Ние, българите имаме комплекс към думата "независимост", защото през голяма част от историята си сме живеели зависими.
Трябва да се знае, че България обявява своята независимост с подкрепата на Австро - Унгария и първата страна, която признава този акт е, Черна гора.
Българите неслучайно ценят повече Трети март, тъй като по време на Освобождението е имало повече кръв и страдания, а актът на официалното обявяване на Независимостта на България е един разумен, дипломатичен, цивилизован акт, в който са вложени всички усилия на силната българска армия и на мъдрата българска дипломация.
Независимостта е финалният продукт на национално - освободителните усилия, един универсален комплексен акт на цялата българска общественост, с който се слага край на психозата на зависимостта.
22 септември 1908 г. е ден, в който не се е ляла кръв и в който няма възвишена романтика, важно е усещането и идеята. Идея, зад която са седели повече от 100 000 щика.
Днес се съмнявам да имаме и 25 000 щика и половин подводница.
В последните 30 години имитираме витринна демокрация и нещо не върви.
Независимост днес не е възможна – дори членството в Европейския съюз днес е доброволно приета зависимост.
Независимостта никога не умира, дори и за зависимите.
Но само когато те не приемат зависимостта като удобство.