Американският президент Доналд Тръмп поиска милиардерът Джордж Сорос и синът му Александър да бъдат съдени за рекет, корупция и подкрепа за протести в страната, прераснали в безредици. „Тези обвинения са възмутителни и неверни. Фондациите от „Отворено общество“ не подкрепят и не финансират насилствени протести“, каза в изявление пред АФП говорител на филантропичната империя, създадена от Сорос.
„Джордж Сорос и неговият радикално ляв син трябва да бъдат обвинени и съдени по Закона за повлияни от рекет и корупция организации (RICO) заради подкрепата им за придружени от насилие протести в САЩ. Няма да позволим на тези безумци повече да разкъсват Америка, без да ѝ дават дори шанс да диша и да бъде свободна. Сорос и неговата група психопати нанесоха големи щети на нашата страна! Това включва и неговите луди приятели от Западния бряг. Внимавайте, ние ви наблюдаваме!“, написа американския президент в профила си в социалната си мрежа „Трут Соушъл“.
Изказването на Тръмп идва в момент, в който администрацията му води множество наказателни разследвания.
RICO (Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act) е федерален закон, създаден за борба с организираната престъпност, който позволява на прокурорите да повдигат обвинения срещу лица, участващи в модел на престъпна дейност.
От фондациите на милиардера отхвърлиха обвиненията, подчертавайки, че тяхната мисия е насочена към защита на демокрацията, човешките права и върховенството на закона.
В началото на януари т.г. предшественикът на Тръмп в Белия дом Джо Байдън връчи престижния „Президентски медал на свободата“ на редица известни личности, сред които бе и Джордж Сорос. 95-годишният милиардер от еврейско-унгарски произход не присъства на церемонията, а отличието бе връчено на сина му Александър.
Избухналите улични протести срещу засилените имиграционни рейдове в Лос Анджелис през юни също бяха свързани със семейство Сорос. Американският президент използва демонстрациите като оправдание за разполагането на Националната гвардия и морската пехота в управлявания от демократите град.
Бившият съветник на Доналд Тръмп Роджър Стоун смята, че инвестирайки в протестните митинги, Сорос се опитва да дестабилизира ситуацията в САЩ, за да докара на власт свой човек.
„За мен е очевидно, че Сорос подстрекава хората към насилие, той им плаща, за да го правят. Това е престъпление. Ако той подстрекава хората да заплашват президента, то това е престъпление и според мен в тази страна трябва вече да повдигнат обвинение на г-н Сорос, ако това не го направят първо в Унгария. Защото той разпалва цветни революции по цял свят”, посочва политологът Роджър Стоун.
Джордж Сорос е най-яростният опонент на Тръмп от началото на политическата му авантюра.Поканен на форума в Давос в навечерието на първото встъпване в длъжност на американския президент през януари 2017 г., Сорос го нарича „чирак-диктатор“, чийто мандат ще се „провали“ заради „противоречивите му идеи“.
По онова време вече се говори за това как пазарите ще реагират много негативно на очертаващата се евентуална търговска война с Китай и съчетавайки спекулативната си тръпка с някакво неоправдано предусещане за провал, Сорос залага страшно много пари в провала на Тръмп.
По-специално той е убеден в срива на американските акции на борсите след избирането му, неговият хедж-фонд започва серия от „къси покупко-продажби“ и според в. „Wall Street Journal“ тази пагубна идея му струва към милиард долара загуби. Просто защото американските фондови пазари не само не се сриват след възкачването на неговия враг на президентския пост, но дори са въодушевени. Ами спадовете в секторите, „застрашени“ от протекционизъм като тежката индустрия и автомобилостроенето, бързо са компенсирани от оповестените от Тръмп политики на дерегулация и подкрепа на растежа, а индексът „Dow Jones“ скача нагоре още в деня след изборите.
Политически победен, Сорос е икономически опроверган, а кесията му олеква със спечеления някога от Англия милиард долара. Защото Джордж Сорос не вижда, че правилата на играта са се променили, че Доналд Тръмп е майстор - бизнесмен, решил да постави националната власт обратно в центъра на управлението на икономиката, възвръщайки контрола върху нея, дълго време оставен на спекулантите и пазарите. Което в края на краищата означава, че от самото начало Сорос не е бил нищо повече от добър участник в доста сложна игра на зарове.
Милиардерът не е непознат за парадоксите и противоречията - докато неговото прословуто „Отворено общество“ субсидира неправителствената организация „Трансперънси интернешънъл“, предприела кампании срещу данъчните убежища, в същото време Сорос е притаил печалбите си в две от тях - Каймановите острови и остров Кюрасао! Сякаш чрез филантропия той се стреми да се амнистира за съучастието си в отричана от него като порочна стопанска система, която го е направила толкова богат.
Джордж Сорос не успява да се превърне в големия интелектуалец и влиятелен политик в сянка – признания, към които винаги се е стремял. Защото се оказва, че базираните общо взето на социален маркетинг и пазарен инстинкт финансови умения, не могат да имат голям успех в обществения и политическия живот, за налагането в който е нужно друго – харизма, ясна визия, убеденост, откритост, такт и т.н.
Така например в края на миналото хилядолетие някои социологически проучвания показват, че ви. 80 до 90 % от случаите при президентски вот е избран онзи кандидат, който е събрал най-много пари за кампанията си. И Джордж Сорос прегръща това заключение, като започва сляпо да инвестира голяма част от огромното си лично състояние в подкрепа на Демократическата партия и по-специално на кандидатите й за президенти.
Първи през 2004 г. е Джон Кери, за когото спекулантът-филантроп похарчва нахалос огромната за тогава сума от 12 млн. долара, тъй като е избран републиканецът Джордж Буш.
После има известен успех с Барак Обама, но въпреки вложените много милиони, се проваля с гръм и трясък през 2016 г. с Хилъри Клинтън и през 2024 г. с Камала Харис, все срещу Доналд Тръмп, изръсил се доста по-малко от конкурентките си.
Джордж Сорос се представя за реформатор на капитализма, който смята за отслабен от „пазарния фундаментализъм“. Говори за него и го осъжда в края на миналия век в статия, в която критикува остро прекомерното доверие на икономическите играчи в саморегулиращите се механизми на пазарите. Осъжда и т.нар. дерегулация на пазарите и финансите, сторена от Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, без която, парадоксално, Сорос не би натрупал милиардерското си състояние.
Днес 95-годишният Сорос, роден в Унгария е обвиняван за разпространяване на мигрантската криза в Европа и на южната граница на Съединените щати, както и за организиране на масови протести срещу полицейското насилие след убийството на Джордж Флойд през 2020 г.
Сорос обяви през 2023 г., че ще предаде контрола над своята филантропична империя на сина си Александър.
Джо Байдън награди по-възрастния Сорос с президентския Медал на свободата през януари, малко преди Тръмп да встъпи в длъжност, като посочи подкрепата на милиардера за „организации и проекти по целия свят, които укрепват демокрацията, правата на човека, образованието и социалната справедливост“.
Унгарският премиер Орбан обяви Сорос за държавен враг номер едно.
Източници: dnes.dir.bg, „Епицентър“