Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 13 в брой 25

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 13
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как ще бъдат преценени Свободните пари.

Спестителят:

Никое от мрачните пророчества на опонентите на Свободните пари не се е изпълнило.Беше казано, че никой не би могъл да спестява и лихвата би се вдигнала до безпрецедентни висоти, но се случи обратното.

Когато трябва да спестя сума от пари, сега действам както и преди: занасям ги в спестовната каса, която ги включва в сметката на спестовната ми книжка. В това отношение не се е променило нищо. Беше казано, че сумата от пари, внесена в спестовната ми книжка, би била подложена на същата степен на обезценяване, както и свободните пари, но това е безсмислица. Спестовната каса ми дължи точно толкова долари по американския стандарт, колкото съм внесъл, а не същите онези банкноти, които съм й дал. Стандартният долар стои над банкнотите. Ако заема някому чувал с картофи за една година, той няма да ми върне същите картофи, които междувременно трябва да са изгнили, а чувал с нови картофи. Същото става и със спестовната каса. Аз й заемам 100 долара и тя се съгласява да ми върне 100 долара. Спестовната каса може да направи това, тъй като тя заема пари при същите отношения, а бизнесменът и фермерът, които получават пари от спестовната каса за предприятията си, не държат парите си в къщи. С тях те купуват блага за употреба и по този начин загубата от обезценяването се разпределя между всички лица, през чиито ръце са минали парите в течение на годината.

Следователно, нищо не се е променило по отношение на сумата, изплащана от банката.

Социалистите придават нарасналата ми способност за спестяване на намаляването на „принадената стойност”, което, вървейки в крак с намаляването на лихвения процент, е засегнало целия капитал (квартирите, железниците, фабриките и т. н.). Управителите на кооперативните дружества на потребителите обясняват, че търговските разходи след въвеждането на Свободните пари са паднали от средно 40% само на 10%, така че поради тази причина при покупките ми само аз спестявам 30%. А един социален реформатор отдава моята нараснала способност за спестяване на отстраняването на икономическите безредици. И тримата може да са прави. Факт е, че вместо 100 долара сега спестявам над 1000 долара и живея по-комфортно, отколкото преди. А за много хора Свободните пари са направили спестяването възможно за пръв път.

Какво ставаше преди с моята спестовна книжка? При всяка политическа мълва имаше спад в търговията, придружен с безработица, което ме принуждаваше да изтеглям част от парите си от спестовната каса. Имаше влошаване на положението и понякога минаваха години, преди да запълня в спестовната ми книжка дупката, предизвикана от индустриалната криза. Спестяването изглеждаше като Сизифова работа. Сега имам редовна работа и вече не съм задължен да прибягвам до парите, спестени с толкова много лишения.

Сега нося в касата моя месечен излишък с учудваща редовност. И това, което е станало с мен, изглежда, че е станало с всеки, тъй като на гишетата винаги има много хора. Спестовната каса вече повторно е намалила лихвения процент и е обявено ново орязване за следващия месец. Тя оправдава действието си с твърдението, че постъпващите суми надхвърлят изтеглените. От 4% лихвеният процент за кратък период падна на 3%, а се говори, че с универсалното въвеждане на Свободните пари той ще падне до нула! И, според мен, това ще стане, ако сегашните условия продължат.

Защото напливът от пари в спестовните каси непрекъснато нараства, а исканията за заеми намаляват, тъй като бизнесмените, фермерите и производителите правят спестяването по-лесно за мен, сега те са способни да разширят бизнеса си със собствения си излишък пари.

Търсенето на парични заеми се свива, а предлагането расте, така че лихвеният процент е на път да падне. Защото лихвата отразява отношението между търсенето и предлагането на парични заеми.

Запълнените страници на спестовната ми книжка показват падането на лихвения процент. Без съмнение, това е жалко, но е за доброто на непопълнените страници, които са далече по-многобройни. Понеже какво е лихвата? Кой я заплаща? Това, което спестявам днес, е оставащото от моята надница след като платя личните си разноски, моя дял от лихвата-данък, изискван от кредиторите на държавата и на общината, и моя дял от лихвата-данък, искан от капиталистите за използването на къщата, завода, провизиите, суровините, железниците, каналите, газа и водоснабдяването и прочие. Ако лихвеният процент падне, всичко ще стане по-евтино и моята способност за спестяване ще нарасне пропорционално. Загубата ми от вече спестената сума ще бъде компенсирана десетократно от нараствалите ми спестявания. Например наемът ми за жилището възлиза на 25% от надницата ми, а две трети от него е лихвата на строителния капитал. Ако сега лихвеният процент се намали от 4 на 3, 2, 1 или накрая 0%, аз ще спестявам толкова и от моя наем, т.е. 4-16% от надницата ми само за наема! Но жилищният капитал е едва една четвърт от целия капитал, чиято лихва плащам извън моите надници (промишленият, търговският и земеделският капитал, националният дълг потъват в средствата за транспорт). Ако лихвеният процент падне до нула, тогава бих могъл да спестявам много по-голяма част от надницата ми.

С дохода ми от 1000 долара аз бях способен да спестявам 100 долара годишно. При 4% сложна лихва за десет години това прави 1236 долара. След премахването на лихвата надницата ми се удвои, така че вместо 100 долара сега спестявам 1100 долара годишно или 11 000 долара за десет години*. Не трябва ли затова да се радвам на премахването на лихвата?

Затова това съвсем не ми вреди и пълното премахване на лихвата много би улеснило спестяванията ми. Например, ако работя и икономисвам двадесет години и тогава се пенсионирам, ще притежавам:

При сложна лихва от 4% - 3 024 долара;

При лихва 0% - 22 000 долара.

Доходът от първата сума (3 024 долара) при лихва от 4% би бил 120 долара годишно. Ако надхвърля тази сума и посегна на капитала, то годишен разход от 360 долара ще изчерпи за десет години спестяванията ми. Докато с 22 000 долара ще мога десет години да разполагам с 2200 долара годишно.

Старата представа, че златото и лихвата улесняват спестяването, е била заблуда. Лихвата прави спестяването невъзможно за болшинството от човешкия род. При лихва нула всеки ще може да спестява, докато преди само изключително ефикасните работници или онези, притежаващи изключителна смелост да се изправят пред лишения, са способни да практикуват тази буржоазна добродетел.

За рентиерите условията са обратни, ако лихвеният процент падне до нула. Тъй като тяхната собственост вече не дава лихва и тъй като, като неработещи, не печелят предимство от вдигането на надниците вследствие на премахването на лихвата, те са принудени да живеят от капитала си, докато той се изчерпи. Контрастът между спестителя и рентиера е голяма. Когато работниците спестяват, лихвата трябва да се намери извън тяхната работа. Спестителите и рентиерите не са колеги, а съперници.

В замяна на привилегията за извличане на лихва от моите 3024 долара аз трябва да заплатя 18 976 долара (22 000 минус 3024) лихва на рентиерите!

Рентиерите могат да се оплакват от западането на лихвата, но ние, спестителите или спестяващите работници, напротив, имаме всякаква причина да се радваме. Ние никога няма да сме в състояние да живеем от лихва, но можем да живеем комфортно от спестяванията си до края на дните си. Ние няма да оставим на нашите наследници постоянно обогатяващ се източник на доход, но не е ли достатъчно осигуряване това, че ще наследят икономически условия, които ще им осигурят пълния приход от труда им?Свободната земя и Свободните пари удвояват дохода наработника чрез простия акт на гласуване за въвеждането на тези две реформи и аз съм завещал на моя потомък еквивалента на капитал, поддържащ лихва, равна на моята предишна заплата.

И отново: ако спестяването е добродетел, която трябва да се препоръчва безрезервно на всички хора, трябва да бъде възможно за всички хора да я практикуват без вреда за някого и без да разстройват икономическия живот като цяло.

Сега в икономическия живот на индивида да спестява значи да работи много, да произвежда и продава много, а да купува малко. В парите, занесени в спестовната каса, има разлика между парите, получени от продажбата на своя собствена продукция, и парите, които сме платили за купуване на продуктите на други.

Но какво ще се случи, ако всеки носи на пазара продукция на стойност 100 долара, а купува продукция само за 90 долара, т.е. ако всеки желае да спести 10 долара? Как да бъде разрешено това противоречие, как може всички хора да са в състояние да спестяват? Отговорът е даден, противоречието е решено от Свободните пари. Свободните пари прилагат християнската максима: каквото искаш да правят на тебе, прави го на другите. Казано е: Ако искаш да продадеш твоята продукция, купувай продукцията, която твоят съсед иска да продаде. Ако продаваш за 100, купи в замяна за 100. Когато всеки действа по този начин, всеки ще бъде способен да продаде цялата си продукция и да спестява. В противен случай спестителите взаимно се лишават един друг от възможността да постигнат целите си.


*Това е при предположение, че цените на стоките се запазят от Паричната служба на същото равнище. Премахването на лихвата, която сега влиза в цените, в този случай ще се изразява не с по-ниски цени, а с по-високи надници.

При обратното предположение, че цените на благата падат с лихвения процент, надниците ще останат на същото равнище. Тогава спестяванията биха нараснали поради падането на разходите за живот. Но така спестените суми не са непосредствено сравними с предишните спестявания, понеже тогава цените на стоките са били по-високи.

Превод от английски:

Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 851 пъти
Назад към брой 25Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017