Четиво и за днешните президенти
Байдън нарече Путин убиец, германците казаха, че това е глупост, а руският президент пожела много здраве на американския си колега. Аз пък се сетих за едни други отношения между лидерите на СССР и САЩ в едни други времена. За явното и задкулисното. Поучителна история.
Дуайт Айзенхауер (1890-1969) е главнокомандващ на съюзническите войски по време на Втората световна война и е 34-ият президент на САЩ (1953-1961). Хиляди страници са изписани за стореното от него, самият той оставя мемоари, които се четат с огромен интерес, стига читателят да е заинтересован, разбира се. За много неща той разказва, но за не по-малко е заключил устата си, или пък проронва неохотно по някоя и друга дума. Като например за ролята на Червената армия в битката при Ардените, която тръгва в мощно настъпление, за да му помогне, и без която балонът на славата му на велик пълководец (носител и на съветски орден „Суворов“) навярно щеше да се пръсне.
Днес може да прочетете част от неговите спомени за посещението му в Москва през 1945 г. Ласкавите думи, които той изрича за своите съветски домакини, за Червената армия, за руския народ, не се и споменават от политици от неговия калибър. Особено пък сега. И в същото време, архивите са безмилостни, той е взел участие или ръководи премълчавани и до днес събития, с които едва ли може да се гордее. Като участието му в кървавото потушаване на „гладния поход“ в САЩ през 1932 г.; като това, че над милион и половина германски военнопленници след края на Втората световна война умират от глад в т.нар. лагери на смъртта на Дуайт Айзенхауер. А през октомври 1945 г., малко след като посещава Съветския съюз и изразява своето преклонение и приятелски чувства, пак той започва разработката на плана „Тоталити“, предвиждащ да се заличи СССР с 20 атомни бомби – над Москва, Горки (Нижни Новгород), Куйбишев (Самара), Свердловск (Екатеринбург), Новосибирск, Омск, Саратов, Казан, Ленинград (Санкт-Петербург), Баку, Ташкент, Челябинск, Нижни Тагил, Магнитогорск, Молотов (Перм), Тбилиси, Сталинск (Новокузнецк), Грозни, Иркутск, Ярославъл!
А в края на своя втори мандат като президент именно той налага икономическото ембарго на социалистическа Куба.
Какво да ги правиш, политиците винаги са искрени – и когато се прекланят пред подвига на някого, и когато планират да го унищожат безмилостно. Нещо по-различно от политиката на американските президенти днес?
Но сега ви предлагам поглед към „слънчевата“ страна на Айзенхауер. За пръв път чужденец застава до Сталин на трибуната на мавзолея на Ленин, за цели пет часа. Пред Айк, както го наричат приятелите му, Сталин разкрива най-голяма си грижа и задача – да повиши стандарта на живота на руския народ, а за да се случи, се надявал и на помощта и опита на САЩ в селското стопанство и леката промишленост. Но това е друга „опера“, която никога няма да се постави. За Сталин най-главната задача е била повишаването на стандарта на живот на руския народ! Ужасен факт за русофобите.