В чест на славянските първопросветители през 1211 година им е въздадена възхвала в Синодика на Българската църква:
„На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, през царуването на Михаил и православната императрица неговата майка Теодора, които украсиха Божествената църква със свети икони и утвърдиха Православието - вечна памет.
На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга - вечна памет.
На неговия ученик Климент, епископ на Велика Морава, и на другите негови ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга - вечна им памет.“
Слава и безсмъртие во веки веков на делото на първопросветителите и апостолите Кирил и Методий и техните ученици!
В края на IX век двамата братя първоапостоли са канонизирани от църквата за светци.
Денят на Светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил честван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е почитан като национален Ден на просветата през 1851 година.
Християнска вяра и духовна просвета
Писмеността и писменото слово за светите равноапостолни просветители и техните духовни ученици е духовно благо и достояние за всеки вярващ християнин, просветен чрез светото кръщение и получил духовното озарение на благодатния живот в Иисуса Христа.
Способността да се чете и познава писаното Евангелско слово, което носи Истината и просвещава духовно вярващите, е средство за укрепване във вярата и утвърждаване на богоозарените и просветени души на вярващите. Писмеността и християнската книжовност са средство за просвещение и спасение, а не въпрос на достъп до науката или право на грамотност, каквито през Средновековието на Запад и във Византия притежавали само ограничен кръг от хора.
С това светите братя Кирил и Методий и техните ученици превръщат говоримия език в писмен и литературен език на Свещеното Писание. Но не по-маловажно е и утвърденото разбиране за всеобща грамотност и широкоразпространена просвета, с което завещават на нашата духовна култура и християнска традиция още една велика истина и духовен принцип. Идеята за всеобщата грамотност и достъп на всички без ограничение, чрез възможността за самостоятелно четене на текста на Свещеното Писание, е свързана с разбирането, че всяко човешко същество по силата на Божията любов и дара на спасението е призвано към просвета на своя разум и укрепване в богооткровените истини чрез Словото Божие.
Тези разбирания за превод на Свещеното Писание на говорим и разбираем език, и свързаните с него принципи за всеобща грамотност, се разпространяват в по-широк мащаб в Християнския Запад едва след края на Средновековието, а в Европа те се утвърждават едва след Ренесанса и Реформацията в различен религиозен и културен контекст.