КИРИЛ НАПИСВА АЗБУКАТА ГЛАГОЛИЦА.
30 ГОДИНИ СЛЕД НЕГОВАТА СМЪРТ ПО ПОРЪЧКА НА ЦАР СИМЕОН КЛИМЕНТ НАПИСВА БЪЛГАРИЦАТА, КОЯТО ПОГРЕШНО НАРИЧАМЕ КИРИЛИЦА.
Не бива да забравяме, че ние, а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци македонци и монголци пишем на азбука, създадена, утвърдена и разпространена не единствено от Кирил и Методий. Редно е като зряла нация да отдадем дължимото и на други личности, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.
1. Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за намеренията на цар Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност. Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги.
И най-важното, дава канонично признание на азбуката. Без него да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, цар Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.
Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII. Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”.
Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.
Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ
Нека да си кажем истината. Те са създателите на българската азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово. Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий.
Не само ние, но и в целият свят, названието кирилица е заблуждавало хората, че това е азбуката на Свети Кирил.
Защо, къде и от кого е създадена българската азбука?
Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св.Климент гърка Теофилакт Охридски Св.Климент, че очертанията на глаголическите букви са трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници.
Вероятно на българския цар Борис или Симеон е докладван този факт. И той е поръчал на учениците да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.
Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култа им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.
Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля.
Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.
СВЕТИ ЦАР БОРИС I
Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място.
Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий.
Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област.
Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения.
Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му.
По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.
Но голямата заслуга на цар Борис не е само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост. Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите).
Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници.
Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи. В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър. Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми.
Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени. Цар Борис е мислил и за това.
Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България…
Още един прелюбопитен поглед…
(Георги Сираков, Димитър Събев, извадки от научния доклад „Тайната на Словото“ с под наслов „Силата на Словото“ пред колегията на „Старозагорската научна конференция“ 2018г.)
… Никога не се е намерила цялата компактна азбука от 38 символа. Единствено в Църковнославянския език или Старославянския известен език, тя е с 49 символа.
Това, което виждате в момента на слайда е един доста богат речник от руски съставители, две жени, известни с познанията си в точно тази насока. Славянския език, в 4 тома, близо 4000 страници.
Тези 4000 страници съдържат само и единствено думи, които са на Старобългарски език, като всяка една от първите страници, като символ дава наименованието на символите на Глаголицата и на Кирилицата в едно. В тези издания са думите, които липсват в останалите славяноезични групи народи. Представете си, това са над 3000 страници. Какво уважение към нашият език, при условие, че се водеше навремето в учебниците, че е почти изчезнал, имало е 15-20 думи. Така се учеше навремето.
Тук говорим за превод на седем различни езика, сред които, дори Словенски, Полски, Гръцки. Дори Немският го имаше, защото 30-40% от думите в Немският език могат да бъдат намерени в български корени.
Дали ще се каже, Български или Славянски, е абсолютно еднакво в случая, тъй като най-старият произход на това Слово е намерено по нашите земи.
Това е самата Азбука, която е на Църковнославянски или Древнославянски език.
Това са 49-те символа, чрез които, ние намерихме кодът на Българския език и на всеки един език, който опитате да приложите този код в света, смея да кажа, че разгадаването или херменевтиката на словото работи.
От дясната страна, забелязвате, седем различни реда, които са съставени по седем глагола от тези 49 знака.
Тези седем реда, ние успяхме да наречем: „Седем начина, по които човешкият дух да не изпадне в грях“, защото седемте изречения показват начина, по който човешкият дух и душа да се извисят и да не могат да изпаднат в греха на колебанието.
Сами можете да видите, първия ред:
„Азът по Бога Воден Прави Добра Същността, Която Сме“.
Това се получава, като тълкувание на първите седем глагола от самата Древнославянска азбука.
На вторият ред се вижда:
„Всеки Живот по Цялата Земя, Какъвто и Каквото и да Е, в Себе Си Дерзае“
Това е доста древна мъдрост, която може, дори да срещнем и в други религиозни общности, освен нашата.
Ето, третият ред:
„Като Хора Нашите Мисли Той в Покой Прави“.
Като в случая „Той“, може да се въприеме и Бог.
Четвъртия ред:
„Словото е Твърдото Учение, Което Учи Готовите от Тук“.
Тоест, самото Слово, което в момента забелязваме, като доста добър код за запазване на цялата информация, ни учи на истинското значение на самата дума, която използваме.
Петият ред:
Мъжката Същност, Женската Желае, Творецът Вътре Твори.
Това е петият ред, който всъщност, сами можете да разберете какво означава.
Всяко Творение има мъжка и женска същност, преди да се появи третата, която е буквално тяхното творение.
Ето, шестият ред:
„Събраните Сърца са Порта към Силата на Единия Път“.
Това е вече Шестото ниво на Духовно израстване, което човека трябва да постигне, за да може да не изпадне в греховете, които го заобикалят. А всички грехове, които ни заобикалят са нищо повече от колебание на нашата душа. Тоест на нашето сърце. По този начин се получава страха, който е вътре в нас.
Седмият ред ни казва:
„Най-Малкият Извод Край Съзнанието Свързва Цялата Цялост“.
Тоест най-малката връзка със Съзнанието, която трябва да достигнем, Е Пътят, по който може да се свържем с Всички Хора по Света. Тоест, Нашето Съзнание да стане част от Общността. От Общото Съзнание на Земята. Тъй, като можете да видите, че не всички думи са с едно и също…
В днешно време имаме малко по-различно разбиране за смисъла на думите.
Ние това, което успяхме да открием, да видим в цялото… –
Да. Все пак искам да кажа, че тези думи са извадени директно от тези речници, които показахме по-рано.
Защото там всички думи са написани, според Старобългарския, и в днешно време как се използват. Но в днешно време се случва да се измени голяма част от… Просто се бяга от значението на думата.
Хората не могат да разберат защо използват точната дума и точно коя дума трябва да използват, тъй като са забравили, реалното значение на Словото. На практика, тези кодове могат да се използват във всеки един момент, включително и сега ще видите какви други примери.
– Да. Това е самият код в Азбуката. Това е кодът на самите символи. Но, когато приложим този код от символите в реални думи се получават още по интересни неща.
Кодът в Думите. Тук съм приложил 5 различни имена на области, на народи, а от другата страна съм сложил един вариант с думата „око“ на 4 различни езика.
Сега, гледаме първо от лявата страна.
Думата „Арийци„. Ето, виждаме го. „Аз Руци Иже Ижеи Ци Иннт“. Което, ако се върнем на реалното значение на символите се получава, че: Азът Свързва, Който и Каквото Е, в Мъжката Същност. Това е директното разтълкуване на думата „Арийци“, чрез този код на Глаголическото значение на самите символи.
Ето пък, „Българи„: „Богу Творец Людие Глаголи Аз Руци Иннт“. Което буквално означава, че: „Богът Творец Свързва Хората, Които Действат, чрез Азът в Тях“.
Ето и „Хемус„: „Хер Ест Мислит Ук Слово“. Това е едно от по-сериозните разкрития за значението на „Хемус“. Защото това са естеството на мислите, на които ни учи Словото. Буквално самата планина, Хемус или Стара Планина, не случайно е кръстена така. Тя просто е най-старата и най-мъдрата от планините. Преди малко казахме, че Каквото и да Е „Същество“ или „вещ“ в Себе Си Дерзаят. Това е и едно от доказателствата, че името на планината Хемус ни показва нейното дерзание, че тя е най-мъдра, и от нея може да научим най-много. Това са смятали хората, които са я нарекли по този начин.
Ето пък, Пирин: „Покой Иже Руци Иннт Наш“. Тоест, може да кажем, че Това е Планината, Която ни Свързва с Покоя в Нашата Същност. И това е доказано, дори и от сегашното време, че хората в планината Пирин, са едни от най-спокойните хора. И аз сам мога да гарантирам за това, тъй като, когато искам да си почина, наистина, отивам точно там. Думата „траки“, която не се различава много по значение с кода.
Дали ще кажем „траки“ или „драки“ е едно и също значението им. Сами виждаме: „Твердо Руци Аз Како Иннт“. Тоест: „Здравите Ръце, Връзката с Аза са Като Същността Ни“. Това е преводът на името „траки“.
Сега виждаме, от другата страна, този вариант, който съм ви показал с думата „око„. Това, което съм написал тук
„Оуко“ е старият вариант, по който се изписва тази дума. С „О“ и „У“, а не само с „О“. Това е премахнато в началото на XIX в., като използване в Българският език. И значението става: „Оуко-Он Ук Како Он„.
Тоест: „Той Учи Като Него“. Буквално означава, че Окото Ни Учи на това, Което Е Другия Човек. Това, което е срещу нас. Ето, да, както се гледаме в момента.
На Английски език е: „eye-Ест Ук Есм„, което означава, че Естеството Ни Учи на Същността. Абсолютно същата, по смисъл, като значение дори, дума.
Ето на немски: „Auge-Аз Ук Глаголи Ест„. Тоест: „Азът Ни Учи на Това, Което Същността Прави“. Абсолютно пак отиваме на този смисъл на учение.
Дори съм сложил и Турски език, най-отдолу, защото е доста далеч от нашия език, но пак се получава същата по смисъл теза: „göz-Глаголи Он ДЗело“ Тоест: „Всичко, Което Той Прави“.
Ето го сега и Кодът в Имената.
Като сме използвали, някои от най-често срещаните български имена, някои от канските имена и така на императорите сме сложили по едно.
Името Георги: „Глаголи Ест Он Руци Глаголи Иннт“. Тоест, че Същността Му Прави Това, Което Връзва Делото с Неговата Същност. Това можем да го представим и като различно тълкувание. Много са смислите вътре, защото дори ако разделим самите глаголически наименования със значението на символите, можем да получим цяла страница с описание на самото име и значението му. И по този начин да получим, дори Същността на човека, който е кръстен с това име и това е от своя страна доказателство, че хората не носят случайно имената си. И, дори когато започнат да носят това име, те започват да продобиват тези качества и тази същност.
Името Димитър: „Добро Иже Мислит Иннт Твердо Аз Руци“ Тоест: „Доброто, Което Мисли Себе Си, Чрез Ръцете Твърдо Предава“. Тоест, буквално в Материалност, Извършва Добрата Си Същност, Която е в Него.
Ето и името „Кубер“ или „Кувер“. То и двете имена са едно и също. Тъй, като замяната на „Б“ с „В“ идва от средата на XIII век. „Како Ук Богу Ест Руци“. Тоест, Каквото Го Учи Бога, Той Ни Предава.
Името Христо: „Хер Руци Иже Слово Твердо Он“. Тоест, Това, на Което Словото Го Учи, Ни Го Предава Материално.
От другата страна виждаме, Александър, като знаете от гръцки, така наречения гръцки, защото аз не вярвам, че има гръцки език. Това бих го казал пределно ясно. Александрос, буквално означава повелител на хората, на мъжете. Ако видим кодът от другата страна: „Аз Людие Ест Како Слово Аз Наш Добро Творец Руци“. Тоест: „Азът, Който Е в Същността на Хората, Като Словото на Нашия Аз В Добрият Творец Ни Връзва“. Тоест, това е човека, който учи всички хора, на това как да се справят добре и на това, какво е добре за тях. Това е самото име „Александър“, това го показва и за това, всъщност от там идва значението „Александрос“, което е повелител на хората, не само на мъжете.
Името Божидар: „Богу Он Живот Иже Добро Аз Руци“ Тоест: „Неговият Живот Е Свързан с Богът, Който Му Предава Доброто“.
Накрая с името, Васил: „Веди Аз Слово Иже Люди“. Което означава, че Той Води Азът Към Словото, Предадено на Хората.
Ето тук, като крайно заключение съм сложил, сравнение между всички варианти на Кирилица, Глаголица и някои части от числовите им проявления. Както и накрая, дори се виждат самите числа, които означават буквите. Това е една съпоставка, която реших да направя между различните варианти на Кирилица и Глаголица, за да ви покажа до каква степен е било ощетено нашето Писмено Слово и Нашата Книжнина, че сме стигнали само до 30 символа от всичките 49, които дори в някои от нашите славянски братя са изчезнали напълно, защото са напълно унищожени от самите им азбуки.
А тези 49 символа, видяхме че са всичко това, което показахме, нямат излишно място в Азбуката. Това просто исках да кажа, като заключение, че аз смятам, че истинската ни Азбука трябва да се върне.
30 символа наистина не стигат на Българският език да покаже Своето Слово. Това исках да потвърдя, че откогато Георги ми сподели за това познание, бих казал, подложих на съмнение цялото това нещо.
И в продължение на година и половина го експериментирах, винаги, когато се запозная с някой човек, или искам да разбера каква е същността на някоя дума, винаги съм използвал този метод. Често, когато се запозная с абсолютно непознат човек, на този принцип му казвам, примерно: „С какво се занимава“, „Какви му са достойнствата“ и т.н. Хората си мислят, че имам някакви специални способности. Аз им казвам: „Няма специални способности! Това е просто начин, по който е описано твоето име. Всъщност твоето име, определя целия твой живот“. Дори с хора, които нямат български имена, съм успял да го пробвам това нещо. Досега не намерих момент, в който някой да ми отрече, дали това описание не отговаря за него. Исках сега да преминем към краят на нашият доклад. Всъщност, преди малко, когато пуснах музикалният поздрав, тук, от тази страна на залата се чу наистина предположението, че това е „Притури се планината“. Ето, сега ще чуете част от нея. Всъщност, наистина, много са близки. …
Езотерична гледна точка КАБАЛА – за буквите (от лекция на Елеазар Хараш от 3.05.2011. Хасидизъм, Упанишадите, Яджнавалкия, Кабала – буквите)
… Защо буквата А се намира в самото начало (става въпрос за над пет хиляди азбуки). Защо тя във всички над пет хиляди, с малки изключения, се намира в самото начало?
Защото тя е била преди всичко. Тя е светлината на Самия Бог. (Тука става въпрос и за Прасветлината). Значи тя е светлината, тя е водач.
Какво казва Кабала: Буквите са живи. Те се обръщали с молба към Всевишния. Те съдържат в себе си реалности и те поискали от Всевишния да ги създаде като реалности и на външен план. Първо те са били несътворени, но са поискали да излязат навън, на външен план, т.е. в света.
Буквите са искали да изразяват реалността по един много чист начин. Кабала казва, че самите букви са имали свое вътрешно осъзнаване за своята сила.
Какво носи буквата в себе си? Тайно знание за вселената и Бога. Буквите са вътрешни енергии на духа и те са несътворени, когато са в най-чистия си вид. Благодарение на слизането на буквите, светът е станал познат, достъпен и близък.
Зохар казва още: Буквите са пожелали място в космоса. Те са имали идея и отделно освен това, да проучат самия човек. Значи ние мислим, че само ние проучваме, но буквите са дълбоко живи, те също ни проучват.
Буквите са и космическо, и духовно явление. Те са слезли от високо място, от висок космичен трон и са станали нещо сътворено. Буквите са нещо уникално. Тука само за малко ще се отклоня: Учителят казва например, буквите Б, Р – всяка първа буква в името на човека е крайъгълния камък на неговия живот. Достатъчно е да разбереш само тази буква; и другите имат значение за порядъка в неговия живот, но първата буква е тайният ключ – тя е, може да се нарече, кодът. Т.е. Б, Р, В и Д – затворени букви, означава букви-монаси, закон за вътрешно развитие. Тези, които имат първа буква в името, означава, че уединено, усамотено трябва да се отдадат все повече на вътрешен път – и в себе си… Не означава да не четат книги или въобще неща, но трябва да търсят вътрешното. Но, по-нататък ще говорим какво казва Учителят.
Буквите са нещо уникално и макар че са сътворени, те могат да ни отведат много навътре, което е и тяхната цел. Те могат да ни отведат в тайнството на нещата. Те са тайни проводници на съзнанието за неговите цели и за неговите пътища и за да може съзнанието да работи, са били необходими инструменти. И затова буквите са слезли.
Всяка буква е смятала пред Всевишния, че е важна за сътворяването на света. Буквите вярвали, че ще дадат на нашия свят светлина, голяма светлина. Една от крайните и главни цели на буквите е да дадат на човека нещо от своята чиста реалност, за да стане той господар на своята съдба. Както се досещате, от буквите човек прави думите, мислите и т.н. и от това зависи дали прави карма или върви по пътя към Бога; как борави с буквите и думите, доколко има свещено отношение към тях.
Зохар казва: Сам Бог разговаря с буквите, и преди е разговарял и в последствие. Той разговаря с тяхната свободна воля. Сам Бог се е съгласил да даде сила и живот на буквите, да им даде проявление, но при едно условие (Той е поставил условие в древността): да спасят човека от смъртта. И буквите са се съгласили.
Буквите, пак казвам, са живи. Те са същества, които даже в древността, казва Зохар, са спорили с Бога. Искали са да се наредят на по-предно място в азбуката. Накрая, поради големия спор, Бог се намесва и както се досещате, те се подредили, защото при Бог не може да има спор. Той ги подредил и така спорът приключил, защото всяка буква заела своето място и разбрала своя път.
В самото начало всяка буква е разкривала своя разум и енергия пред Бога. Буквата К например, Зохар казва, е имала спор с Господа, затова от този спор тя е станала много разнопосочна, нещо като кривогледа – знаете, има много ъгли в нея. Това е поради този спор с Бога – всичко, което спори с Бога, малко или много започва да се разклонява, да има много ъгли и много посоки. Но разбира се, тя ще си научи и своите уроци, защото всяка буква има и положителна страна. Тя е преживяла, казва Зохар, сътресение в своя вътрешен енергиен живот – говорим тука специално за буквата К. Преживяла е сътресение в своя интелект и поради спора тя се е лишила от най-чистата си енергия, която трябва да си възстанови. И затова, казва Зохар, тя е страдаща буква. Но всяка буква си има и своето страдание – не всяка като буквата К, но всяка си има своето страдание, – за да размишлява за своята съдба и за своя път. И всяка буква ще страда, докато възвърне собствената си чиста светлина.
Буквите са пулсиращи енергии във вселената. Те са част от безконечната енергия на Бога. Те са Негови трептения, Той ги е създал чрез трептения, както и числата. Зохар казва: Те са негови деца, както и числата. Това е друга тема.
Когато човек не цени и не разбира буквите, той ги употребява неправилно и така в него се създават материалните неща, т.е. силата на смъртта. Кабала казва, че чрез лошото използване на буквите, Тъмният Господ раздава своите карти, т.е. своите съдби.
