Eсе ХІ от поредицата на Елиас КАНЕТИ за характера на масите
Масите в бягство се пораждат от заплахата. За тях е характерно това, че всички бягат, всички тръгват след тях. Опасността, от която са застрашени, е една и съща за всички. Тя е съсредоточена на определено място. Не подбира жертвите си. Може да заплашва жителите на един град или всички привърженици на една вяра, или всички, които говорят един и същи език.
Спасяват се, бягайки заедно, защото така се бяга по-лесно. Възбудата е една и съща: енергията на един увеличава енергията на другите, хората продължават да се блъскат помежду си във все същата посока. Докато са заедно, те възприемат опасността като поделена. Съществува древна представа, че опасността ще връхлети на едно място. Докато врагът сграбчва едного от тях, всички останали могат да се изплъзнат. Фланговете на бягството са отворени, но така, че е немислимо опасността да атакува едновременно всички. При толкова много хора никой не допуска, че тъкмо той ще е жертвата.
Тъй като единствено общото движение предполага спасение, те са проникнати до мозъка на костите от убеждението, че могат да намерят спасение. Защото най-въздействаща в бягството на масите е голямата притегателна сила на посоката, която са поели. Масите, така да се каже, са се слели изцяло с посоката, която води далеч от опасността.
Тъй като в случая става дума единствено за целта – да се спасят чрез разстоянието, което трябва да изминат, за да я постигнат, - то дистанциите, които по-рано са ги разделяли, стават маловажни за хората. Съвсем различни и даже несъвместими създания, които никога не са били близки, неочаквано могат да се срещнат. Наистина при бягството различията не изчезват, но напълно се стопява дистанцията помежду им.
От всички възможни форми на масите,
масите в бягство са най-разпространени.
Разнородността, която им е присъща, е резултат не само от това, че всички без изключение участват в нея - тя се получава и от твърде различната скорост, с която се движат тези хора в бягството. Сред тях има млади и стари, силни и слаби, повече или по-малко обременени. Тази пъстра картина може да заблуди страничния наблюдател. Тя е нещо случайно и в сравнение с огромното значение на посоката – съвсем несъществено.
Енергията на бягството се умножава, докато всеки забелязва и цени другите: той може да ги тласка напред, но не и да ги изблъсква встрани. Ала в мига, в който мисли само за себе си и възприема околните само като пречка, характерът на бягството напълно се променя и се превръща в своята противоположност: в него нахлува паника, започва битка на всеки срещу всички, които му се изпречват на пътя. Най-често се стига до обрат, при който посоката на бягството неколкократно се нарушава. Достатъчно е да се отреже пътят на масите, за да избият те в друга посока. Ако непрекъснато им се отрязва пътят, те твърде скоро вече няма да знаят накъде да се насочат. Те объркват посоката си и състоянието им се променя. Опасността, която досега е имала стимулиращо и обединяващо въздействие, вече ги противопоставя един на друг като врагове и всеки се опитва да спаси само себе си.
Бягството на масите обаче, за разлика от паниката, черпи енергията от тяхната сплотеност. Докато нищо не може да ги разпръсне, докато държат да вървят заедно като огромна могъща река, страхът, който ги гони, е поносим. Някакво гордо самочувствие бележи бягството на масите, щом веднъж вече са тръгнали: гордо самочувствие от общото движение. Никой не е по-малко застрашен от другия и макар че всеки бяга или язди с всички сили, за да намери безопасност, тази гордост има място сред тях, което всеки признава и в което се вкопчва сред всеобщата възбуда.
По време на бягството, което може да продължи с дни и седмици, някои изостават, защото са останали без сили или са улучени от врага. Съдбата, която ги е сполетяла, ги унищожава. Улученият е жертва, изложена на опасността. Ако той е бил скъп спътник за някого, повален става още по мил за всички. При вида му изтощените се изпълват с нови сили. Той е бил по-слаб от тях, него е избрала опасността. Изолацията, в която остава зад тях и в която го виждат още известно време, повишава цената на тяхната сплотеност. Невъзможно е да се обясни достатъчно добре голямото значение на падналия за единството на бегълците.
Естественият край на бягството настъпва, когато се постигне целта. Когато са в безопасност, тези маси отново се разпадат. Но може да се премахне и източникът на опасността. Обявява се примирие и градът, от който са бягали, вече не е застрашен. Както преди са бягали заедно, така сега се разпръсват и се връщат поотделно. Всичко отново е както преди. Съществува обаче и трета възможност, тя може да се означи като потъване на бягството в пясъците. Целта е твърде далеч, обкръжението – враждебно, хората гладуват, слабеят и изнемогват. Не няколко души, а стотици и хиляди остават по пътя. Това физическо разпадане настъпва постепенно, а първоначалното движение се поддържа безкрайно дълго. Хората пълзят напред дори ако е загубена всяка надежда за спасение. От всички форми на масите най-жилава форма е бягството– и последните бежанци до последния миг остават заедно.
Наистина не липсват примери за бягство на масите. Те изобилстват и в наше време. Като се започне със съдбата на Наполеоновата армия при отстъплението й от Русия, и се стигне до събитията от последната война.
Най-величественият пример: създаването на Наполеоновата армия от хора, говорещи толкова много различни езици, от толкова много страни; страшната зима, чудовищното разстояние, което е трябвало да бъде изминато от мнозинството пеша. Това отстъпление, което е трябвало да се изроди в бягство на масите, е известно с всичките му подробности.
Бягството на цял един световен град в такива мащаби e преживяно за пръв път едва когато през 1940 г. германците наближават Париж. Знаменитият Exode не е продължил дълго, тъй като скоро се стига до примирие. Обаче интензивността и обемът на това движение са такива, че за французите се превръщат в основен спомен за маси от последната война.
Тук не трябва да се трупат примери от най-ново време. Те са още пресни спомени в паметта на всички. Но като че ли е важно да се изтъкне, че бягството на масите е било винаги познато на хората дори когато са живели заедно в съвсем малки групи. То е играло роля в представите им още преди осъществяването му да е било възможно вследствие на увеличаването на броя им. За това говори онова видение на ескимоския шаман:
„Небесното пространство гъмжи от голи същества, които летят из въздуха към нас. Хора – голи мъже и голи жени, които идват насам и носят бури и виелици.
Чувате ли ги как бучат? Плющят като криле на огромни птици горе във въздуха.
Това е страхът на голите хора, това е бягството на голите хора!”