Стоян Панчев, икономически експерт:
Влизане в еврозоната би било една от най-големите грешки в политиката на страната
Страната ни очаква отговора на Европейската комисия и на Европейската централна банка за готовността ни за въвеждане на еврото, а от Министерство на финансите планират през следващите години да бъдат увеличени осигуровките. Трябва ли да бързаме да влезем в еврозоната, какъв ще бъде ефектът върху цените от въвеждане на еврото, може ли да очакваме увеличение на доходите и правилна ли е стратегията за вдигане на осигуровките отговаря икономистът Стоян Панчев.
Трябва ли да бързаме с еврото и да влезем в еврозоната от началото на следващата година?
Стоян Панчев: Прибързаното присъединяване към еврозоната би било една от най-големите грешки в стопанската политика на страната от началото на прехода до днес.
Мисля, че управляващите не дооценяват ролята на валутния борд и спокойствието, което той осигурява за ценовата политика, за стабилните финанси, за овладяването на вредните популистки и корупционни инстинкти. Или всъщност, точно, защото разбират какви ограничения им налага, в момента политиците правят всичко възможно, за да премахнат лева и борда. Не само че не трябва да бързаме, трябва да се откажем от еврото поне за няколко десетилетия и отново да погледнем към него, ако е оцеляло, след като нашата икономика настигне поне средния европейски стандарт.
Какъв ще бъде ефектът от въвеждане на еврото? Ще има ли повишение на цените непосредствено преди и след влизане в еврозоната?
Стоян Панчев: Цитирам управителя на полската централна банка, когато казвам, че еврозоната води до по-високи цени и по-голямо задлъжняване - това са главните икономически ефекти. Дали ще има значимо повишение на цените непосредствено след влизане в еврозоната зависи най-вече от европейската стопанска конюнктура - ако сме в период на рецесия и забавяне на икономиката, скокът на цените ще е по-малък, ако ситуацията е като през периода 2021 г. до днес, то можем да видим и хърватски сценарий. Нямам никакви очаквания за ефективен контрол от страна на държавата - всички живеем в тази страна и сме наясно с качеството на контрола.
Приемането на еврото ще доведе ли до трайно по-висока инфлация през следващите няколко години?
Стоян Панчев: Да, при равни други условия, еврото е структурно про-инфлационно. Обратно на неграмотните легенди, които слушаме напоследък, левът не е просто евро с други банкноти. Валутният борд е характерна подредба на паричната система, която има различни лостове за контрол на паричното предлагане, оттам и на инфлацията. Ще спомена две структурни промени, идващи от прехода към еврото, които ще са про-инфлационни - намаляването на минималните задължителни резерви на банките от 12 на 1 процент и премахването на ограничението централната банка да може да купува български държавни ценни книжа (ДЦК). И двете са инфлационни спирачки на борда, които се премахват с влизането в еврозоната. Махането на двете спирачки води до по-високо парично предлагане и оттам до по-високи цени.
Кои са секторите на икономиката, за които ще има най-много положителни ефекти от влизане в еврозоната?
Стоян Панчев: Основните облагодетелствани ще бъдат финансовите спекуланти - от тези среди, извън политическите и НПО, са и най-активните застъпници на идеята, че валутният борд трябва да бъде премахнат. Очакват по-лесна интерграция в европейските капиталови пазари и най-вече повече системен дълг, с който да спекулират. Всички търговски и свързани с реалната икономика ползи от европейската интеграция са отдавна изконсумирани от влизането на страната в Европейския съюз и чрез стабилността, която валутният борд предоставя на националната валута. Да се твърди, че туризъм, индустриално производство или нещо друго ще спечели от еврото е несериозно. Това, между другото, беше ясно написано и в черновата на анализа на БНБ, която се появи преди няколко години.
Редица икономисти заявяват, че с влизането ни в еврозоната доходите на хората ще нараснат
Стоян Панчев: Няма механизъм, чрез който премахването на лева и на валутния борд да доведе до устойчив ръст на доходите. Ако очакваме чрез голямо задлъжняване временно да плащаме повече в определени части от публичния сектор, например, да, това е постижимо. Но не става дума за реално повишение на доходите, а за временен ефект от фискалното пространство, оставено ни от над 25 години бюджетен разум, благодарение на борда. Когато то бъде изконсумирано, ще се окаже, че просто правителството е изхабило общите ни спестявания. Вие добре казахте, доходите, макар и не достатъчно бързо, и с известни затруднения заради високата инфлация през последните години, все пак се движат нагоре. Всъщност, ние внесохме високата инфлация от еврозоната, не трябва да се забравя. Иначе, добре е документирано какво правят бизнесите при смяна на национална валута с евро, опитват се да спечелят от превалутирането - закръглят крайните си цени нагоре и, доколкото могат, тези на разходите си (заплатите) надолу. Доколко това ще им се получи, зависи от общото състояние на икономиката и на пазара на труда. Например, в момента има засилващ се внос на чуждестранни работници, които все повече ще подбиват цената на труда, съответно закръглянето надолу ще е по-лесно.
. . .
Има ли опасност след влизане в еврозоната да нарасне държавният дълг?
Стоян Панчев: Увеличението на дълга в еврозоната е гарантирано. Въвеждането на еврото обикновено разваля фискалната дисциплина и това явление се наблюдава още от създаването на валутния съюз. При старите държави членки, увеличението варира между 110-210% - най-ниско в Германия (макар че там сега имаме нова про-дългова политика) и най-високо в Португалия. При новите държави членки е дори по-голямо, с едно изключение - Литва. Много дълго инвеститорите възприемаха всички държави в еврозоната като еднакво рискови, това значеше, че ДЦК на Гърция и на Германия можеха да се купуват на една и съща цена. Когато това престана да се случва в сериозни размери, намеси се ЕЦБ, която започна да купува директно дълг и да създава по този начин част от инфлацията, която изпитваме през последните години.
В момента средният държавен дълг в еврозоната е около 100% от БВП, а в България е под 25%. Основната причина за това е валутният борд - не някаква дълбока политика на фискална дисциплина у българските управници. В момента, в който загубим борда и към това добавим допълнителния стимул за задлъжняване на еврозоната, нещата тук могат да се превърнат в „гръцки“ много бързо.
От Министерство на финансите обявиха, че осигурителните вноски ще бъдат увеличени общо с 5% през следващите две години
Стоян Панчев: Напълно съм против подобни ходове, особено когато сме в разгара на търговска война, особено когато се вижда забавяне на европейската икономика и на хоризонта са трудности за нашите производители и износители. За съжаление става дума за следствие от същия процес, който коментирахме досега - премахването на лева и борда, приемането на еврото.
Цената на този ход на българските власти предстои да бъде изплащана десетилетия напред и повишението на осигуровките ще е един от първите горчиви плодове. Министерство на финансите се готви за края на статистическия театър.
Правилният път е да запазим лева и борда, да ограничим разточителните разходи в бюджета, и не само да не увеличаваме осигуровките, а да търсим как да намалим данъчната тежест. В момента, когато нашата държава иска да товари и фирмите, и работещите, президентът на САЩ планира да свали корпоративния данък отвъд океана до 15% - колкото е от две години за най-големите международни фирми и у нас. Трябва да се събудим за какво се случва в световната икономика, а не само да се чудим как да излъжем със статистиката, за да изпълним Маастрихските критерии, и после да пълним бюджетни дупки.
Какъв ще бъде общият ефект върху домакинските бюджети от 1 януари 2026 г. при реализиране на планираните увеличение на такса смет, вдигане на социални осигуровки и влизане в еврозоната?
Стоян Панчев: Кумулативният ефект на всички тези мерки ще бъде по-високи цени и по-голяма данъчна тежест. Домашните проблеми на нашата система ще се сблъскат с вносни проблеми на все по-опасно изкривената и самоунищожителна европейска икономическа политика, насила въведени от дезориентираната ни политическа класа. Като крайна периферия, България винаги последна разбира, че центърът кардинално е сбъркал. (Със съкращения)
Източник: „Труд“