Възнесението е възможно поради нашето квантово съзнание и силата на мисловното ни въздействие
„В момента, в който узнаеш кой си ти в действителност, всички тайни на света ще бъдат отворена книга за теб.” - Шри Чинмой
Вече стана всеизвестно, че извършващият се сега велик преход е преход в нашето съзнание. А тъй като то е съставна част от съзнанието на планетата, няма как да не се случи. Човекът вече е достигнал всичко, което може да достигне проявената чрез него част на Бога. Той вече се връща към истинския си Дом. Това означава пробуждане, включване, активизиране на нови центрове, нови канали и формиране на светлинното му тяло. Извършва се и пълно преустройство на неговата ДНК.
Друга характерност на този етап е, че умът се забавя, чувството за самота изчезва. Човекът осъзнава своята сила, могъщество, необятност. Вече е достатъчно да вземе някакво решение и всичко наоколо съдейства то да се изпълни. Има и едно осъзнаване за това, какво ни е нужно в този момент за творчество. Осъзнаването винаги е било в нас, сега просто трябва да си спомним за него. Само трябва да седнеш у Дома на Златния трон и да видиш цялата си мощ. Освен, разбира се, ако умът ни продължава да държи здраво юздата на своя контрол и така да пречи на постоянното ни пребиваване в Просветленото състояние на съзнанието. С което се стига и до проявата на несъвършенство, изкушение, съмнение, страх. От този контрол може да се избяга с извършването на нелогични, необмислени постъпки, както сочи висше послание, предадено чрез Ю. Голински.
Умът е бил създаден като инструмент, с който хората да осъзнават себе си в този свят. И съставящите го програми се отключват, когато „видят”, че носителят му е способен да действа и без тях, като използва вибрации и програми от по-висше естество, които преминават през полето на ума. Но низшите енергии също са закономерни, чрез тях се преодолява невъзможното до вчера. Затова те не могат да умрат, но могат да се преобразят. Те забавят експериментите с нас с още няколко въплъщения. И когато достигнем зрелост, като техни създатели ще можем да ги преобразим.
Затова, преди да се стигне дотам, преминаваме през трудността да си представим дълбочината и величието на природата на нашия ум. А защо ли това ни се струва неземна и невероятна идея? Главно поради четири причини: Природата на ума е твърде близо, за да бъде разпозната. Както не можем да видим собственото си лице, така за ума е трудно да се взре в собствената си природа. Пък и тя е твърде дълбока, за да можем да я обхванем. Дори нямаме представа колко дълбока може да бъде. Ако я имахме, това щеше да означава, че до някаква степен сме я осъзнали. Твърде лесно е също, за да повярваме. В действителност всичко, което трябва да направим, е просто да се отпуснем в непомраченото, чисто осъзнаване на природата на ума, която винаги присъства. Твърде чудна е, за да можем да й намерим място. Необхватността й е такава, че не може да се побере в тесните рамки на мисълта ни. Пък и не можем да повярваме, нито пък можем да допуснем, че просветлението е истинската природа на ума ни.
Тези четири причини са били валидни за Тибет, според „Тибетската книга за живота и смъртта” и то за народа, посветил се изцяло на стремежа към просветление. А колко по-валидни трябва да са за съвременната цивилизация, която е посветила себе си преди всичко на култа към заблудите.
И този култ днес става все по-завладяващ, защото не съществува обща информация за природата на ума. Дори ни учат да вярваме, че нищо отвъд това, което възприемаме със сетивата си, не е реално. И въпреки това масово и всеобхватно отричане, все пак понякога ние можем да се докоснем до природата на ума. Това докосване може да бъде вдъхновено от някой възвишен музикален откъс, от безметежното сливане с природата, от издигащото се над планинския хребет слънце, от мистично проникващия в стаята ни лъч светлина.
Понякога отчасти си даваме сметка за тези докосвания до природата на ума, но съвременната култура не ни предлага контекст или рамка, в която да ги разберем. И още по-лошо, вместо да бъдем окуражавани да изучаваме тези докосвания задълбочено и да открием откъде произлизат те, ни се казва да не им обръщаме внимание. И това все повече ни е отдалечавало от познанието за истинската ни същност.
Но сега след включването на високовибрационните честоти, нисковибрационните започват да се разпръскват. Енергията протича през нас отгоре надолу. Подобно на силната струя върху колелото на водна мелница. И в противовес на бясното му въртене, се ражда един нов начин за излизане от контрола на ума. Нарича се забавяне. Но колкото по-голям е потенциалът на ума, толкова повече се бори той за своето оцеляване и предлага нови въпроси за решаване. Заедно с това се изпаряват и състоянието на пребиваване у Дома, спокойствието и хармонията. Усетът за перманентно пребиваване у Дома също изчезва. Забравяш, че оттам можеш да проявяваш Себе си в Новата матрица със съвършено други закони, които ти позволяват да твориш реалности, в това число и окръжаващия тялото ти свят. Може да стигнеш и до там, твоята точка на осъзнаване, „точката на сглобяване”, да падне до нивото на страха, съжалението, на „трябва”, „необходимо е”, „длъжен съм”. Тогава се връщаш в нисковибрационните светове и в техните закони. Тези светове едновременно се подхранват и удължават своето комфортно съществуване за сметка на нашия високоенергетичен потенциал.
Затова е нужно да се освободим от старите навици, които оковават и утежняват духа, и тогава Той ще ни благослови и ще се възрадва чрез нас.
А когато човек е в съгласие със своето висше Аз, усеща пулса на вселената и съзнава, че е част от нея. Така се постига и отварянето за квантовото съзнание – истинският процес на възнесение чрез силата на мисловното въздействие. А той се задейства след промяната в дълбините на сърцата ни, защото там има енергия, която е способна да разшири нашата осъзнатост и да излекува всичките ни емоционални травми, които нарушават вътрешното ни равновесие. И когато всички страхове, печал и болка бъдат излекувани, няма да има нужда да бягаме от себе си. В нас ще се възцари блаженство, покой и любов към всичко съществуващо. Оставайки в непоколебимо състояние на духовна любов, няма да се привързваме към нищо и няма да реагираме емоционално, защото тъкмо емоциите привързват мислите към нас. Докато състоянието на покой и любов ще пропусне негативната мисъл само да се плъзне по повърхността на съзнанието и да го напусне. Концентрирането на съзнанието върху честотата на любовта и покоя в сърцето ще бъде най-голямата бариера срещу всякакви негативизми. Изчистеното и преобразено с любов съзнание може да преобрази целия свят, защото трептящото на високи честоти съзнание не може да привлича ниски вибрации. В това е цялата тайна. Благостната хармония в сърцето може да превърне всяко едно място в цветуща градина. А това разкрасяване се постига само чрез изливане на красотата и любовта отвътре навън. Затова трябва да настройваме вътрешния си свят към мир, благост, хармония.
Един от начините за постигането на това състояние, както ни съветва висшето послание, е осъзнато да забавим ума си. Защото, когато си у Дома, времето, като такова, не съществува. А в „плътния свят” то се свива или разтяга до нужните на човека размери. Да не бързаме да реализираме всяка мисъл, която ни споходи. Да се прави справка с вътрешния ни свят, да се избере за реализация само една идея, а за останалите да се забрави. Да не се вършат две или повече неща наведнъж. Защото така енергията, която следва съзнанието, се разсейва. Да не се говори едновременно по два телефона, така нищо смислено няма да излезе, тъй като за всяко едно нещо е необходима индивидуална настройка. Пък и защо трябва да се безпокоиш за бъдещето? Та нали, щом си у Дома, него все още го няма. То ще бъде такова, каквото го сътвориш. Защо трябва да се безпокоиш за финансовите въпроси. Нали у Дома знаеш, че притежаваш всичко и плътното тяло ще бъде обезпечено с всичко, което решиш.
Защо трябва да се тревожиш за роднините и близките си, нали те не са по-долу или по-горе от теб и съвсем не влиза в твоите задължения да ги обезпечиш, те сами могат да го направят по-добре със собствените си възможности.
Важното е просто да бъдеш, понякога въобще нищо да не правиш, а да наблюдаваш себе си, околния свят, съвършенствата, които се проявяват във всичко. Защото да си у Дома, е чудесно. И сега дойде моментът на това осъществяване. „Блудният син” се завръща. Остава да се довери на живота и да се убеди в неговата мъдрост. Нищо не трябва да се прави (чрез ума). Всичко вече го има в готов вид. Само трябва да се използва.