя възпитател и го оставили със счупени ребра и разбита челюст. След побоя възпитателят оцелява, но остава инвалид за цял живот. По време на печатането на настоящето, 8 юни 2011, в Плевен една ученичка намушкала друга с нож в корема.
Можем да цитираме още много случаи. Дисциплината на учениците в много масови училища е толкова лоша, че и квалифицирани с научна степен преподаватели не могат да си преподават учебния материал. Частните уроци се умножиха със завишено заплащане.
Трябва да се признае и друг негативен факт: качеството на преподаване е на много ниско ниво. Голяма част от учениците притежават електронна техника, имат достъп до интернет и посредствени преподаватели не могат да им заангажират вниманието. Затова преди време Силвия Николова, доцент в Софийския университет, каза, че след 1989 г. квалификацията на учителските кадри е занижена. Методическите им похвати са на ниско ниво. Повечето от учителите, според професор Биолчев (в. Труд, април 2008г.), са без авторитет. Духовността на България не може да се гради от учители, които са неквалифицирани и без авторитет.
Младежта е огледален образ на обществения морал. Семейството се разпада, единствено при исляма е здраво. Поведението на родителите не възпитава, те сами признават, че не могат да управляват децата си.
Ври в престъпление светът,
царува навсякъде грехът.
Терористи и крадци върлуват,
разум и съвест не съществуват.
Парите за хората са рай,
грабежи за охолство са желан край.
Лъже и убива дори детето,
въздухът е затровен до небето!
В света се роди пагубната идея „Антипедагогиката” – антивъзпитанието. Тя проповядва да се даде тотална свобода на децата да вършат всичко, което пожелаят, - да няма система, възпитание, правилници. Представител на антипедагогиката в САЩ е Чарлз Брайтън, а в Германия е г-н Браунмюл... Коментарът е излишен.
Здравата педагогическа мисъл в световен мащаб няма да изчезне, защото
подражанието е възпитателен фактор
и биологически е свързано с живота на индивидите – животински и човешки. Дивата надпревара за грабежи на материални ценности, насилията за притежанието им, терорът, войните са крещящи примери за подражание сред децата на обществото. Партийните пристрастия замъгляват честността, истината между хората.
Преди време Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН), водено от партийни и чужди пристрастия и омраза, попита учениците дали искат да не изучават руски език, след което руският език бе премахнат от учебните програми на училищата. Това дори фашистите преди 9.09.1944 г. не посмяха да сторят.
МОМН постави пред зрелостниците въпрос, дали да се провеждат матури или не, и в резултат „мъдрите” зрелостници поставиха пред МОМН искане за удължаване на ваканциите, поискаха да дават оценки на учителите за тяхната професионална годност (за да могат по време на учебните часове да се подиграват с учителите в горните класове, да ги заплашват, да ги бият дори.) Нито образование, нито възпитание...! Учителите не смеят да се оплакват, а и пред кого? Нали ще ги сметнат за лоши педагози?
Заплащането на частните уроци стана възможно само за по-богатите семейства.
Интервюират се ученици с лошо поведение, случайни минувачи по улиците, а не стотиците заслужили учители на пенсионна възраст.
Но нека да добавя, че в България все още има ЕЛИТНИ училища, които спазват стриктно училищните правилници и изкарват добри кадри. С тези кадри страната ни се гордее, но те са израсли в среда на строг ред и дисциплина.
ІІ. Активни мерки и предложения
Ние, членовете на клуба за поезия и музика „Вяра, надежда и любов” към Съюза на писателите от интернет при читалище „Райко Алексиев”, не стояхме като пасивни съзерцатели. През 2008 и 2009 г. изпратихме до МОМН, до Съюза на българските журналисти, до ЮНЕСКО – ООН, до Народното събрание (отдел „Образование”) конкретни предложения за методическото усъвършенстване на педагогическото майсторство, за нормализиране на образованието и възпитанието в нашите училища, за превъзпитание на семействата и обществата във всички страни на планетата под непосредственото върховно ръководство на ЮНЕСКО. МОМН внедри някои от нашите предложения. Предложихме ЮНЕСКО да възприеме света като едно голямо интегрално училище и да стане Световно министерство на възпитанието на нациите и да им помага да излязат от кризата на бездуховността.
Бездуховността е световен проблем.
Светът е в дълбока духовна криза.
Ние предложихме ЮНЕСКО да разпореди на просветните институции на всички държави да издадат учебници, в които да се разработят примерни уроци по теми за нравствените общочовешки ценности, съобразени с възрастовите особености, за деца от началния, средния курс и за възрастни от 18 до 60-годишна възраст. Уроци за гордостта, милосърдието, труда, обичта, любовта, честността, скромността, взаимопомощта. Тези учебници ще са от полза както за учителите, така и за родителите. Такива примерни разработени пособия има издадени в Русия, Англия, Корея, Китай, но в нито една от посочените държави не са ги заложили в програмите за обучение и възпитание. Чакат разпореждане.
Ние предлагаме МОМН да не чака разпореждане от ООН, а още сега да сформира комисия от специалисти и през следващата учебна година да започне по план обучението на учениците по такива учебници.
МОМН да разпореди на директорите на учебните заведения да използват на първо време извънкласните занимания. Преподадените часове от учителите да се зачитат за редовни.
Крайно време е МОМН да раздвижи научните работници – абсолвенти, дипломанти, философи, педагози, социолози - и да ги командирова в окръжни училища. Там те лице в лице с учениците да прилагат педагогически похвати за въздействие и така да творят науката за превъзпитание на младежи с нетърпимо поведение. Епохата изисква такива похвати от научните работници. В посочени от МОМН окръжни или градски училища научните работници да експериментират.
ІІІ. Личен опит
Като директор на 37 основно у-ще в София (1970–1971г.) завърших едногодишна школа за научно управление на училищата и учебния процес. Тази школа ме научи да използвам психологията в учебния процес, да търся и прилагам ефективни методи за преподаване и превъзпитание. В школата и после в училищата бяхме убедени, че без проучване и без експериментиране не може да има превъзпитание на такива ученици. Труд, смелост, наука, пряк контакт с хулиганите – това води към успех.
Опитът ми като директор на МПУ – медико-педагогическо училище около Лакатник, близо до спирка „Оплетня”. Ученическият състав беше от младежи с нетърпими антиобществени прояви. В това училище пристигаха ученици от всички ТВУ на страната, водени от милиционери и то с белезници на ръцете. Те действително бяха „калта” на обществото. По малка и голяма нужда през нощта ходеха в спалните помещения. По-късно разкрих, че вечер изпращали чистачките по махалите и правели секс с тях – години наред, по списък. Милиция нямаше, защото им отнемали оръжието. Тези над 120 ученика имаха тайно ръководство с тартор, чиято заповед се изпълнявала безпрекословно години наред. Сред тях имаше и трима-четирима садисти. Учителите и възпитателите се страхуваха от тях. Дневниците бяха изпълнени само с отлични оценки, макар че учениците не знаеха да четат. Те твърдяха, че не е имало директор, който да не е бил бит – това се опитаха и сториха с мен, но само така открих кой е тарторът, научих и неговите приближени. Аз вече знаех кои нелегално командват училището и „учебния процес”. Новоназначеният от София физкултурник - боксьор, висок около 2 метра - още първите часове на игрището беше на земята в безсъзнание.
Въпреки изброените факти, най-големите си педагогически успехи получих в това училище. Благодарение на експериментирането с психическите дадености на учениците (тайно, без да знаят) аз работех с научен работник, психолог-експериментатор, по учебника на проф. Генчо Пирьов „Експериментална психология” и по „Психологично проучване на ученика”, изд. 1970 г. В тях се даваха указания как учителите да изследват и развиват мисленето, паметта, вниманието, как да се помага на учениците да се съсредоточават при подготовката на уроците си. Книгата на Томова, Р. Пенушлиева, проф. Пирьов със заглавие „Психологическа рехабилитация” при „нарушение на поведението в детската възраст” трябва да е наръчник на всеки учител.
Заслужава внимание и книгата на Гърбачева „Психология на девиантното поведение при младежите”. Педагогическата психология (която днес с лека ръка се подценява) и други книги препоръчват методи за повишаване на авторитета на учителите, както и повишаването на качеството на учебната дейност. Учебникът на Ив. Венев „Психология на умствено изостаналия ученик” също представлява интерес, защото няма училище без изоставащи ученици и трябва да се работи индивидуално с тях.
Д-р Лозанов в книгата си „Сугестология” предложи методи за бързо и трайно запаметяване. Разработи и „Сугестопедията” в 37 ОУ и 171 ОУ – така се постигнаха големи успехи (преди 40 г.) с ученици, които имаха занемарени мисловни и паметови качества. В МПУ имаше трима-четирима ученика със садистични прояви. Д-р Лозанов се отзова на личната ми молба и изпрати двама сугестолози (мъж и жена), които само с 2 сеанса успяха да отвратят двама от садистите да гледат кръв и мъчения преди да заспят... За съжаление на д-р Лозанов се гледаше от комунистическите идеолози като на МИСТИК от МНЗ и оттам прекратиха опитите на сугестолозите, а аз като директор получих „предупреждение” и „мъмрене”. Ако не беше международната известност на д-р Лозанов и закрилата на ООН, неговото училище за даровити деца щеше да бъде затворено и закрито. Неговите научни методи му помогнаха и в книгата си „Сугестология” той пише, че е извършил над 300 операции без упойка. Бившият мой ученик Иван Петров от с. Камен, Великотърновско като компютърен специалист се записа в школата на д-р Лозанов и за три месеца овладя английски език. Сугестологията на д-р Лозанов, неговите научно-практични успехи бяха сензация за световната научна общественост. По-напредничавите педагози се стараеха да подражават на д-р Лозанов.
Научният енциклопедист Кубрат Томов в своите трудове, между които и „Конституцията”, дава практическа програма за превъзпитанието на общественост и младежи. Орлин Загоров в книгата си „Духовната криза”, академик Атанас Панчев, Константин Златев и др. подчертават, че без наука не може да се възпитава, не може да се строи ново общество, нова култура, нов човек през 21 век.
Аз се осмелявам да допълня, че без научното управление и методическото ръководство на МОМН не може да се осъществи преустройството на нашата образователна система и формиране на ново съзнание в нашето общество. Педагогическите колективи на 37 ОУ „Райна Княгиня” (1979–1981) - София, 171 ОУ „Александър Войков” към г. Нови Искър (1977–1979), МПУ (1971–1971) - Лакатнишко, на които бях директор, работеха със слаби физически и умствено изостанали деца. На пръв поглед тези ученици биха били окачествени като олигофрени, на които мястото им е в помощни училища, но комисии от специалисти ги оставяха за обучение в същите училища. Класните ръководители в часове преди и след обяд провеждаха експериментални проби, лични контакти по програма от експерименталните психологии на Пирьов и др. и постигаха резултат – с тях подготвяха уроците си и децата до края на годината овладяваха необходимите знания и умения за следващия клас.
Невъзпитаните и хулигански настроените младежи приобщавахме в нелегални, неутвърдени от Министерството длъжности – като коменданти, полицаи, тайни възпитатели на по-слаби физически ученици. Те изловиха всички, които чупеха с камъни училищните прозорци и докато съседни директори по 2 пъти през годината остъкляваха прозорците на 2-3-етажни сгради, в моите училища нямаше счупен прозорец, разбити кабинети, изчезнали електронни учебни уреди.
Оформях спестовни книжки на всеки хулиган и в тях внасяхме парите, спечелени от прибиране на реколтата на селски стопанства. Това ме спаси от побой в МПУ – Лакатнишко.
Всеки член на даден училищен колектив – преподавател или възпитател, работеше тайно или явно, лице в лице с изоставащите, с нетърпимите със своето поведение ученици и накрая в МПУ се постигнаха невероятни успехи (само устно могат да се изразят).
Иска се много четене, проучване на литература, лични контакти с изоставащи или хулиганско действащи младежи, смелост, такт, постоянство, личен пример и всеотдайност в професията. Учителят не е занаятчия, той трябва да бъде научен работник, експериментатор в педагогиката – защото всяко дете има свой образ, който трябва да се открие. Да се открие неговата психическа даденост и да се развива.
ІV. Индиговите деца
Преди 30 години, март 1979 г., в Китай нашумя голяма сензация: 12-годишният Тан чете текст с ушите, с краката си. През 1984 г. китайското правителство официално проучи и откри хиляди деца с паранормални умения. Американското списание „Omne” чрез своите репортери проучваше лично такива деца. В Русия, Япония, Канада, САЩ, Мексико също откриха природно надарени деца, които виждат през стените, вадят таблетки през стените на запечатани с восък стъкленици и пак ги връщат. Виждат вътрешностите на хората и откриват залежи, нефтени находища, владеят телекинезата, левитират и пр.
Властите на Китай и Мексико, както и в Русия са проучили и регистрирали десетки хиляди подобни деца. Китайското правителство е изградило два образователни центъра за развиване и обучение на дарованията им, но поради липса на подготвени кадри и програми центровете не могат да се утроят. В шоуто на Слави и аз наблюдавах подобни феномени.
В последните десет години аз осъзнах, че в моето бивше МПУ също съм имал индигови деца, но развиващи се в отрицателно направление. Някогашният ученик Стефан виждаше в кой джоб са парите ми. Други отключваха десетки различно сковани брави – вземаха ключовете на прислужниците на училището от пазвите им или от джобовете на подпрестилките им.
За индиговите деца академик Панчев в книгата си „Божествения проект” говори, че те са мощен потенциал на нашето обозримо бъдеще, т.е. че са бъдещето на живота.
Петър Аспарухов Вангелов направи специална разработка за индиговите феномени, отпечатана в Интернет със заглавие „Тайните на индиговите хора” на адрес: http/big.bg/article php?storyd=38297. В статиите си той споменава изказването на създателката на тяхното име Нанси Ан Тале, която смята, че тези феномени са ново явление, появило се в началото на 70-те години на ХХ век в Англия. Цитираните Джен Тоубер, докторът по богословие Лори Джой Пинка и Лий Каръл признават, че никога досега светът не е виждал нещо такова и вероятно то се струва твърде странно на мнозина.
Но истината е, казва Петър Вангелов, че индиговите деца не са ново явление, през всяко столетие се раждат подобни деца, и цитира много факти, личности – композитори, поети и мислители, дали на човечеството принос за прогрес и красота.
Вангелов привежда и негативни факти: някои индигови деца, родени сред гъстата материя на обществото, в което се извършват насилия и убийства заради материални облаги, подражават на алчните. Много от природните феномени стават дръзки, с престъпни деяния, неуловими професионални, изтънчени крадци и убийци. Третата категория – по-пасивните - стават противници на обществения ред с дребни хулигански проявления. Поради такива обществени язви, във всеки окръг са открити ТВУ (трудово възпитателни училища).
V. МОМН – неотложни мерки
В своята създадена образователна парадигма за възхода на България през XXI век МОМН трябва да допълни или наново да изгради (доц. Нако Стефанов, Кубрат Томов) дългосрочна стратегия за изграждането на Българско общество на знанието, на новото съзнание, което да е отражение не само на високите технологии, но и на духовното възпитание. Целта е България да стане водеща страна в Европейската общност. МОМН обаче трябва да побърза, защото вече закъснява.
МОМНспешно трябва да разработи програма за откриване на специални училища за издирване, обучение и развитие на дарованието на индигови деца, защото те ще бъдат главните радетели за формиране на НОВО СЪЗНАНИЕ и НОВА КУЛТУРА през XXI век. Индигови деца има и в България – нека внедри методиката на Китай, Русия и Мексико за откриването и развитието им. В САЩ вече използват индиговите хора в армията и за откриване на престъпници. Ние, в Европа, можем да бъдем първи в тази хуманна цел.
На учителски конференции или чрез свои подготвени инспектори МОМН да разпространи методи за усъвършенстване на урочната работа като:
- Проблемността в урочната работа;
- Моделирането на занемарени умствени и други психически качества, нарушено възпитание, въображение и др.;
- Да се използва интегралният подход, който да включва комплексни стъпки, социометрични методи за изследване на възрастовите особености, девиантно отклонение на поведението на определени ученици и други прогресивни методически похвати;
- Какво представлява сугестията и сугестопедичните методи в преподаването, във възпитанието и корекция при нарушение на поведението на ученици в детската и гимназиалната възраст. Как да се използва учебникът на Томова, Пенушлиева, проф. Генчо Пирьов под заглавие „Психологическа рехабилитация в поведението на ученици в детската и юношеската възраст”.
Време е ние, членовете на просветните институции, да станем активни будители интелектуалци и чрез научни подходи да пресечем пътя на престъпността в училищата и обществото. За българската действителност е нужно научно възпитание, осъществено чрез училищата, читалищата, поетичните клубове, радиото, пресата, телевизията. Извисените духовно младежи трябва да бъдат красотата на ежедневието ни и да умножават просперитета на българската нация. Нека помним обаче, че негативните явления в нашата страна ще изчезнат само чрез системна борба и труд и чрез интегрално научно въздействие.
Справка:
МПУ – 1970–1971г. – Лакатнишки район, близо до спирка „Оплетна”;
171 Осн. у-ще – 1977–1979г. в с. Ал. Войков, квартал на г. Нови Искър;
37 Осн. у-ще „Райна Княгиня – бул. Баба Парашкева – 1979–1981г.