Андрей Пантев: "И е тревожно как един народ, чиято идентичност е създадена и потвърдена още през Средновековието, днес има угнетението на малограмотност, на безразличие, на прагматичен тарикатлък и комерсиално предпочитание"
На този ден ние се прекланяме на словото и книгата по същия начин, по който се прекланяме на сабята и меча. Поздравът: „Честит празник на българската писменост и култура!” дава усещане за училищни празници, коридори, пълни с цветя, възрожденци, украсени с цветя. Звучи още онази особена атмосфера, вдъхновила Пейо Яворов и Никола Вапцаров.
Има опасност всичко онова, съградено, което празнуваме на този ден, да бъде ако не заличено завинаги, то поне силно корозирало и останало нетолкова значително, колкото е било. Да работиш само за пари е отблъскващо.
. . .
Книгата не е сама по себе си ценност, без хората. Ние сме поклонници и служители на книжовност. Малко ще оставим, защото един порок никога не е изчезвал - нагаждачество. То днес триумфира. Днес ние честваме онова, което е отпочнато от революционерите. Това е сърцевината на това особено чувство. Ние сме носители на нещо, което в момента е много силно корозирало. Все пак нещо ще остане - свирепото чувство за човечност.
Това че нямаме герои не е драма, а това, че приписваме героични качества на хора, които не са такива. Имаме глад за герои. Сега инжектираме героични мисли и качества на хора, които не го заслужават.
Народът ни върви към изродение. Вярвам, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и да роболепничим. Дори при загубени войни у нас не се е настанявало такова тягостно чувство - да става каквото ще. В днешната обстановка има само поединично спасение.