В СВЕТА НА АБСУРДА в брой 23

В СВЕТА НА АБСУРДА
Категория: Сърцето, душата

Абсурдът се е превърнал в начин на живот в съвременния свят. Той прониква в човека, в неговите нравствени понятия, в общественото устройство.

Жаждата за притежание ръководи човека и обществото да граби и унищожава. Съвременникът е на път да превърне планетата в пустиня и вече се насочва към други планети с мисълта да ги завладява и използва техните природни дадености. Днес той безчинства в собствения си дом – Земята, ежеминутно я отравя с тонове токсични отпадъци, като заплаща за това със здравето и живота си.

Целият човешки свят е устроен на принципа на подчинението и йерархията. Такава е подредбата и на Божествения свят, но той се гради на естествени йерархически принципи, докато в нашия свят йерархията е израз на материалния еквивалент и няма за цел постигането на хармония и справедливост, а държи в подчинение и страх. Човекът заменя Божествените понятия и принципи с тяхната уродлива противоположност.

Противопоставянето и враждата са първите симптоми на войната – един от най-големите абсурди на нашата цивилизация. Войната произвежда от убийците герои, в нея избуяват най-големите безумства.

Нашето ежедневие е проникнато от абсурди, които сме престанали да забелязваме, защото вътрешните ни механизми са изгубили своите ориентири.

Съвременният човек консумира все повече продукти, но твърде малко жива храна; пие разнообразни напитки, но все по-рядко натурални, от природата. Превърнали сме се в химически лаборатории, които се задъхват и не успяват да преработят и изхвърлят огромното количество отрови и изкуствени вещества, които се използват в храната, облеклото и козметиката.

Общуваме много и неограничено, но виртуалните контакти изместват живите. По електронен път хората разговарят, правят любов, създават връзки, изповядват съдбите си. Съпрузите си разменят имейли, родителите контролират децата си по електронната мрежа. Заменяме истинското общуване с виртуално приятелство. Изпращаме по интернет поздрави, обменяме информация с хора, които не познаваме, но забравяме за рождените дни на колегата, на съседа, на приятеля. Ние говорим безсмислено дълго по джиесемите, но се разминаваме отегчени с близките си. Информирани сме за военните конфликти, за президентските избори, за природните бедствия на планетата, но не знаем какво става в собствения ни дом. Той се превръща в мястото, където е инсталирана скъпата ни електронна техника, чрез която държим връзка със света, но не и със себе си и с хората, с които живеем.

Ние говорим много, но казваме все по-малко истини. Поглъщаме твърде много информация, но все по-малко се интересуваме от човека и неговия вътрешен свят. Ние работим все по-малко, но сме все по-уморени.

Произвеждаме повече, отколкото ни е потребно. Светът е пренаселен, Земята се задъхва от тоновете мръсотии и вредни емисии. Безсмислено висок прираст на население има там, където човешкият живот не се цени, където стотици хиляди гинат от мизерия и глад.

Забравяме за човешките добродетели и изпитваме неудобство да говорим за тях, защото ни се вижда твърде старомодно. На планетата има твърде много религии и твърде малко вяра.

Населението на Земята изяжда ежедневно хиляди тонове животни, но обществото въстава, ако някой застреля куче, нахапало човек. Защото човешкият живот струва по-малко от кучешкия. А човекът се превръща в абсурд на творението.

Статията е прочетена 1059 пъти
Назад към брой 23Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017