Защо руските църкви имат куполи с формата на луковици? в брой 197

Защо руските църкви имат куполи  с формата на луковици?
Категория: Сърцето, душата

“Луковидните” куполи се превръщат в един от символите на Русия и основната отличителна черта на православната църковна архитектура. Формата символизира пламъка на свещ. “Това е короната на една църква, като огнен език, увенчан с кръст и заострящ се към кръста…”, пише религиозният философ Евгений Трубецкой в своя трактат “Три очерка за руската икона”.

Луковидната глава е крайната част на купола, която е монтирана на цилиндрична основа (“барабан”). В този случай диаметърът ѝ е по-широк от този на барабана.

Историците имат различни теории за това кога се появяват луковидните куполи и най-важното какво им е послужило за вдъхновение. Тези куполи могат да бъдат видени на множество миниатюри и икони, започващи от края на XIII век. Въпреки това обаче църквите, изобразени на тези миниатюри, не са оцелели.

И така, откъде идва тази форма? Някои учени вярват, че тя е вдъхновена от изображения на Едикула (параклиса над Гроба Господен), за който се смята, че има своя луковиден купол още през XI век.

Други историци смятат, че луковидните куполи може да са заимствани от джамии, които през XV в. често са имали удължени куполи.

И така, защо тази форма става толкова широко разпространена? Има различни теории, които се опитват да го обяснят. Според една от тях луковидната форма е по-практична, тъй като не позволява задържане на сняг и вода на покрива. Според друга теория тази форма е по-лесна за направа от дървен материал, отколкото шлемовидната, а когато църковните сгради преминават от дървена към каменна архитектура, тази форма се възприема и за каменните църкви. Още една теория предполага, че средновековните архитекти се стремят да постигнат удължени, по-високи форми в съответствие с готическия стил, разпространен в Европа по това време.

Повечето църкви с луковиден купол, оцелели и до днес, са построени най-рано през XVI век. Една от най-известните от тях е храмът “Василий Блажени” на Червения площад, построен по времето на Иван Грозни.

Фактор, който може да е допринесъл за широкото използване на луковидните куполи, е появата през XVI-XVII в. на църкви, подобни на палатки. Палатковият купол – висока, многостранна пирамида – е алтернатива на барабанния купол. Учените стигат до извода, че средновековните архитекти сигурно смятат, че не е достатъчно просто да увенчаят палатковата конструкция с кръст и добавят луковидни куполи. Този дизайн става широко разпространен както в дървени, така и в каменни църкви и все още може да се види в руския север, както и в Москва, Владимир и Суздал. Освен това в много църкви с по-позната архитектура камбанариите имат палаткови покриви.

Цветът на куполите също има символично значение. Така познатите на вид златни куполи символизират небесната слава и се използват за “овенчаване” на катедрали или на главните църкви в манастирите. Тези катедрали често са посветени на Христос или на дванадесетте велики празника (основните 12 празника, празнувани от Руската православна църква).

Сини куполи със звезди означават, че храмът е посветен на Богородица или Рождество Христово.

Зелените куполи са типични за църквите, посветени на Светата Троица или на отделни светци – на тях се посвещават и сребърни куполи.

Черните куполи се използват най-вече в манастирските църкви.

Смята се, че многоцветните куполи на катедралата “Свети Василий Блажени” на Червения площад символизират красотата на Небесния Йерусалим, който според легендата юродивият вижда насън.

Статията е прочетена 1363 пъти
Назад към брой 197Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2023