Какво е фашизъм в наше време? в брой 205

Какво е фашизъм в наше време?
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Фашизъм е:

– да откраднеш от държавата милиарди левове, а да кажеш:  Който е беден, е тъпак;

– да накараш робите с голи ръце да разглобяват военни мини…. Нали помните как се взривиха хората в едно село, докато разглобяваха военни мини;

– да се правиш на чуждестранен „инвеститор“, а всъщност един продажен български политик да ти е подписал договор, с който ще спечели милиарди за сметка на населението;

– да изхранваш населението с боклуци;

– да си президент на страна, която е хвърляла атомни бомби в друга страна, да отидеш на поклонение на жертвите, но да не кажеш – простете ни;

– да изгорят 100 човека в Одеса, а ти да кажеш: Нека да горят колорадите;

– да свалиш пътнически самолет с военни оръжия;

– да се правиш, че украинските военни не убиват деца в Донбас, а когато се убедиш, че е истина, да кажеш: Нека ги убиват…;

– да възпитаваш една нация от малки, че са с нещо повече от други нации;

– да накараш една страна да влезе в политически съюз и да убиеш цялото й производство;

– да си владял колониално едни страни, след това да ги бомбандираш, а да питаш населението от какво бягат;

Фашизъм е…

Ето как го е описал Никола Вапцаров в писмо до баща си, преди да бъде разстрелян от фашистката власт: „Не мога да се ориентирам – кой е правият, вие или аз, обществото или аз. Не, не обществото, а тези, които го представляват.

...Тези хора мълчат и събират „факти“, вадят заключения, правилни и неправилни, създават един нравствен портрет на човека, портрет –

карикатура, и после забиват нож в гърба на същия човек и за оправдание показват този портрет на „широкото общество“, като че ли искат да кажат: Ето това беше той, заслужава ли да живее?

И вие се страхувате да не ме осъди това общество. Трябвало поне аз да се крия от него.

Не така! Няма нищо да крия. Няма никога да угоднича на хората, само за да им се харесам. Никога. Пък ако ще това да ми коства цялото щастие.

Какво искаше това общество от мене? Благоприличие ли, или както го наричат обществен морал? Тези ли, които дори са загубили някьде понятието морал?

...Аз не можех да се поставя, като че ли съм функция на някакви хора, вземащи постове. Но аз запазих мярката си. Това ми тежи. Тежи ми.“

А ето как го описва Нийл Донал Уолш в своя роман „Приятелство с Бог“:

„Израснах с мисълта, че Бог е на моя страна. Беше ми втълпено. Бях католик и американец. Казваха ни, че Католическата църква е единствената църква. Че Бог е изключително благосклонен към САЩ.

Обявяваме се за един народ пред Бога – когато се кълнем. Бях роден в най-добрата вяра, в най-добрата страна.

Бог: Да, именно това обучение в надменност е причина за толкова болка на Земята. Когато на един народ му бъде внушено, че е “най-добър”, това вече не е самоувереност, а особено опасна надменност. И такива хора, които са безчувствени към унизителното страдание на другите. Но аз не съм създал нито един народ като богоизбран."

Драги приятели, не възпитавайте така децата си. Рано или късно това ще се обърне срещу вас. Но ще бъде късно.

Сега разбирам, защо американския президент си позволява да се хили на погребението на Нелсон Мандела. Сега разбирам, защо дъвче дъвка в момент на важни световни преговори. Той си мисли, че е от висшата раса.

Човечеството е играло този мач, в който една “висша раса” се е опитала да наложи нов ред. И този мач не завършва добре за Човечеството.

Ето и защо им пречи „Паметникът на Съветската Армия“. Те мечтаят да пренапишат резултатите от Втората Световна война и да направят реванш за фашизма!

Не само българите, а цялата Цивилизация трябва да се организира и даде решителен отпор на новия фашизъм!

Смърт на фашизма! Свобода на народа!

Статията е прочетена 777 пъти
Назад към брой 205Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024