Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – 11 част в брой 23

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – 11 част
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как ще бъдат преценени Свободните пари отЛихваря

Никога не се е считало за нечестно да се заеме чадър или книга. Даже ако сте забравили да върнете тези предмети, простъпката е била опрощавана, а самият ощетен е намирал някакво извинение за злоупотребилия. Никой не си записва предметите, дадени назаем.

Но колко голяма е разликата, когато някой иска назаем пари, дори и сумата да е само един долар! И двете страни са затруднени, а този, който дава заема, изглежда така, като че ли трябва да му извадят зъб или като че ли се противопоставя на тежко морално оскърбление.

Нуждата от пари се е считало за позор, за морално петно, и вие трябва да сте твърде сигурен в приятелството на човека преди да апелирате към него, когато се нуждаете от пари. Пари! Защо му е човек в затруднение за пари? Ще ви заеме чадър, ловджийска пушка или даже кон - но пари? Вие очевидно водите разпуснат живот!

Но все пак винаги е било твърде лесно да изпаднеш в затруднение за пари. Стагнация в бизнеса, безработица, отлагане на плащането и хиляди други причини са довеждали в едно или друго време до затруднение за пари всеки, с изключение на онези с брилянтни финансови позиции. А този, който не е бил благословен с дебела кожа, този, който се е отдръпвал от самоизтъкване в такива случаи на възможен отказ, е идвал при мен, лихваря; така правя моя улов.

Тези добри времена сега са в миналото. С въвеждането на Свободните пари парите бяха сведени до ранга на чадърите: приятели и познати се подпомагат един друг взаимно, като нещо естествено, със заеми от пари. Нито един не пази или не може да пази резерви от пари, тъй като парите са под принуда да циркулират. Но тъкмо защото никой не може да формира резерви от пари, резерви не са необходими - тъй като обръщението на парите е редовно и непрекъснато.

А когато се случи неочакван повик за пари, ние се обръщаме към познат, точно както се обръщаме към него за чадър, когато сме изненадани от гръмотевична буря. От морална гледна точка затруднението от гръмотевична буря и затруднението за пари са на едно и също равнище. И призованото лице веднага ще се съобрази с искането, без да прави кисела физиономия. То наистина приветства случая, първо, защото при подобна спешност може да се обърне към вас, и второ, защото има моментна изгода. Парите в негово притежание губят стойност, а ако ги отдаде назаем, след време ще му бъде върната цялата сума на дълга. Оттук и неговото променено поведение.

Може да се каже също, че хората стават по-безгрижни с парите си. Разбира се, парите се оценяват високо, тъй като костват труд за спечелването им. Но те не са оценени по-високо от работата или от работника. Като стока те не са по-добри от всяка друга стока, тъй като притежаването на пари носи същите загуби, както и притежаването на запаси от блага.Стоките и трудът са еквивалентни на готовите пари и това означава край на моя бизнес.

Съдържателят на заложна къща е в същото тежко положение като мене. Всеки, притежаващ някакви пари, от които няма непосредствена нужда, сега желае да ги заеме без лихва, срещу залог. Защото парите са станали по-нискостоящи от обикновения залог. Ако спешно искате десет долара, не е нужно да се промъквате по странични улици до заложната къща. Отивате до съседа си и той ви кредитира с пари срещу честна дума. И всяка стока, която се случи да купите, когато имате предлагане на пари, е толкова стока или толкова по-добра, колкото и готовите пари. Благата са пари и парите са блага, поради твърде простата причина, че и двете са еднакво развалящи се. И двете обикновено са опасни неща в долината на сълзите! Всички лоши качества на благата имат своето съответствие със загубата, на която са подложени парите, така че никой не предпочита пари пред блага.

Поради тази причина винаги се търси труд, и понеже търсенето е добро, всеки човек, годен и желаещ да работи, има готови пари в джоба си.

Казвам ви,

чува се погребалният звън на лихварството!

Но аз все още не признавам поражението. Тръгвам да съдя държавата за компенсация. Парите често са, както сега, държавна институция и аз се угоявам от тях. Затова бях един вид държавен служител. Но реформирайки парите, т.е. чрез насилствена намеса, сега държавата унищожи моя занаят и ме лиши от дохода ми, така че съм в правото си за компенсация.

Когато германските земевладелци-рентиери изпаднаха в затруднения, държавата се притече в тяхна помощ с мито върху житото, което бе въведено, за да облекчи така нареченото бедствие в земеделието. Защо аз също да не се обърна към държавата в моите часове на нужда? Хлябът-лихва по-добър ли е с нещо от парите-лихва? Ние и двамата - аз, евреинът, и вие, пруският юнкер рентиер - сме лихвари, единият като основа за другия. Нещо повече, струва ми се, че вие сте малко по-фундаментален и по-алчен от мене. Защото хлябът-лихва е този, който често създава бедствие, отвеждащо хората при лихваря. Така че, ако хлебен лихвар бъде лишен от държавна субсидия и тогава лихварството му се постави под държавна протекция, би било честно да се защитава и паричният лихвар. Защото лихварството си е лихварство, независимо дали е върху земя или върху пари. Има ли значение за фермера дали му измъкват пари от рентирана земя или от заети пари? И двамата – рентиерът и лихварят - са парични лихвари и поземленият лихвар ще вземе точно толкова, колкото успее, няма да отстъпи нито йота. Щом земевладелецът има законно право на рента, заемащият пари има законно право на лихва. Не може да се избяга от тази логика с твърдението, че има разлика между парите и земята, между лихвата и рентата, тъй като нищо не ми пречи да разменя моите пари за земя и така да превърна лихварската болка в болка на земевладелеца. По този начин ще базирам моя апел върху житните мита и лихварският вик за бедствие не ще остане незабелязан от правосъдието, обичащо земята.

Превод от английски:

Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 674 пъти
Назад към брой 23Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017