Когато БСП и другите „леви“ абриавитури влязоха в противоестествената коалиция с ГЕРБ и сътвориха уродливото правителството на г-н Желязков те подписаха смъртната си присъда. Мощната подкрепа на партията ДПС-ново начало и одиозната фигура на Делян Пеевски за това правителство постла нейния, на БСП, погребален саван.
Мантрата, която господа министри от тази вече умираща партия повтарят за собствено оправдание и успокоение на останките от левия електорат, че с този жертвоготовен ход спасяват отечеството от хаос и безвремие е лишен от каквато и да е логика. Защото не можеш да спасяваш България от разруха и корупция в колаборация с партията ГЕРБ, която има най-голям принос в тези начинания.
Загърбвайки идеологическата основа и смисъла на съществуванието на партията БСП като лява класова организация те обезсмислиха нейното съществуване.
Но като всеки ритуал и ритуалното самоубийство е процес. Около него трябва да се натрупат още знаци и причини за да е то показно как трябва да се извършва. В нашата най-нова политическа история преминаха в небитието безкрайно много политически еднодневки. Но самоубийството на партия с вековна история, идеология и дългосрочни политически цели трябва да стане с целия блясък на подлостта и безпринципността.Ритуални стоки
Наскоро БСП, като коалиционен партньор в правителството на ГЕРБ, изрази безусловна готовност да се бори срещу правото на вето на президента Радев при назначаването на директора на ДАНС. Посегателствата срещу конституционните правомощия на президента започнаха много по-рано, когато се извърши конституционното блудство за ограничаване правото на президента да назначава временни правителства по свое решение. Един път започнала користната борба срещу президента Радев тя намери продължение при разрешаване на казуса с назначаването на директора на ДАНС. Правителството без смущение, че това е злоупотреба с власт реши да спретне закон, който позволява това назначение не от президента, а от правителството. Не е особено трудна загадката кому ще служи тази структура. Ще ли тя да погледне внимателно бизнес делата и шетнята на Пеевски по градовете и селата от сферата на влияние на неговата партията, или обществените поръчки на Бойко Борисовите правителства.
По такъв начин в епичната борба на Бойко Борисов и Делян Пеевски срещу президента се включи и БСП. В главите на господа министрите от тази партия очевидно е пълна амнезия, че този президент беше нейна кандидатура на последните избори и бламирането му по въпросите на неговите пълномощия е, като минимум, позорно предателство към избирателите, които го избраха.
Борисов и Пеевски не харесват президента Радев защото той „не е обединител на народа, а разединител“. Ще рече той не иска да събере БСП, ГЕРБ, ДПС-ново начало, ПП-ДБ в извратена джендър прегръдка. Тям не се харесва самостоятелната позиция на президента по много действия на правителството със съмнителен замисъл и вредни последици. За господата Борисов и Пеевски образец на обединител на нацията и държавата трябва да е нещо като господин Плевнелиев. С господарска усмивка Бойко да го води за ушенце и той винаги да е съгласен с родените от кукловода държавнически недомислия с политически и икономически последствия, които ще лежат като непосилно бреме на привития гръб на българския народ десетилетия. В съзвучие с фамилното си име президента Плевнелиев беше президент като онези човечета запълнени със плява, които висят по предните стъкла на автомобилите, и се люлеят според пътната настилка и здравата ръка на шофьора Борисов. Такъв президент е нужен на войнстващите рушители на държавността от ГЕРБ и ДПС-ново начало. В това разбира се няма нищо ново. Изумление буди поведението на БСП като съюзник и единомишленик. Но ако размислим малко ще разберем, че в тази позиция на господа министрите от БСП всичко е логично. Защото удържането на принципи и морални устои винаги е трудна задача, но веднаж пристъпиш ли ги падението става неотвратимо и все по-стремително. На традиционния събор на Бузлуджа Зафиров патетично уверяваше скромното присъствие на привържениците на БСП, че всичко е правилно, че партията е пред нов разцВет. Тези, които все още вярват в тези обещания днес, са едва 5% от избирателите. А утре? Тъжно е да го признаем, но утре за БСП няма да има. Началото на ритуалното самоубийство, за което става дума, започна в момента когато партията изостави своите идейни корени и класова принадлежност. Днешното ръководство на БСП послушно продължава това разрушително дело. Възможно ли е ново възраждане? Винаги е възможно, защото идеите на социализма са живи, неизтребима е и класата на трудещите се. В днешното време на политическа безпринципност и идейно невежество излизането на политическата сцена на хора строители, с непоколебим морал, носители на потъпканите социалистически идеи е трудно но, въпреки това, възможно.
Източник: Поглед.инфо