Бъдещето на минно-енергийния комплекс „Марица изток“ в брой 199

Бъдещето на минно-енергийния комплекс „Марица изток“
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Бъдещето на минно – енергийния комплекс „Марица изток“ или защо трябва да изберем политически елит, който да може да предоговори условията за членството на България в Европейския съюз.

През последните месеци или повече от година мнозина политици се изредиха в Стара Загора и Раднево да обещават как ще отстояват интересите на работещите в минно-енергийния комплекс „Марица-изток“. Съзнателно или несъзнателно те подценяваха значението на комплекса. Но от него зависят шест милиона и половина българи, които с мъка плащат растящите цени на електрическия ток, вода и отопление, а също и промишлеността, която трябва да запази конкурентната способност на продукцията си на вътрешния и международните пазари.

Десетки години големите финансови фондове действаха задкулисно, създаваха „зелени“ фондации, финансираха „независими зелени формации/сдружения“, субсидираха занемарени от правителствата им научни институти с една цел – да се манипулира общественото мнение в глобален мащаб срещу конвенционалната енергетика. Обявиха емисиите на въглероден диоксид /СО2/ за враг номер едно на климата и съответно на човечеството. Целево финансирани учени и институти създаваха псевдо статистики относно повишаването на средните температури на атмосферата в периода след началото на индустриалната революция до днес. Тези финансово програмирани „научни колективи“ разработваха прогнози на база компютърни модели относно глобалното затопляне до края на 21 век.

Средствата за масова информация бяха затрупани с апокалиптични предсказания за загиването на огромен брой животински видове, разтопяване на огромните ледници в Гренландия и Арктика, повишаване на нивото на световния океан, заплашвайки от потопяване на крайморски градове и равнини. Кукловодите разчитаха както на изпробваната от Гьобелс тактика, че една лъжа повторена хиляда пъти се приема за истина, така и на суетата на политиците. Мнозина от тях не обичат да четат и си въобразяват, че след като са станали политици, са всезнаещи. От позиция на временно заеманите от тях държавни постове те високомерно обявяват учените с независимо мислене и поведение за „синодални /феодални/ старци“, надявайки се да прикрият духовната си и интелектуална немощ. Тези държавници лесно се поддадоха на всеобщата манипулация, пренебрегвайки коректните статистики от уважавани научни институции, останали независими от „зелените“ фондации.

Върхът на глобалната хипноза бе в Париж, на 12 декември 2015 година. Държавни глави от 175 страни подписаха споразумение за всеобщи координирани действия срещу така нареченото глобално затопляне в следствие на антропогенната дейност. Беше формулирана цел №1 – да се ограничат емисиите на СО2 и да се задържи глобалното затопляне до края на века до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Този документ вдъхнови лобитата в Брюксел, мотивирани привърженици на „зелените“ формирования, като WWF, GREENPEACE, Мрежата за устойчива енергия на Централна и Източна Европа (CEESEN). Те създадоха и прокараха с некоректни действия през Европейския парламент Референтен документ за най-добрите налични техники за Големите горивни инсталации на ТЕЦ-ли и промишлеността със завишени норми за пределно допустими количества емисии на парниковите газове. Този документ бе последван от сценарий за ескалиращи ограничения, режим на емисионни квоти и европейска борса за търговия с тях. Той се оказа мощен инструмент в ръцете на лобиращите за ВЕИ европейски бюрократи да реализират първоначално огласения плавен справедлив преход към ниско въглеродна енергетика.

Европейските инициативи създадоха благодатна почва за спекулативния капитал и големите банки, които реализираха огромни печалби без особени усилия за сметка на потребителите на електрическа енергия. Цената на тон СО2 скочи от около 8 до 99 евро. Вместо плавен и постепенен преход, с поетапно увеличаване на финансовата тежест на емисионните квоти, резкият скок в цената на последните изправи въглищните централи пред непосредствени и ранни фалити. Това изключително негативно се отрази и на състоянието на българското електропроизводство и в частност на енергийния комплекс „Марица изток“.

За всички, национално отговорни политически сили, основен национален приоритет трябва да бъде защитата на цялостта и независимостта на националното ни електропроизводство, което може да гарантира възстановяването, стабилизирането на доставките на електрическа енергия на достъпни цени, както за бита така и за индустрията и за икономическото ни стабилизиране и възстановяване. Все още сегашният, така наречен, правителствен, политически и индустриален елит не са го осъзнали. Това е политическо и икономическо късогледство.

Преди известно време представители и говорители на индустриалците и работодателите публично нападаха въглищните термични централи от комплекса „Марица изток“, като обвиняваха единствено тях за безумно растящите цени на електрическата енергия. Обзети единствено от късогледство, егоизъм и алчност, те настояваха за достъп до европейските „евтини“ борси на електрическа енергия и нито един упрек или протест не отправиха срещу търговията с въглеродни квоти, които превърнаха цената на електрическата енергия в невероятен лукс за бита и индустрията. Сега виждаме какво се получи след свързването на българската с европейските борси и голямото разочарование, което настъпи след това. Сериозни експерти го предвиждаха и предупреждаваха за него, но техните гласове останаха в пустинята.

Цената на електрическата енергия на Българската независима борса по закона за скачените съдове се изравни с високите цени на съседните борси. Денонощно се изнася над 1000 MW мощности в съседните ни страни за покриване на недостига им. Евтината българска енергия се продава извън страната, а в България остава субсидираната и скъпата. Цената на електрическата енергия у нас следва плътно тенденциите на западно-европейските борси, където определяща е цената на природния газ. От него зависи производството на електрическа енергия, отоплението на бита, задоволяването на потребностите на индустрията. Търсенето и предлагането на природен газ ще определя цената му не само през зимата и пролетта на следващата година.

Наивни и необосновани са предвижданията на някои политкоректни анализатори за евентуален спад на цената. Тя никога няма да се върне към стойностите през 2019 – 2020 година. Напъните за увеличаване на добива на норвежки природен газ е невъзможен поради изтощаване на действащите находища.

За съжаление зелените лобисти и брюкселските партийни лидери зоват непрекъснато, че решението на енергийната криза е в нови огромни трилионни инвестиции в нови ВЕИ паркове. Цяло лято те не проумяха, какво показват отчетите на енергийните оператори, а именно, че: всички действащи ветрови паркове произведоха със 17% електрическа енергия по-малко в сравнение с предходната, а произведената от соларните, с ново въведените такива през годината, също е по-малко. Вятърните инсталации в Германия през първото полугодие на тази година са били натоварени само до 20.9%, се казва в публикувания отчет на немската статистическа служба. Още по-лошо е било състоянието по отношение на дела на слънчевите централи. Средното им ниво на използване е било едва 10.5%, цитира DW данните на статистиката. ВЕИ не могат да гарантират качествена, целогодишно сигурна и евтина електрическа енергия за бита, индустрията и икономиката. Това безумно товарене на електронроизводството с разходи за нови ВЕИ паркове е равносилно на товаренето на пробит кораб, докато той не потъне. Резултатът ще бъде енергийна катастрофа и тотално обедняване.

Изключително притеснителна за България е силовото налагане от Брюксел преминаване към ниско въглеродна енергетика. За тази цел политическия ни елит трябва да се състои от борбени лидери с високи цели за България. На първо място е необходимо представеният в Брюксел План за възстановяване, стабилизиране и развитие да се преразгледа и предоговори, като се защитят базовите ни въглищни електро-енергийни мощности, които се нуждаят от стабилизиране, модернизиране, от инвестиране в нови съвременни технологии за улавяне и преработка на въглеродния диоксид в различни търсени и продаваеми химични продукти. Така ще се оползотвори находището ни от евтини, лигнитни въглища единственият, национален, независим, суровинен енерго-източник при запазване на комплексна ниска цена на произвежданата електрическа енергия.

Замяната на въглищните ТЕЦ с парогазова централа ще оскъпи още повече цената на електрическата енергия, а емисиите на азотни оксиди ще се увеличат многократно. Те са многократно по-вредни за целия животински свят и природата. Инвестицията ще бъде губеща и невъзвръщаема. Губим енергийната си независимост. Ще припомня на всички „зелени“ противници на комплекса „Марица изток“, че ТЕЦ са оборудвани със съвременни, сероочистващи инсталации с ефективност до 97-98%, електрофилтри, които задържат до 99.9% от емитираните, фини, прахови частици.

Не трябва да се забравя, че благословената ни зелена природа абсорбира над два пъти по-големи количества въглероден диоксид от бита, енергетиката, транспорта и селското стопанство. Въглеродният диоксид е жизнено необходим и на всички зелени растения. Без алтернативното приемане на Плана за стабилизиране, възстановяване и развитие ще бъде най-голямата национална катастрофа в съвременната ни история, за която не може да има политическа отговорност, която е пълна безотговорност.

Трябва да се носи съдебна, персонална правно-материална отговорност, защото цялата тази атака срещу въглищните ти централи е преди всичко заради парите, които България се надява да получи от Брюксел – 12.6 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Но дали заради 12.6 млрд. лв., за които са наточили зъби мастити частни фирми, НПО-та и екологични организации, си струва България да се лиши от единствения си целогодишен източник на ел. енергия – въглищата, осигуряващи половината от произвежданата ел. енергия в страната? Специалистите сочат, че наличните промишлени запаси на въглища в „Мини Марица-изток“ (ефективни за изземване) са 1 млрд. тона, които биха осигурили работа на комплекса над 50 години. При сегашна цена от 17 лв./тон, това прави 17 млрд. лв. Тоест доста повече от парите, които се очакват по Плана за възстановяване и устойчивост, без в тази аритметика да са включени дълготрайните материални активи на дружествата от „Марица изток“. Но всъщност не този сбор от цифри е важен, а алтернативата, която може да осигури това черно българско злато, което България има. Алтернатива за българската икономика, която да произвежда на конкурентни цени, алтернатива за чуждестранните инвеститори, които ще предпочетат България не заради ниските данъци, а заради цената на тока и основно – алтернатива за нормален живот на българските домакинства. И всичко това е реалност, стига да бъдат премахнати убийствените квоти за въглеродните емисии, които направиха въглищните ТЕЦ-ове заложници на европейската „Зелена сделка“, но пък „изковаха“ милионери – собственици на ВЕЦ-та по политическа и лобистка линия.

За съжаление българските политици вместо да се застъпят пред европейските институции в Брюксел, да убедят еврочиновниците, че бедна България отдавна е изпълнила заложените параметри за въглеродните емисии и е във въглероден неутралитет, години наред тупаха топката. А сега, когато лъсна истината с ултиматума на ЕК – получавате пари, но затваряте въглищните си централи, настоящите ни управници, се озоваха като труженички на магистралата с протегнати шепички за милиардите по „Зелената сделка“. Милиардите, които ще бъдат изхарчени за „зелени“ трансформации и проекти за „преквалификацията на миньори и енергетици“. Милиардите, от които милионите български граждани няма да получат нито цент, но за сметка на това – нови фактури с невъзможни за тях цени на тока. Дебело искам да подчертая, че тези милиарди, които България очаква да получи по „Зелената сделка“, не са от членския внос, който плащаме в ЕС, нито дар от ЕК, а общоевропейски заем, който ще плащат и внуците ни.

Заради високите цени на ел. енергия в Европа отговорни европейски държавни мъже и политици вече се обявиха публично срещу „Зелената сделка“ и квотите за СО2. А нашите управници? Те още нямат куража да застанат срещу едно европейско безумие? Безгръбначни ли са или са подвластни на хората, потриващи ръчички да получат милиардите по „Зелената сделка“?

Ставри Сотиров – Секретар партийна политика и член на ИБ на НПС на ПП „Русофили за възраждане на отечеството“, ръководител отдел в „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕООД

Статията е прочетена 630 пъти
Назад към брой 199Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024