Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 14 в брой 26

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 14
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Кооператорът

След въвеждането на Свободните пари популярността на нашето движение изведнъж намаля и чувам почти ежедневно за разпадането на потребителските кооперативни дружества. Това е една от непредвидените и изненадващи последици от Свободните пари. В действителност обаче няма нищо изненадващо. Клиентът купува с готови пари блага в големи количества в оригинална опаковка и пълни килера. Търговците не са приканвани да дават на кредит. Те не поддържат книги, нито се нуждаят от големи складове, тъй като благата се доставят направо от гарата.

Комбинираният ефект от всички тези обстоятелства, разбира се, е необикновеното опростяване на търговията. Преди само умните бизнесмени се стараеха да избягнат опасностите от купуване и продаване на кредит, преди само най-способните, интелигентните, пестеливите, подредените и активните лица подхождаха за търговия; сега всеки със средна интелигентност може да успее в търговията. Няма складове, няма везни, няма грешки, няма водене на книги, няма оценки за бъдещо търсене. В същото време има плащане на ръка, готови пари при доставката на блага - няма менителни полици, няма чекове, няма шарлатанство! Не се искат даже фактури. Тук има каса или чувал, а там са парите. Нещата са уредени и забравени и търговецът е свободен да се грижи за нови сделки.

Работа от такъв вид може да се върши при всякаква субординация. И чрез закона за конкуренцията възнаграждението за нея трябва да падне до равнището на надницата на подчинените.

Наистина, каква е ползата от кооперативните дружества? Тяхната цел - намаляването на разходите за търговия - е осъществена от паричната реформа. Към кого да се присъедини нашето дружество оттук нататък? То е съставено от елита на потребителите, а именно онези, които са способни да плащат на ръка и да купуват количества, достатъчно значителни, за да пестят времето си, идвайки в нашия магазин. Но поради променените условия в търговията такъв подбор вече не е възможен, защото всеки потребител вече притежава тези качества, всички плащат на ръка и всички купуват големи количества. Би било невъзможно да се образува асоциация на негрите в Африка или на пиячите на бира в Мюнхен. Поради същата причина паричната реформа направи потребителските кооперативни дружества невъзможни.

Изчезването на дружествата не е голяма загуба.

Като разсадник на обществения дух те се провалиха, защото по необходимост бяха в опозиция на останалата част от хората. По-рано или по-късно те би трябвало да влязат в конфликт с тяхното съответствие, а именно, с дружеството на производителите, и това би трябвало да създаде проблеми, които в теорията и практиката би трябвало да се решат само чрез универсален комунизъм, чрез премахване на всякакъв вид собственост във всяка страна. Например каква цена Съюзът на германските кооперативни дружества би трябвало да се съгласи да плаща на Съюза на германските производители на чехли? Само полицията може да отговори на въпроса.

А имаме ли реална причина да се гордеем с нашите постижения? Унижаващото размишление е, че въпреки че сме успели в разоряването на множество малки независими дюкянджии, ние никога не изхвърлихме и един спекулант от складовете или производството. Не успяхме точно там, в Стоковата борса, където би трябвало да покажем силата си!

Кой може да уважава „обществено вдъхновеното дружество”, което показва силата си, удряйки само слабия? Повече предпочитам Свободните пари, които наистина, също прогониха малките дюкянджии, но в същото време се противопоставиха решително на паричните магнати на Стоковата борса.

Нито може да се потвърди, че кооперативното движение е свободно от тежките пороци на рушветчийството и корупцията. Когато управлението на публичните фондове или на фондовете на дружеството не може да бъде ефикасно контролирано, със сигурност с течение на времето се появява крадец. Не може да се очаква членовете на дружеството да проверяват всяка фактура и да сравняват всички блага, доставени чрез образци. Нито е възможно да се предотвратят частните спогодби, чрез които кооперативните служители могат да бъдат подкупени във вреда на дружеството. Ако дружеството се занимава само с блага с еднакви качества, например като парите, един ефективен контрол на служителите е възможен. Но има ли някаква друга стока, освен парите, чиито качества, както и количествата не трябва да се разглеждат?

Затова това, което трябва да очакваме от общото прилагане на кооперативната система, е комунизмът, премахването на частната собственост и широко разпространена корупция. Ето защо приветствам достигането на целта на кооперативното движение - а именно, намаляването на търговските разходи - просто чрез смяна на търговската практика вследствие на Свободните пари. Сега благата преминават наведнъж от собственик към собственик; благата и собствеността са неразделими. Намесата на посредник, определянето на цените и качествата от агенти в полза на трети страни не само води към корупция, то от само себе си е корумпиране на представата за стока, корумпиране на определянето на цените от търсенето и предлагането.

Не е ли странно, че естествената цел на кооперативното движение, на асоциацията на всички дружества трябва да бъде осъществена чрез разпадането на всички дружества? Защото най-ефикасното кооперативно дружество винаги е отворен пазар, където собственик търгува със собственик, където качествата на благата са оценявани лично от засегнатия, където купувачът не е обвързан с някакъв браншов магазин, село, град, където знакът на обществото (парите) са налични из цялата сфера, където

недоверието изчезва, а корупцията е изключена

и където общественият контрол е излишен, защото няма частно лице със специални интереси да действа като агент за сключване на сделка в полза на отсъстващия принципал. Разбира се, предвижда се, че отвореният пазар няма да прибавя към благата разходи, по-големи отколкото прави управлението на кооперативното дружество! Но това условие трябва да бъде изпълнено с въвеждането на Свободни пари. Търговията трябва да се ускори, осигури и поевтини чрез Свободните пари до такава степен, че търговската печалба вече да не бъде различна от общата надница. Което означава, че кооперативното дружество трябва да стане излишно.

Превод от английски:

Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 773 пъти
Назад към брой 26Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017