Какво е “златният милиард”, дали въобще съществува, кой влиза в него, а кой остава сред излишното население?
Съставът и количеството на “златния милиард” са подвижни, те се променят в зависимост от ситуацията, но същността му не се променя. Тази неомалтусианска неолиберална концепция възниква в началото на 70-те години на базата на предчувствието за глобална и дълбока криза на капитализма. Честите кризи – политически, финансови, суровинни, екологични, създават усещането за системна криза.
Появяват се организации, които имат за цел да намерят начин, който да позволи богатата част на света да преодолее тази криза. Създаден е Римският клуб и първият доклад в него е “Границите на растежа” от Д. Медоуз, през 1972 г., преведен на много езици и пуснат в тираж четири милиона екземпляри.
Логиката на концепцията е следната:
Ресурсите не стигат за всички, следователно трябва да се създаде световно правителство, което да се заеме с реконфигурация на глобалната производствена и пазарна система и да осигури откритост на природните ресурси на отделните страни в този световен пазар. А ресурсите на цялата Земя ще бъдат предоставени в разпореждане на 20 високо развити страни.
Създава се “златен триъгълник” на свободната търговия: САЩ – Западна Европа – Япония, а на останалото, на бедното население на Земята ще се създадат условия, при които потреблението на ресурси няма да се увеличава. Освен това заради масовата психоза заради бързия си растеж бедното население и без това свива потреблението.
Политическа и дори философска и антропологична основа на проекта е неолибералната теория.
През 1974 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за установяване на новия международен икономически ред, която се превръща в манифест, който се противопоставя на доктрината за “златния милиард”.
Президентът на Римския клуб А. Печеи пише, че в нея се провъзгласява световна социално-политическа революция на бедните, която ще се засилва, движена от протеста срещу несправедливостта. Милиарди хора настойчиво ще искат преразпределение на властта, богатствата и доходите. Според Печеи тези процеси не могат да се спрат и най-бурните събития предстоят.
Докато съществува Съветския съюз, той противодейства на концепцията за “златния милиард”. Ликвидирането му силно променя ситуацията. Започва засилена идеологическа кампания за разделяне на света и унищожаване на международното право, което признава суверенитета на една страна, нейната независимост да се разпорежда с природните си ресурси. Тези процеси се развиват с огромна сила през 90-те години.
Самият израз “златен милиард” не се среща в официалните документи. За пръв път се появява в официална реч на Владимир В. Путин.
По същество концепцията за “златния милиард” е фашизъм, на нейна база се строи ново робовладелско общество. Но светът не може да издържи такова разделение. Тази малтусианска и неолиберална утопия се трансформира днес в нови варианти на глобализацията.