Носителите на Светлината се движат само от намерението да отдадат себе си
Някога човешкият род се е намирал в честоти с по-високи измерения и хората са имали способността да се движат в действителностите и да манипулират материята. Много от тези способности обаче са били отнети нарочно от съществата, които завладели нашата планета. Боговете-окупатори имали нужда да функционираме по определен начин, за да могат да ни контролират. Те изключили нашия интелект, разпилели и изключили светлинно закодираните ни влакна, които образуват спиралите на нашето ДНК. Но сега тези влакна започват отново да се включват в спиралите. Спиралите ще се развиват на комплекти по три, докато се стигне до дванадесет нишки или спирали. Когато тези дванадесет спирали или нишки от множество светлинно закодирани влакна започнат да вибрират в нашето тяло, всяка една от нишките ще отговаря на една чакра.
Не всички хора на планетата ще претърпят тези промени, тъй като не всички са програмирани да реагират точно в този момент. Но повечето ще стигнат до откриване на своя Висш Аз. Тогава животът им ще стане лек, защото ще се превърнат в носители на Светлината и ще ги движи само намерението да отдадат себе си.
Преди това обаче е нужно да са опознали
своите възможности да творят реалността си
и да са осъзнали, че всичко е илюзорно и ефимерно. За да могат да се освободят от тази измамност, трябва да насочат вниманието си навътре. Размислите за смъртта много помагат за това дълбоко усещане, наречено на тибетски „нге джунг”, „отказване от себе си”, т.е. „да бъдеш роден истински”. С тези размисли човекът сякаш „изплува” от рутината на привичките с все по-голяма готовност да се откаже от тях, да се освободи напълно и с лекота, така „както се вади косъм от буца масло”. Това усещане носи увереност, несекващо вдъхновение, породено от осъзнаването на нашата пълна свобода. И точно в тази лекота може да се прави материя от мисъл.
Можем да си представим, че сме в съня си. Виждаме себе си в едно празно място. Познаваме себе си много добре. Знаем какво искаме и с кого да го споделим. И този някой непременно е подобен на нас. С мисъл можем да си направим колкото си искаме наши подобия-синове, родени от нашата мисъл. Заедно със синовете си създаваме и едно обкръжение, което е нашият астрален свят, който се харесва и на нас, и на синовете ни. Те също биха могли да си понаправят това-онова, ако създадем такова правило. Могат дори и да сътворят всичко, защото те ще живеят в този свят. Затова е по-добре да се съобразим с тяхното желание. Те изричат желанията си, а ние ги материализираме. Ето защо Бог говори за Себе Си в множествено число и казва за Себе Си „Ние”. Защото приятелите ни, синовете ни, са нашите мисли, ние самите. И чрез тях си припомняме Безсмъртието.
После продължаваме да си представяме, че сме направили всичко в съня си, което ни трябва, за да имаме пълноценно общуване със синовете си, т.е. със себе си. След това осъзнаваме, че всеки един от тях може да живее своя си живот, но чрез техните животи живее и нашият Аз. Осъзнаваме, че в досегашния астрален свят няма кой знае какви големи възможности за различни преживявания, затова решаваме да създадем един нов свят, подобен на предния, но с правила, закони, които ограничавайки възможностите, обогатяват различията в развитието. Решаваме всичко да е изградено от една астрална частичка, нашата мисъл, която при свързването си с други такива частици, създава това, което наричаме материя. И че астралните частички се съединяват и образуват материя в новосъздадения материален свят, благодарение на нашето желание, наречено Силата Това да е така. След това с друго наше правило сътворяваме Времето, което ще има своето начало в нашето желание материята да живее, да старее. И само нашето желание ще реши кога да свърши всичко, само ние ще знаем кога това ще стане. И така, докато стигнем до създаването на най-красивото правило, единственото неотнасящо се до материята. Това правило ще се нарича Правило на живота, за да внесем непредсказуемостта и да изживеем различни ситуации в опознаването на нашата същност чрез нашите създания.
Когато ограничихме астралния свят, като измислихме закони в него, създадохме материалния свят. Мисълта за свят, ограничен с правила, е отделна, различна от мисълта за астралния свят. Разграничаваме мисълта за материалния свят, която си живее своя си живот в нас, от мисълта за астралния свят, която си живее отделен живот.
Материалната вселена, в която живее човечеството, също е астрален свят с правила. Тя е различна от истинската именно с правилата си, в които се заключава нейното начало и нейният край. Вселената, в която живеем, не е истинска, защото в нея са употребени правила за ограничение. Затова в зороастраизма Книга на съвета на Зартошт:5 учи, че: „… другият свят е истинският, не този”.
Този друг свят е в нашите мисли, в нашето съзнание. Нека се възползваме от този свръхмощен инструментариум.