Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – 12 част в брой 24

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – 12 част
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как ще бъдат преценени Свободните пари.

Спекулантът:

С реформата за Свободната земя предотвратиха спекулата с местата за строеж, мините и фермерската земя, а сега с реформата за Свободните пари и нашият бизнес със застрахователни полици и производството беше хванат здраво. Където и да стъпя, попадам на подвижни пясъци. И това се нарича прогрес и справедливост! Да лишат честни граждани от поминъка им, призовавайки помощта на държавата - държавата, на която съм служил вярно, за което свидетелстват моите награди и титли, - това аз наричам просто грабеж.

Наскоро лансирах за моя собствена сметка новини за сериозна неприятност между две южноамерикански републики (забравил съм имената им) и за възможни усложнения с външните власти. Представяте ли си какво впечатление направи новината на Стоковата борса? Никакво! Стоковата борса е станала невероятно дебелокожа. Защото даже новините за окупирането на Картаген от японците не бе в състояние я стресне; общото безразличие е просто ужасяващо. То може да бъде обяснено, но е напълно извън спазването на предишните методи на Стоковата борса, което идва като шок.

Безразличието може да бъде обяснено с въвеждането на Свободните пари, пари, които спряха да бъдат крепост на инвестиращите класи, в която те се оттеглят при най-малката тревога. Когато ги заплашваше опасност, те често „реализираха” застрахователните си полици, т.е. продаваха ги за пари и след това се считаха за напълно защитени срещу всякакви загуби. (Нищо не показва по-поразително чудовищната илюзия, с която човечеството живее, отколкото тази универсално текуща дума „реализират”.)

Разбира се, тези продажби бяха придружени с падане на цената на осигурителните полици, което биваше пропорционално на големината на продажбите.

След време, когато установявах, че нищо повече не би могло да се спечели, често пусках в обръщение успокояващи новини. Изплашената публика вследствие на това се осмеляваше да излезе от крепостите си и скоро оживено изкуствено вдигаше със собствените си пари цените на полиците, които бяха продали евтино на моите агенти. Това беше нещо, подобно на бизнес!

А сега тези окаяни Свободни пари! Преди да се раздели с полиците си, инвеститорът трябва да се запита какво възнамерява да прави с парите, които е получил за тях. Защото тези пари вече не му позволяват да чака и размишлява, не може да ги вземе в къщи със себе си и спокойно да чака. Парите трябва да станат същинска спирка встрани от пътя. Така хората питат: „Какво ще стане с полученото от тези полици? Казвате, че изгледите за тях са лоши и ние ви вярваме, но можете ли да ни предложите в замяна някакъв по-добър изглед? Какво да купуваме с парите? Не ни е грижа да купуваме правителствени ценни книжа, тъй като други са ни изпреварили и изкуствено са повишили цените. Трябва ли да продадем нашите книжа на загуба, просто за да купим други на прекалени цени, т.е. отново на загуба? Ако губим при покупката на правителствени книжа, ние можем да загубим и нашата собствена сигурност. Предпочитаме да почакаме известно време, преди да продаваме”.

Новото поведение на публиката руши нашия бизнес. Това объркано чакане! Чрез него първото впечатление от нашите новини се смекчава, объркването преминава, а друга част има време да разпръсква успокояващи новини, разобличавайки нашите преувеличения и лъжи; и така играта върви. Първото впечатление е това, което се различава и трябва да се използва. Маменето на публиката е станало труден бизнес.

Освен това моят работен капитал е инвестиран в тези отвратителни Свободни пари и изгнива в моята каса. За да направя моя удар в точния момент, аз съм принуден да държа резерв от пари. Ако разчитам на тия резерви в погрешно време, откривам, че те вече са претърпели значително обезценяване. Редовна и известна загуба и срещу това - несигурен шанс за печалба!

В началото на годината имах в наличност десет милиона. Мислейки, че се нуждая от тях както и преди, им позволих да лежат неизползвани като готови пари. Сега сме края на юни и аз все още не съм бил способен да раздвижа Стоковата борса за продажби в някакъв значителен мащаб, така че парите лежат там недокоснати. Недокоснати? Четвърт милион от тях вече са се изпарили! Загубил съм необратимо тази голяма сума и изгледите за бъдещето не се подобряват. Напротив, Стоковата борса става все повече и повече дебелокожа. В дългосрочен план опитът учи даже най-плашливите инвеститори, че когато никой не продава, цените въпреки мрачните изгледи не могат да западат и че не само слухове и изгледи, но и фактите изискват, за да оправдаят падането на котировките.

Колко различно бе през миналите времена? Пред мен лежи изрезка от финансовата колона на вестник, модел на съобщение, което самият аз често преобръщам:

„Черен вторник. На Стоковата борса днес избухна паника поради получената новина, че султанът страда от стомашни болки. Значителни нареждания за продажби от провинциалните клиенти са съвпаднали с голямото нетърпение за продажба на част от местните спекуланти и при този натиск пазарът се е отворил при деморализирано и паническо настроение. "Sauve qui peut" (Да се спасява, който може), беше призивът”.

А сега? Вечно същият глупав въпрос: „Какво да правя с моите пари? Какво да купя, ако продам облигациите си?” Тези отвратителни Свободни пари! Колко различно беше със златния стандарт! Тогава никой не питаше „Какво да правя с парите, които получавам?” Тези красиви облигации се продаваха на наддаващите спекуланти срещу злато, тъй като златото все пак беше по-красиво; инвеститорите бяха щастливи да видят парите отново, да ги броят и да ги прекарват през пръстите си. Когато имахте злато, бяхте сигурен; златото не би могло да ви въвлече в загуба при покупка и продажба, тъй като то има, както икономистите го характеризират, „фиксирана присъща стойност”. Тези чудесни златни пари с фиксирана присъща стойност, във връзка с която всички други блага и запаси се вдигаха и падаха като живака в барометъра, колко лесна правят те спекулата.

Сега инвеститорите седят върху запасите си като залепени за тях и преди да ги продадат, винаги си задават въпроса: „Моля, кажете ми първо какво да направя с отвратителните пари, които получавам за моите облигации?” Веселите дни на старата Стокова борса вече ги няма, след като златото изчезна заедно със залеза в небесата на спекулата.

Обаче има и едно успокоение: не само аз съм потърпевш. Моите колеги от размяната на продукцията изгоряха еднакво лошо. Със Свободните пари се срина и техният бизнес. Преди цялата продукция на страната оставаше за продажба до момента на потребяването й - тя беше в ръцете на търговците. Клиентите никога не помисляха да я поставят в килерите си. Златото със своята „фиксирана присъща стойност” беше заместител на всички провизии и никога не би ни въвело в загуба, тъй като всеки, който имаше резерв от злато, имаше на разположение всичко, от което можеше да се нуждае. Защо тогава да държи блага в килера да ги ядат молците?

Но фактът, че всичко винаги беше за продан, правеше спекулата доходна. Имаше клиенти с недостатъчно провизии за 24 часа и цялото предлагане лежеше готово за продажба в ръцете на търговците, така че спекулата беше самата простота: изкупувате наличния запас и след това изчаквате търсенето да излезе напред. Изобщо, вие сте сигурни в печалбата си.

А сега? Благата, които преди бяха държани в стоковите складове, сега се държат за употреба в милиони килери, така че как могат да бъдат върнати обратно на пазара? И с какво могат да бъдат купени тези запаси? Не със Свободни пари, затова трябваше да се избавим от Свободните пари и клиентите да изкупят запасите. Тези запаси вече не са стоки за продан: те са станали непродаваема собственост. И дори спекулантът да успее да постави натясно новото производство, поради тези частни запаси цените не биха се вдигнали незабавно. Защото вече хората не живеят само за да ядат. Преди тези запаси са използвани, докато се разпространят новините, че спекулантите държат известни запаси на пазара, така че производителите да са в тревога и да трябва да възстановяват дефицита, преди спекулантите да са в състояние да разполагат с техните блага. Занапред трябва да имам на ум, че работещият капитал на спекулантите в производството, подобно на моя, е готови пари, подложени на парично обезценяване. Загуба на лихва, загуба от обезценяване, разходи за складиране и без печалба –

ние, спекулантите, сме изправени пред разруха!

Как бе възможно да се въведе иновация, толкова вредна за държавата? Защото аз, Рокфелер, съм държавата, и моят приятел Морган и аз заедно сме Съединените щати. Който ми навреди, вреди на държавата.

Според нашите експерти и професори, златото е имало „фиксирана присъща стойност”. Разменяйки злато срещу блага, публиката никога не би могла да загуби нещо. Тъй като според професорите размяната е еквивалентна на измерването*, то както резултатът от измерването на парче ленен плат е еднакъв, независимо дали измерването започва от единия край или от другия, така и купувайки и продавайки блага срещу злато, количеството на златото винаги трябва да бъде същото. Защото златото има „фиксирана присъща стойност”! Затова, докато сме имали злато, фиксираната присъща стойност на златото е защитавала публиката от всякаква възможна измама. Ние, спекулантите, които се самообогатяваме, не можем да правим това за сметка на публиката. Нашите богатства са дошли не знам откъде, но може би са били дар от Небето.

Уви, този небесен подарък ще бъде премахнат от Свободните пари!

 

*Мярка за стойността. Средство за пренесена стойност, натрупване на стойност - и илюзия за стойност.

Превод от английски:

Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 711 пъти
Назад към брой 24Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017