Хората с парите вече не търсят път до законодателя, искат те да са законодателят! в брой 207

Хората с парите вече не търсят път до законодателя, искат те да са законодателят!
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

С №86 да гласуваме за  Ваня Григорова, кандидат за кмет на София, с подкрепата на коалиция "БСП за България", "Левицата", Коалиция "Неутрална България"   и над 15 формации

София има пари. Но те не се крадат, те се отклоняват законово. Трябва да затворим възможностите за отклоняване на парите по законен начин. Да върнем общинските дейности в общински ръце – сметопочистване, водоснабдяване, осветление, озеленяване.

Кандидатурата на Ваня Григорова за кмет на София успя да обедини левите партии. Зад нея застанаха „БСП за България“ и „Левицата“, общо над 15 формации. Темпото на кампанията й е много високо, идеите – различни от модела, прилаган досега. Как кандидатът под номер 86 си представя бъдещето на столицата, кои са приоритетите й, какво споделят гражданите на срещите от наситената й програма?

- Г-жо Григорова, позволете да започнем интервюто с един експеримент. Написала съм на един лист трите най-големи проблема, от които, според мен, страдат жителите на столицата. Гледната точка, разбира се, е субективна. Моля да напишете и Вие един своеобразен топ 3 след първите десет дни на кампания. Предлагам след това да сравним „класациите“.

(На моя лист съм отбелязала – първо, паркиране и трафик, второ, презастрояване, трето – въздух и замърсяване. Ваня Григорова също написва три проблема и правим сравнението).

Трите проблема, г-жо Григорова, които Вие сте отбелязали са презастрояване, градски транспорт, „Топлофикация“. Почти пълно съвпадение, но има и разлика. Да започнем с презастрояването. Решим ли е този проблем?

- Това е гигантски проблем. Хората усещат, че сградите вече завземат жизненото им пространство. Все по-често им се налага да се обединяват във формални или неформални инициативни комитети, за да могат да водят, буквално казано, битки – битки с администрации, с архитекти, с главни архитекти на съответната община.

С презастрояването е свързано и паркирането.

Проблемът е решим, когато започнем да разплитаме възела там, където можем.

Тези дни бяхме в зона Б-19, където пред съществуващ блок е затворено пространството и е оградено, за да се строи. Теренът е бил общински и е бил продаден на търг, забележете, с един участник! Към този терен е дадена и съществуваща павирана улица. Разрешението първоначално е било за триетажен търговски център, след това е препродаван няколко пъти на свързани лица, близки до първия купувач, за да се заличат следите, и след това се получава разрешение за шестетажна жилищна сграда.

Хората от близкия блок започват да търсят начини да спрат проекта, тъй като искат теренът да остане зелена площ, да има място за паркиране. Оказва се също, че мястото е с високи подпочвени води и ако започне строеж на нов блок, това може да подкопае основите на съществуващия. Живеещите в него ни показаха и видео, което показва как повикани линейка и пожарна не могат да стигнат до техния блок, защото има затворена улица и трудно се стига, ако хората имат нужда от помощ.

Разказвам този случай, защото той много добре илюстрира, че парите са изяли общината, общинското, публичното. В момента Столична община спира този строеж. Но защо общинските съветници са гласували теренът да бъде продаден?!

Има голям проблем с местата, върнати по време на реституцията. Тя пречи на изграждането на обществена инфраструктура. Към това се прибавят и продадените вече имоти от страна на СОС в последните мандати. За да могат да се отчуждят местата, за да се запазят обществени пространства, са нужни милиард и половина лева. Това няма как да се случи без помощта на държавата. Ние, данъкоплатците, ще трябва да платим далаверите на всички, управлявали столицата през последните три десетилетия. Това е цената, която трябва да платим, ако искаме да спрем презастрояването и да минимизираме проблема с паркирането.

- Всички предлагат София да се развива в северна посока. Как се отнасяте към тази идея?

- Чувам как някои мои опоненти предлагат София да се развива в северна посока и го представят като своя мъдра идея. Та това е заложено в градоустройствения план. Те не предлагат нищо, което вече не е заложено.

Въпросът е какво правим в другите райони, във вече презастроените квартали, защото апетитите за още строителство там не секват. Част от собствениците имат разрешение за строеж, друга част ще продължават да осъществяват натиск върху общината, за да получат разрешение, защото терените им са частна собственост.

- Има и друга идея, която от години се лансира – изграждане на паркинги под училищата в столицата. Тя бе обсъждана и в дебат между вашите основни опоненти Антон Хекимян и Васил Терзиев.

- Изграждането на подземни паркинги е скъпо и вероятно неефективно. Много по-изгодно е да се изграждат подземните паркинги заедно с метрото, защото тогава цената на едно паркомясто излиза такава, каквато ще бъде, ако бъде изградено над земята. При подземно строителство само за паркинг, едно място излиза около 35-38 хиляди лева!

Това, което може и трябва да се направи, са буферните паркинги на крайните спирки на метрото, както и на „Интерекспо център“ на бул. „Цариградско шосе“, за да могат идващите в София да оставят колите си там и да ги ползват безплатно, ако имат годишна карта за градския транспорт.

Лошото е, че има изградени паркинги, които не са в експлоатация. Такъв е паркингът на „Сливница“. Но на „Метрополитен“ му е много скъпо да поддържа паркингите.

 

- Вашият лозунг е „София за всички“. За кого не е София в момента?

- Не е за редовия гражданин, не е за работещия софиянец, който би трябвало да е в центъра на вниманието на общинската власт.

Столицата сега е смазана от диктата на парите, а този, който ги няма, остава невидим и нечут.

- Да поговорим за два проблема, които наричам двете П – пари и права. Защитаваме ли правата си, когато живеем под диктата на парите?

- Не. Не защитаваме правата си, защото до голяма степен хората са обезверени да участват в обществения и в политическия процес. През шлифованите приказки много често те не долавят какво точно им се предлага. А десните кандидати нерядко си казват в чия полза ще управляват, но го представят префинено, за да не дразни ухото. Избирателят няма време да се задълбае в програмите и да разбере философията на кандидата, затова нерядко гласува за харизма, например.

Казано с терминология от футбола, вкарахме си автогол и сега сме демотивирани да участваме в мача, защото може пак да си вкараме автогол. Призовавам този път да вкараме в чуждата врата.

- Докато правехме парламентарни избори след парламентарни избори, една от тезите беше, че държавата има пари, ако не се краде. Достатъчен ли е бюджетът на София? Има ли столицата пари?

 - София има пари. Но те не се крадат, те се отклоняват законово. Трябва да затворим възможностите за отклоняване на парите по законен начин. Един от начините е да си върнем по-голямата част от общинските дейности в общински ръце – сметопочистването, водоснабдяване, озеленяване, осветление, което също е дадено на частна фирма. София имаше разсадник, но той не работи от десетилетие и в момента е пред ликвидация. Затова плащаме теменужките на три пъти по-висока цена. Ако има общински разсадник, цената на градинката, с която се хвалят сегашните управляващи, ще бъде не пет, а два милиона.

 - БСП не е управлявала София в последните три десетилетия и десните наложиха сегашния модел на управление. Как се разгражда модел, създаван толкова дълго време? Откъде ще започнете, ако спечелите изборите?

- Вече започнахме. Сложихме началото с разговора с гражданите. Ако успеем да спечелим кметското място и да вкараме достатъчно общински съветници, това ще е първа победа. Това ще означава, че обществото вече отхвърля този модел на диктат на големите пари и е направило първата стъпка към неговото разграждане. Ще означава също, че всички мерки, цялата политика, за която говоря в кампанията, има обществена подкрепа и ще бъде много по-лесно да бъде приложена на практика.

Големите промени не стават за един ден, за една година и даже за един мандат, но задължително започват през изграждането на една нова представа. Именно това предлагам аз. А ключът към тази представа е в отговора на въпроса какво искаме от общинската власт – да защитава частни интереси, често представяни като общовалидни, или да защити общите ни пространства. Местата, където се превръщаме от индивиди в общество. Все пак думата община произлиза от общност...

- Контекстът на тези избори – войни в различни точки, геополитическо напрежение, помага или пречи на кампанията Ви?

- Не може съвсем да се избяга от него. И тук опираме до спосоността на един политик да умее да казва „Не“ и да знае кога да каже „Не“ и кога - „Да“. Сегашната управляваща сглобка всекидневно ни показва, че е готова на всичко, за да остане на власт, дори когато цената е пълна загуба на държавност и суверенитет. За да постигнат целта си обаче им е необходима сглобка и в столицата.

- Какво е различното, което предлагате Вие като ляв кандидат? Като кандидатът, който обедини зад себе си левите?

- Кандидатите на ППДБ и ГЕРБ залагат на още от същото – на концесии.  Те си го казаха – нямало нищо лошо в концесиите, в аутсорсинга. За мен това категорично не е така. Концесията е вид разпродажба. Концесията е отказ от управление. Това означава, че прехвърляш управлението на ключова за обществото дейност в частни ръце, за да може след това, когато цената е висока или качеството е лошо, общината да каже: аз не нося отговорност, обърнете се към оператора...

- Въпросът за контекста на изборите съдържа и следния елемент – когато хората са стресирани от външните събития, дали ще поемат риска от голяма промяна, каквато предлагате? Геополитичесият контекст не е само въпросът за Паметника на Съветската армия, около който се фокусират страстите.

- Не е, разбира се. Но въпросът дали избирателите са готови да поемат риск от промяна, ми напомня за един виц – по време на робството дошъл един господар, ял, пил, а накрая започнал и да се гаври с домакина си. Домакинът бил с пистолет в джоба и на въпроса на поробителя защо ти е този пистолет, отговорил: трябва ми, ако нещо лошо се случи с мен..

Мисля, че е време да кажем – „Хайде, стига!“. Трябва да започнем да променяме. Ние вече сме в капана. 

„Топлофикация“ има задължение от милиард и половина. Не може столицата да си позволи да остане без централно отопление. Не може! Наследството на ГЕРБ в общината е изключително тежко. Неслучайно партията дълго търсше кандидат, който да се съгласи да го поеме, и успя да излъчи такъв в последния момент. Явно и самите те осъзнават ситуацията, в която се намираме.

 - Как ще управлявате Вие, ако нямате мнозинство в СОС?

- Първо, бих призовала всички, които ще гласуват за мен, да подкрепят и листата за общински съветници на коалицията, за да не се налага да се питаме какво правим, ако няма мнозинство.

Ако се случи така, че съм кмет без мнозинство, управлението ще бъде трудно, но не и невъзможно. Във всяка партийна група има добросъвестни и отговорни хора. Когато се проведат конструктивни разговори, бихме могли да постигнем разбирателство по ключови за софиянци въпроси.

* * *

 - София има толкова много нерешени проблеми – например липса на детски градини, че до разговор за други важни неща като качествена храна за децата в тези детски градини не успяваме да стигнем. За какво още не успяваме да говорим? За общински жилища, например?

- Да, и за обществени тоалетни не говорим. Първият път, когато споменах, чух и присмех! Сякаш това са нужди, за които не бива да се говори. А има граждани на София, които не излизат твърде далеч от домовете си, именно по тази приччина... Е, да, друго си е да говорим за дигитализация. Само че в този конкретен случай дигитализацията няма да ни помогне.

 - България има драстичен проблем със социал­ното неравенство – най-високо в целия Европейски съюз, който е много видим в София – коли и имоти за милиони и хора, което няма къде да се подслонят. Може ли социалното неравенство да се намали, да се тушира през общинската политика?

- Категорично може. И аз, и господин Таков непрекъснато говорим за неравенства, независимо дали ги наричаме така или ги посочваме през различни политики.

Общинската жилищна политика е една от тях. Тя има и много други цели, които може да постигне. Например преодоляване на недостига на лекари и медицински сестри. Специалисти, които живеят извън София и биха дошли, за да работят в местни ДКЦ-та, могат да си го позволят, ако им бъде предоставено общинско жилище. В противен случай те трябва да дават около 700 до 1000 лева за наем на месец.

Стига се до затваряне на ДКЦ-та поради липса на кадри, като този в кв. „Орландовци“ примерно.

София има и общински болници, които се нуждаят от допълнителни средства за поддържане на материалната база, за ремонти, за оборудване. Но за здравеопазване се отделят малко пари в столицата – около 10 милиона годишно. Съветници на БСП са искали поне 50 милиона годишно и от това има крещяща нужда. Освен поддръжка на материалната база би трябвало Столична община да има по-активна роля в превенцията, в профилактичните прегледи. Общината би могла да подпомогне и спешната помощ, която тук трябва да покрива близо милион и половина граждан, а се намира в тежко положение. Предлагаме да се организират мобилни екипи, които няма да заменят спешна помощ, но биха могли да посещават места, където вече няма никаква лекарска помощ.

За съжаление, вече трябва да залагаме на мисионерски подходи, такива, каквито се прилагат в Африка. Нямаме стабилна здравна система.

- Ако стигнете до балотаж, с какво ще привлечете гражданите, които гласуват за десните или за либералите?

- Аз разговарям с всички граждани и без да чакам балотажа. Всеки ден срещам хора с такива разбирания, които заявяват, че ще гласуват за мен. Дори и да не са съгласни с всички мои мнения и позиции, те вероятно виждат в мое лице не холограмата, не билборда и не дигиталния образ, който ги залива с клипчета с подредени дървета и тротоари. А човек, който върви по улиците, по които и те вървят; среща трудностите, които срещат и те; преодолява предизвикателствата, които преодоляват и те. Моите предложения са свързани с реалните проблеми. Аз не говоря за умен, модерен и лъскав град, когато нямаме обществени тоалетни и общинска жилищна политика, затова пък има частни улици, вместо общински.

Публикуваме със съкращения

Източник:  epicenter.bg

Статията е прочетена 2385 пъти
Назад към брой 207Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024