Естественият икономически ред чрез свободна земя и свободни пари в брой 3

Естественият икономически ред чрез свободна земя и свободни пари
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”
КОЙ Е СИЛВИО ГЕЗЕЛ

Биографични данни
Силвио Жан Гезел е роден през 1862 г. в Св. Вит, Източна Белгия. Майка му е валонка, бащата – германец. През 1886 г. той отива в Аржентина, където успешно участва в деловия живот като търговец, фабрикант.
Честите стопански кризи там навеждат този човек към теоретични размишления.
През 1900 г. Гезел се отдръпва от активен делови живот и се преселва в Швейцария. В една ферма до Нюшател се труди като земеделец, същевременно самообучавайки се в различни клонове на икономическата наука. Практическият си опит и теоретичните си изводи той публикува в ред печатни материали. През 1916 г. в Берн излиза неговият основен труд: „Естественият икономически ред чрез свободна земя и свободни пари“. До днес трудът е претърпял девет издания на немски и е преведен на английски, френски и испански език.
През април 1919 г., по предложение на философа Густав Ландауер, Силвио Гезел е избран за финансов министър на Ваймарската Република. Една седмица след избора му това либерално правителство е свалено от друго, комунистическо. В началото Гезел е обвинен в държавна измяна, но след това всички обвинения отпадат и той е оневинен.
Заради участието на Гезел му в Баварската революция, швейцарските власти му отказват разрешение да се завърне в имението си в Нюшател. Тогава той временно се заселва до Потсдам и малко след това е поканен от Франц Опенхаймер в разположената северно от Берлин колония Еден-Ораниенбург, където до смъртта си през 1930 г. се занимава с писане и публикации.

Какво искал Гезел
1. Той желаел да направи невъзможна капиталистическата експлоатация, като с въведените от него свободни пари принуждавал всеки, който притежава пари, да ги пусне незабавно в обръщение. Така се създава една икономика с нулева лихва.
2. Искал Поземлената рента, която е като лихвата - един доход, за който не се полага никакъв труд, да се постави в обществени ръце, за да не може никой да живее на гърба на другите. Той предложил да се откупи обработваемата земя от притежателите и обществото да я предлага на желаещите да я обработват. Резултатът от подобна реформа Гезел нарекал свободна земя. (Ако не се желае одържавяване на земята, то Поземлената рента може да бъде елиминирана чрез данък върху притежаваната земя.)
3. Тогава, когато икономиката е освободена от грубите си грешки, тя може да бъде оставена на свободно действащите пазарни сили. Премахването на всички мита и въвеждането на свободна търговия са неговите по-нататъшни изисквания.
4. Той предлага икономика, свободна от лихви, експлоатация и търговски ограничения. Затова тази икономика се нарича Свободна икономика. Гезел е основоположник на учението за ‛свободната икономика“ и досега никой не е успял да обори основните му идеи. Точното излагане на неговите теории се съдържа в произведенията му.
(Днес продължител на делото на Гезел е проф. Маргрит Кенеди. Нейната книга „Пари без лихва и инфлация“, излязла 1990 год., е преведена на английски, френски и руски, през 1994 излиза разширено и допълнено издание при издателство Голдман – Мюнхен. Бел. преводача)

Какво ни харесва в Силвио Гезел
Гезел предвидил Втората световна война. Още през 1918 г., току що завършила Първата световна война, той предрича:
„Въпреки тържествените обещания пред народите войната да изчезне завинаги, въпреки спонтанния вик на милиони: Долу войната!, в противоречие на всички предвиждания за едно светло бъдеще, аз трябва да кажа: Ако днешната парична система с лихвите си бъде запазена, то аз още днес се осмелявам да предрека, че няма да изминат и 25 години, когато светът ще застане пред нова, още по-страшна война.
Аз виждам бъдещото развитие ясно пред мен.
Днешното състояние на техниката позволява на стопанството бързо да достигне високи обороти. Ръстът на капитала, въпреки големите загуби от войната, бързо ще тръгне нагоре и чрез свръхпредлагането ще осъществи натиск върху лихвите. Парите ще станат кът чрез спекула. Стопанството ще се свие и големи тълпи от безработни ще плъзнат по улиците. На всички гранични стълбове ще се види забодена една обява: За търсещите работа, вход забранен. Добре дошли са тези, чиито портфейл е пълен.
Както в старите времена ще се усили стремежът към завладяване на чужди територии, като за целта се усили производството на оръжия. По този начин поне се създава работа за безработните. В недоволните тълпи ще се събудят диви, революционни течения и ще разцъфти отново отровното цвете на свръхнационализма. Държавите ще престанат да се разбират помежду си и единственото решение ще бъде война.“
Всеки може да сметне, че преди да изминат 25 години, започва Втората световна война.
Най-важното: Последователната и без предразсъдъци привързаност на Силвио Гезел към въпросите, които вълнуват света. Той намерил решение на задачата, как може да функционира едно справедливо и високопродуктивно общество. Гезел застава напреко пред всички големи авторитети на икономиката и може би това е основната причина той рядко да е признаван и често просто да е премълчаван.
Още през 1892 г. Гезел се изказва срещу преследването на евреите:
„При днешната финансова система собственикът на пари има огромно преимущество пред притежателя на стоки (респ. производителят) и ако той се възползва от това, то той прави нещо, което всеки друг на негово място би направил. Тъй като евреите предпочитат да се занимават с парите, то е ясно, че ползват статуквото.
Е ли това, обаче, достатъчна причина щото г-н Щокер (тогавашния дворцов проповедник при кайзер Вилхелм ІІ) да преследва евреите? Парите са една публична институция и всеки, който има способности за това, може да се конкурира с евреите.
Дали пък и самият г-н Щокер не е воден от тайното желание да стане банкер? Преследването на евреите е една огромна несправедливост, следствие на едно несправедливо устройство, т.е. на днешната парична (финансова) система.
Където има мърша, там се събират орлите; ако искаме да отстраним орлите, просто е необходимо да отстраним примамката и те ще отлетят, без да се налага убийството дори на една единствена птица. Паричната реформа прави невъзможно някой да събира реколта, без да е сял, и посредством нея евреите ще могат да приложат интелектуалните си способности не в мижавите гишета на банките, а в науката, изкуството и честната индустрия. Паричната реформа не само защитава евреите от преследване, но и обезпечава на немската наука и правна система вливането на нова интелектуална струя.“
Силвио Гезел се явява като противоположност на расиста, което за времето, в което е живял, не се е разбирало от самосебе си. Той казва за идеята си за Свободна земя: „Земята, планетата, трябва еднакво да принадлежи на всички хора, без разлика по расов, религиозен, образователен или физически признак. Всеки би трябвало да отиде натам, накъдето го тегли душата, сърцето или здравето. И там, където отиде той, би трябвало да има същите права за земя, каквито имат местните жители. Никой не трябва да има привилегии: нито отделни хора, нито държави, нито човешки общности. Ние всички сме кореняци на Планетата.“
Във време, когато жените в Германия не са имали избирателни права и са били сватосвани от родителите за някой благопристоен господин, когато не са могли да се омъжат за любимия човек, защото това е зависело от дебелината на кесията, тогава Силвио Гезел предлага за жените „Майчина рента“ – нещо, което ще направи жената независима от парите на мъжа й. Така той искал да улесни жените за брак по любов.

Другите за Силвио Гезел
Ако днес човек се позамисли, че Силвио Гезел и „Свободната икономика“ са така напълно забравени, че даже в 20-томни енциклопедии няма и една дума за него, то приложените цитати звучат направо оглушително. (Преведени са пет от общо деветте цитата, съдържащи се в оригиналната статия. Бел. преводача.)

Проф. Д-р Джон Майнард Кейнс, икономист, Кембридж, Англия:
„Целта, която като цяло преследва книгата на Гезел, е създаването на един антимарксически социализъм, една реакция срещу ‛laissez faire“ (нека върви, фр.), създадена върху здрава теоретична основа и съвсем различна от тази на Маркс. Аз мисля, че бъдещето ще научи много повече от Духа на Гезел, отколкото от този на Маркс. Увода на книгата „Естествения икономически ред чрез Свободна земя и Свободни пари“ показва моралната висота на Гезел. По мое мнение отговорът на Марксизма трябва да се търси в този „Увод“.
(„Обща теория на заетостта, на лихвата и на парите“, Берлин, 1935, стр. 300)

Проф. д-р Освалд Хан, национален икономист на Университета Ерланген- Нюренберг:
„Силвио Гезел е разбрал как да пише ясно и разбираемо - една дарба, която липсва както на много политици и реформатори, така и на някои практици. „Естественият икономически ред“ е актуален и днес... Гезел създаде гениални концепции и бе забравен, а по-малко надарените съвременници скриха няколко генерации, което доста понамирисва на фалшификация“.
(„В памет на Силвио Гезел“, Списание за кредитите № 6, 1980, стр. 5)

Хайнц Никсдорф:
„Силвио Гезел ме впечатли дълбоко в младите ми години...“
„Безпомощността на съвременните политици прави трудовете на Силвио Гезел винаги модерни“.
(В писмо до Тристан Абромейт, цитирано по Клаус Шмидт: „Силвио Гезел - „Маркс“ на анархистите“. Берлин, 1989 г., стр. 247)

Проф. Д-р Феликс Г. Бин, Университет Дюселдорф, Икономически факултет:
„Една почти непреодолима стена затваряше досега широкия достъп до идеите на Силвио Гезел. Тези предразсъдъци са били създадени в едно време, когато понятия като демократизиране на живота, високопроизводително общество, плурализъм, социална политика не са били познати. В едно „добро буржоазно“ време тези понятия, които днес ни изглеждат най-естествени, са имали силата на зли духове.
И Гезел не е употребявал тези думи, но ги е чувствал и намеквал. По същото време той твърди, че привилегиите, свързани с Парите и Поземлената рента, не са база за нашата демокрация, а още по-лошо: тези привилегии са създателите на кризите и причината да треперят крепостните стени на замъка „Демокрация“.
До тези, които не можеха да проумеят тези сложни взаимоотношения, стоят други, които се възползват от съществуващото положение и нямат никакъв интерес то да бъде променяно.“
Из „Силвио Гезел, непризнатият пророк“, 1978 г.

Алберт Айнщайн:
„Изпитвам радост от съвършения стил на Гезел... Създаването на пари, които не могат да се трупат, ще доведе до нов вид по-истинска собственост.“
Статията е прочетена 990 пъти
Назад към брой 3Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017