Как Великобритания извърши най-големия геноцид в човешката история?
Само през първия от безбройните гладомори в Индия умират от глад 10 млн. души. „Бенгалският глад“ е най-големият геноцид в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците
Британската империя е всеизвестна със своите бруталности, с които е постигала икономическите си аспирации. По времето на британската колонизация на Индия значителна част от населението измира от глад. Първия голям глад идва през 1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано. По времето, когато Османската империя е избивала българите, живеещи под нейно робство, Великобритания е правила същото в своите колонии. Ето защо Великобритания е била от „Великите сили“, която дейно е подкрепяла Османската империя и е била против освобождаването на поробените от нея народи.
„Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци“ - това заявява Уинстън Чърчил, който е последният британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците. Очевидно лицемерния алкохолизиран циник Чърчил мрази индийците, защото Великобритания от векове наред е колонизирала страната им ли? Или пък е негова работа каква религия изповядват в собствената си държава? Това е британското високомерие и наглост, което продължава и до днес.
Само през първия гладомор по време на британската колонизация през 1770-1773 г. са измрели от глад приблизително 10 млн.души, милиони повече от официално обявените еврейски жертви през Холокоста!
Това означава, че британците са успели да избият близо една трета от цялата популация в Бенгал. В своята книга „Невижданият свят“ Джон Фиск описва „Бенгалския глад“ като много по-смъртоносен и зловещ дори от Черната чума, която е тероризирала Европа през 14 в. Великобританците безмилостно разграбвали ресурсите на Индия, но и принуждавали всеки обикновен селянин да изплаща данък 15% от печалбата от реколтата им. И това британците не наричали „данък“, а „лепта“. Реколтата обаче не е гарантирана, за разлика от британската „лепта“, която при всяко положение трябва да се изплаща от всеки селянин...
Въпреки „Бенгалския глад“ индийците не знаели все още, че това е само първият път, когато десетки милиони ще измрат от глад, причинен от алчността за печалби на Великобритания. Най-смъртоносния глад след „Бенгалския“ от 1770-те идва по времето на Уинстън Чърчил, през 1943 г., когато от глад измират над 3 млн.души. Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят. Така остава въпросът дали Уинстън Чърчил, човекът, който спаси Великобритания от масовия убиец Хитлер, е не по-малко чудовищен убиец от самия него. Когато правителството в Делхи изпраща снимката по-долу на Чърчил, за да опише ужаса, британският премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!“...
Жертвите на американските геноциди
Когато стане дума за масови убийства и геноцидна политика съвременният човек е дотолкова облъчен, че в подсъзнанието му веднага изниква думата „холокост“. Ако приемем, че реално броят на избитите евреи от нацисткия режим са 6 млн. (за което няма категорични доказателства), то жертвите на американските геноциди са в пъти повече. Но преекспонирайки едно научно недоказано твърдение, американците отклоняват вниманието от собствените си престъпления срещу човечеството, които са в много по-голям мащаб и бруталност.
Още със създаването си днешна Америка е основана върху труповете на милиони индианци и роби. Към жертвите на американските геноциди трябва да се включат и избитите в предизвиканите от САЩ войни.
I. Геноцидът, извършен над коренното население на Америка
Геноцид – „съзнателното и системно изтребване на етническа или национална група“. Официалното му приемане стана от общото събрание на ООН през 1946 година. Забележете, година след Втората световна война. Нима преди това западните нации не бяха отговорни за геноциди в много по-големи и зверски мащаби?! Най-показателното е, че САЩ отказват да ратифицират Конвенцията на ООН за геноцид. И това не е чудно. Много аспекти на геноцида са „реализирани“ спрямо коренното население на Северна Америка.
Този момент от американската история рядко се преподава в училищата на САЩ и Канада. Причината е ясна: в резултат на „най-дългия холокост“ в историята на човечеството са избити 95 от общо 114-те милиона местни индианци, живели на територията на днешните САЩ и Канада, пишат световни медии. Според книгата на Д. Стенард „Американският холокост“, издадена през 1992 г. от „Оксфорд юнивърсити прес“, тази цифра е дори повече от 100 милиона.
Този „успех“ се дължи на всички извършени зверства, които дефинират думата „геноцид“ – масово изтребление, разселение, затваряне в лагери, умишлено заразяване с болести.
„Концепцията на Хитлер за концентрационните лагери се дължи до голяма степен на изучаването на английския език и историята на САЩ. Той се е възхищавал на лагерите за бурите в Южна Африка и за индианците в дивия Запад и често пред най-близкото си обкръжение e споделял своето удовлетворение от „ефективността“ на унищожаването на коренните индианци”, пише в книгата си „Адолф Хитлер“ Джон Толанд.
II. Робите
Цели 246 г. в Америка съществуват хора, които „принадлежат“ на своите господари, нямат никакви елементарни човешки права и съществуването им е определено от самите им „господари” – да им робуват. Милиони чернокожи, „внесени” от Африка, са експлоатирани, продавани като стока и нерядко избивани, тъй като те нямат никакви права и убиването на един роб не било дефинирано като престъпление, нито пък трогвало някой, тъй като това било нещо съвсем общоприето.
Години, след като хитлеристите вече не съществуват, а думата „Холокост“ вече означава само и единствено избиването на евреите през ВСВ, чернокожите в Америка все още нямат равни права с останалите граждани. Десетилетия, след като американците „освобождават“ толкова хора от несправедливите гонения, избивания, затваряния в лагери и отделянето им от обществото на етнически принцип в държавата „освободителка” , все още чернокожите нямат елементарна равнопоставеност с останалите американци. На практика излиза, че освободените от Линкълн роби са виновни, че са били „внесени“ насилствено от Африка да робуват и сега, когато вече са ужким „свободни“, те пречат на държавата и американците и затова са отделени от тях в гета. Всичко в Америка е разделено за „цветнокожи“ и за „бели“ – като чернокожите нямат достъп до местата, отредени само за белите.
Всичко това приключва чак през 1964 г. – след обявяването на Закона за гражданските права.
...
„Убивай, ограбвай, владей“ - основен девиз на великите бандитски сили... Убиването, ограбването, завладяването на другите е основна причина за богатството и силата на доста съвременни западни държави...
Мисля, че точните цифри може да са спорни, но фактите - едва ли...