ИНЕРТНОСТ ИЛИ ОТДАЛЕЧЕНОСТ НА ЦЕЛТА
Eсе ХІI от поредицата на Елиас КАНЕТИ за характера на масите
За бавната маса е характерна отдалечеността на целта. Тя се движи с голяма упоритост към някаква неизменна цел и по пътя към нея във всички ситуации остава единна. Пътят е дълъг, предстоящ, препятствията - неизвестни, опасности дебнат от всички страни. Недопустимо е разтоварването да настъпи преди да се достигне целта.
Движението на бавната маса прилича на шествие. Всички, които принадлежат към тази маса, могат да се включат в това шествие от самото му начало – както при бягството на децата на Израел от Египет. Тяхната цел е Обетованата земя и докато вярват в тази цел, те продължават да са маса. Историята на странстването им е и история на тази тяхна вяра. Често трудностите са толкова големи, че те започват да се съмняват. Гладуват или изпитват неутолима жажда и щом започнат да роптаят, са застрашени от разпадане. Човекът, който ги предвожда, непрестанно се старае да съхрани вярата им и неизменно успява, а ако той не успее, правят го враговете, от които те се чувстват застрашени. В историята на странстването им, която обхваща период от над четиридесет години, възникват отделни маси и при удобен случай ще кажем нещо за тях. Но всички те се обхващат от по-широкото понятие бавна маса, която се придвижва към своята свещена цел, към света, който им е обещан. Възрастните в нея стават старци и умират, раждат се младенци и стават възрастни, но дори когато всички хора са сменени с други, шествието като цяло остава същото. В него не се вливат нови групи. Още от самото начало е точно определено кой е част от него и следователно има право на Обетована земя. Тъй като тази маса не може да нараства скокообразно, по време на цялото странстване съществува един основен въпрос: как успява да не се разпадне?
Друга форма на бавната маса може да бъде сравнена по-скоро с някаква река. Отначало тръгват малки потоци, които постепенно се сливат. В реката, която се образува, от всички страни се вливат други реки и заедно с тях, ако има пред себе си достатъчно простор, тя се превръща в могъща река, и нейната цел е морето. Ежегодното поклонение в Мека е може би най-внушителният пример на тази форма на бавната маса. От най-далечните места на ислямския свят към Мека пътуват бавно кервани с поклонници. Някои започват навярно като малки групи, други, екипирани по-разкошно от шейхове, са още от самото си начало гордостта на областта, от която произхождат. Но всички те по време на своето странстване се натъкват на други кервани, които имат същата цел, и по този начин нарастват все повече и повече и когато наближат целта, се превръщат в могъщи реки. Мека е морето, в което те се вливат.
Характерно за тези поклонници е това, че имат много свободно време за обикновени преживявания, които нямат нищо общо със смисъла на пътешествието. Хората живеят ден за ден, сблъскват се с много опасности, най-често са бедни и трудно си набавят храна и вода. Животът на тези хора, който преминава в чужбина – и то в непрекъснато сменящи се чужди страни, - е изложен на много повече опасности, отколкото животът им в родината. Това не са непременно опасности, свързани с вида на тяхното начинание. Ето защо поклонниците до голяма степен си остават индивиди, които живеят самостоятелно като всички хора. Но докато се придържат към целта си, а така е при повечето от тях, те остават винаги част от бавната маса, която – както и да се отнасят към нея – продължава да бъде устойчива и ще съществува, докато постигне целта си.
Трета форма на бавните маси се среща във всички онези образувания, които се стремят към невидима и недостижима в този живот цел. Задгробният свят, където блажените очакват всички, които са заслужили място в него, е една добре формулирана цел, която принадлежи само на вярващите. Те го виждат пред себе си ясно очертан и не се задоволяват с някакъв мъгляв негов символ. Животът е като път на поклонници към него, между тях и отвъдния свят стои смъртта. Пътят не е точно означен и е трудно да се обхване с поглед. На мнозина се случва да се заблудят и да го загубят. И все пак надеждата за отвъдния свят обагря до такава степен живота на вярващите, че с право можем да говорим за бавна маса, към която се числят всички привърженици на една религия. Тъй като те не се познават и живеят в различни градове и земи, анонимността в тази маса прави силно впечатление.
Как обаче изглеждат нещата вътре в тези маси и какво най-много ги отличава от бързите маси?
Разтоварванетое невъзможно за бавната маса. Би могло да се каже, че това е най-важният й отличителен белег и при тази нейна особеност би могла да се нарича не бавна, а неразтоварваща се маса. Все пак трябва да се предпочете първото обозначение, тъй като разтоварването й не може да се отрече изцяло. То винаги се съдържа в представата за далечното крайно състояние. Където е целта, там е и разтоварването. Ярката представа за това разтоварване съществува винаги, осъществяването му се слива с края.
При бавната маса съзнателно се забавя процесът, който води към разтоварване. Великите религии са развили особено майсторство в спекулата с отдалечаването на този момент. Те желаят да задържат привържениците, които са завладели. За да ги запазят и да спечелят нови, от време на време трябва да ги събират. Ако тези събирания поне веднъж доведат до бурно разтоварване, то трябва да бъде повтаряно и по възможност с по-голяма интензивност. Това повторение на разтоварването става необходимо, за да не се загуби единството на вярващите. Такъв вид богослужение сред ритмичните маси не може да се контролира от по-голяма дистанция. За универсалните религии основен проблем е контролирането на техните вярващи в далечните части на света. Това е възможно само чрез съзнателното забавяне на процесите, които протичат в масите. Далечните цели трябва да придобият по-голямо значение, близките трябва да се омаловажат и в крайна сметка да изглеждат без стойност. Земното разтоварване е мимолетно; вечно е онова разтоварване, което се отлага за отвъдния свят.
Така цел и разтоварване се припокриват, целта обаче остава неуязвима. Защото Обетованата земя тук, на Земята, може да бъде окупирана от врагове и опустошена, народът, на когото е била обещана, може да бъде прокуден от нея. Мека е била завладяна и плячкосана от карматите, свещеният камък на Кааба е бил откраднат. Години наред не е могло да се предприеме нито едно поклонническо шествие нататък. Задгробният свят със своите праведни, обаче, е избавен от подобни опустошения. Той се препитава единствено от вярата и може да се срещне само в това състояние. Разпадането на бавната маса на християнството е започнало в мига, когато вярата в този задгробен свят почнала да намалява.