МЕТАЛОТЕРАПИЯ - МЕД в брой 3

МЕТАЛОТЕРАПИЯ - МЕД
Категория: Минералотерапия
р. медь; a. copper; н. kupfer; ф. cuivre; и. cobre

Наименованието cuprum (Cu) на медта идва от латински език, от името на о. Кипър, където от древността добивали този метал. Според една легенда, там от морската пяна се е родила прекрасната богиня на любовта Афродита Киприда. Медта се смята за женски метал. Вече е доказано, че тя е в по-голямо количество в тялото на жената.
Съдържа примеси от Ag, Au, Fe, As и други елементи. Кристализира в кубична сингония. Срещат се кубични и ромбододекаедрични кристали и срастъци. Най-често срещаните агрегати са дендритовидни или масивни. Медта на цвят е червена, но при допир с въздуха се окислява и потъмнява. Ковка е. Електро и топлопроводима. Твърдост: 2,5 - 3.
В природата често се среща в свободно състояние и лесно се обработва. Използвали я от древността за изработване на оръдия на труда, съдове и други предмети на бита. Първите медни монети са критските таланти. Най-старите находки са от 8-7 хил. години пр.Р.Хр. (Чатал Хюйюк в Турция). В България най-значими произведения на медникарството са от XVII-XIX век, когато работели много занаятчийски работилници в големите градове като Пловдив, София, Шумен, Карлово, Казанлък, Панагюрище, Копривщица, Устово (Смолян), Стара Загора, Сливен и Видин. Изработваните там ковани медни съдове били търсени из цялата страна.
Медта е един от най-важните метали за развитието на съвременната цивилизация. От нея се получават различни сплави като бронз (мед, калай и малко цинк), месинг, или пиринч, (мед и цинк). Използва се в електропромишлеността и електрониката.
Като лекуващ метал медта е използвана от древността. Медни пластини, от които изтичали към организма целителни медни йони, са поставяли на съответните точки при радикулит, ишиас и лумбаго. В древна Гърция медта използвали за лекуване на язви и при възпаление на уши и сливици, а при счупени кости дори добавяли в храната стрити на прах медни монети. При болки в мускулите и ставите народната медицина препоръчва носене на гривни на ръцете и краката. Вече е доказано, че при поставяне на медни пластини върху съответните точки се понижава температурата, намалява болката, по-бързо изчезват синините от кръвоизливи. Помага при лекуване на доброкачествени тумори, такива като фиброма на матка, мастит, отит, възпаление на бъбреците, пикочния мехур, диабет, кожни заболявания. Дори помага за възстановяване след инсулт, инфаркт и при исхемична болест.
Съдържанието на мед в човешкия организъм е около 100 мг. Тя влиза в състава на редица ферменти, стимулира кръвообразуващата функция на костния мозък. Малки дози влияят върху въглехидратната обмяна, намаляват съдържанието на захар в кръвта, стимулират усвояването на натрупаното в черния дроб желязо при образуването на хемоглобин. Недостигът на мед в човешкия организъм е причина за чести инфекции, постоянно чувство за умора, кожни болести, анемия, депресия, остеопороза и дори косопад.
Затова не е случайно изработването на талисмани и амулети от мед във вид на плочки, гривни, пръстени, копчета, верижки и други. Древните воини, които носили доспехи направени от мед, по-бързо се справяли с умората, а раните им зараствали по-бързо и без нагнояване. Установено е, че медта участва в преразпределяне на енергията при физически натоварвания. Само че не трябва да се забравя, че тези процеси водят до окисляване на самата мед и затова трябва периодически окислената повърхност да се почиства.
Самородната мед се среща предимно с куприт, малахит, азурит, халкацит, халкопирит и борнит в окислителната зона на медни и медно-полиметални находища. Най-голямото находище на самородна мед е „Горното езеро“ (САЩ), където са намерени късове с тегло до 400 тона. Известни находища са Монте Катина (Италия), Русия (Туринск на Северен Урал), Казахстан (Джесказган). В света има много медни находища - Чили, Русия (Норилск), Канада, Южна Африка, Мексико, Испания, Замбия.
В България самородна мед е намерена в медните находища в Панагюрско и Бургаско, а също в Източни Родопи и в Маданския район.
Статията е прочетена 2773 пъти
Назад към брой 3Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017