Празник на многообразието за едно мирно бъдеще
На 2 и 3 юли 2011 година се проведе Световният фестивал на културата, посветен на 30-та годишнина на Международната фондация „Изкуството да живееш”, с лидер и основател Шри Шри Рави Шанкар. Олимпийският стадион в Берлин събра на едно място над 70 000 младежи от 150 страни, които показаха своите уникални културни достижения. Това бе една своеобразна демонстрация на красотата на всички световни култури чрез танци, музика, йога, храна, литература, конференции, която уважи нормите и ценностите на различието, допълващо хармонията в многообразието. Беше и една реализирана мечта животът да се превърне в празненство, а светът - в едно световно семейство.
Участниците във фестивала надникнаха в огромното културно наследство на Индия чрез демонстриране на предимствата на йога и споделянето на дълбочината на индийската музика, танците и индийската национална кухня.
България представи своята култура и традиция с грандиозно право хоро с близо 2000 души участници. И то под музикалния съпровод на Елица Тодорова.
Какво преживяване е било това, споделя участничката във фестивала Денка Димитрова-Мушкина: „Близо 2000 души се стичаме на стадиона. Вали проливен дъжд, духа, студено е - около 10 градуса. Треперя, не от студ, а от притока на адреналин. И като ми се люшна онова хоро, като полудяха хората на стадиона... Летя, летя... плача... танцувам... танцуваме с български знамена в ръцете ни, с духа на Родината в сърцата ни! Снимат ни... радват ни се... Чувствам се благословена да съм българка. Бог ме дари с тази си милост! Да усетя енергията на Любовта! Всички нации в едно аплодират, крещят: „Bulgariaaaaaaaaaa!” Щастливка съм. България е над всичко. Ние сме България в този уникално неповторим момент. Вече знам защо не сме загубили нито една битка... Елица ги побърка, 70 000 души изпадат в истерия.”
Константин Драгов от Стара Загора, който е първият български учител в „Изкуството да живееш” и председател на управителния съвет на фондацията за България, пък обяснява как се е стигнало до този голям успех: „Работихме неуморно шест месеца за осъществяването на събитието без големи надежди, но 10 дни преди фестивала нашата група се умножи десетократно и това направи възможно изиграването на грандиозното хоро. Това се случи, защото не работим за резултата, а се наслаждаваме на всеки миг по пътя към целта и сме непоклатими и при успехите, и при загубите. И защото чрез „сева” (служба към обществото) познаваме в дълбочина радостта от живота. А това е и сигурният път към постигането на мокша или освобождение и пълно удовлетворение.”
Благодарение на всеотдайността на Косьо, както го наричат приятелите му, „Изкуството да живееш” в България сега е най-развитата локална организация в Европа. Над 7000 души са преминали неговите курсове, в това число и служители на фирми, държавни институции, затвори, студенти, ученици, лишени от свобода и много други. Константин Драгов бе човекът, който покани Шри Шри Рави Шанкар в България през 2009г. и като главен организатор, имаше огромен принос за успеха на визитата му. Превежда и първите книги „Да празнуваш тишината” и „Бог обича шегата” на Шри Шри Рави Шанкар на български език, след което редактира и новоиздадените „Да празнуваш любовта”, „Мъдрост за новото хилядолетие”, „Усмивката - един свят дар” и други. Косьо е и човекът зад българското представяне на Световния фестивал на културата в Берлин. „Моето вдъхновение - казва той - е Шри Шри Рави Шанкар. И да разпространявам неговото знание се е превърнало в моя мисия и служба към моя народ. Моята природа е да служа и затова продължавам да го правя без каквото и да е усилие, а събитията от само себе си стават все по-големи и грандиозни, тъй като капацитетът на организацията ни се увеличава” - допълва Косьо.