Експерти по международна икономика и търговия анализират възможностите и рисковете пред европейската политика в условията на глобално напрежение
Президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи мита, включително на европейските съюзници. Предвид въздействието на тези мерки, трябва ли ЕС да се стреми да смекчи загубите си чрез задълбочаване на икономическите връзки с Китай?
Пьотр Джержановски - Анализатор по международни икономически отношения в Полския институт по международни отношения:
Последните американски действия може да изискват дипломатически маневри за смекчаване на загубите. Бъдещето на международната търговия - и по-общо на основания на правила ред - е несигурно.
Ако Западът като съюз продължи да се влошава, по-тясното сътрудничество с Китай ще бъде задължително. Засега обаче изглежда, че всяко сближаване трябва да бъде тактическо, целящо да засили позицията на блока в трансатлантическите отношения и ЕС и САЩ да признаят споделен интерес за коригиране на хищническата икономическа политика на Китай.
Сесилия Малмстрьом - Бивш еврокомисар по търговията, гост-сътрудник в Института «Питърсън» за международна икономика:
Докато се опитва да намери решение за митата на президента на САЩ Доналд Тръмп, Европа трябва също така да засили търговските си отношения с други партньори, за да диверсифицира и да намали риска от Съединените щати.
Европейският съюз вече има търговски споразумения със седемдесет и шест държави, но ратифицирането на споразуменията с Меркосур и Мексико би било спешно.
По същия начин финализирането на преговорите с Индонезия, Малайзия и Австралия е важна задача. ЕС трябва също да се присъедини към Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP), където повечето от неговите съюзници и търговски партньори вече участват и където ще бъдат разработени голяма част от бъдещите правила и стандарти.
Що се отнася до Китай, това е трудно за еднозначна оценка. От една страна, Европа търгува с Китай и се нуждае от достъп до неговите зелени технологии.
От друга страна, европейците имат притеснения, когато става въпрос за субсидии, нелоялни търговски практики и т.н. Европа също е твърде зависима от Китай, когато става дума за редкоземни и критични минерали. Много държави се притесняват, че Китай ще достави продуктите със свръхкапацитет и в Европа.
Нека не забравяме замразеното Всеобхватно споразумение за инвестиции (CAI), което е спряно поради санкции срещу двадесет европейски граждани. Ако те бъдат отменени от Пекин, мисля, че ще има желание да се опитаме да ратифицираме споразумението и по този начин частично да увеличим търговията с Китай.
Сандър Тордоар - Главен икономист в Центъра за европейски реформи:
И ЕС, и Китай са блокове с търговски излишък: те разчитат на външно търсене и се нуждаят от купувачи, а не от продавачи, тъй като Съединените щати намаляват търсенето си. Китай няма да действа като купувач: той страда от слабо търсене и продължава да разчита на нетния износ за растеж на икономиката си.
Пекин може да предложи премахване на митата върху вноса от ЕС, но много от неговите пазари са обременени от свръхкапацитет, което означава, че европейските фирми не могат да изнасят рентабилно. Единственото смислено предложение, което Китай може да направи, е да стимулира вътрешното си потребление.
Износът на ЕС за Съединените щати е на стойност около 3 процента от БВП и много специализирани инженерни артикули трудно могат да бъдат заменени от Съединените щати.
Загубата на част от този износ заради тарифите на Тръмп представлява много по-малка заплаха за европейската индустрия, отколкото експлозивният износ на автомобили, машини и промишлени комплекти от Китай. Той ще бъде увеличен, тъй като Китай пренасочва излишъка си към Европа заради митата на САЩ.
Или Китай трябва доброволно да ограничи износа си, или ЕС в крайна сметка да разгърне инструменти за търговска защита като предпазни мерки. Но Европа все пак ще загуби други експортни пазари заради пренасищането на износа на стоки от Китай. Европа е притисната между чука на китайския свръхкапацитет и наковалнята на американските тарифи.
Единственият изход за ЕС е чрез индустриална политика да насочи търсенето в собствената си индустрия.