Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – 10 част в брой 22

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – 10 част
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как ще бъдат преценени Свободните пари отПроизводителя

Продажби, продажби - това искаме ние, производителите - устойчиви, осигурени продажби с предварителни дългосрочни поръчки. Тъй като индустрията е зависима от редовната доставка на продукти, не можем да отпуснем сръчните си ръце, когато моментните продажби започнат да се забавят, само за да наемем нови, необучени работници скоро след това. Нито можем да продължим да произвеждаме наслука за складиране, когато редовни поръчки не се очакват. Затова, дайте ни продажби, стабилни продажби и ефикасни обществени институции, които да улесняват размяната на нашите продукти (средство за размяна, поща, телеграф и прочие), а трудностите на техническото изпълнение може да бъде оставено на нас. Редовни продажби, плащане на ръка и стабилизирано равнище на цените - останалото можем да изобретим ние самите.

Такива са били нашите искания, когато е било обсъждано въвеждането на Свободните пари, и нашите искания са били изпълнени.

Защото какво е продажбата? Размяна на блага за пари. А откъде пари? От продажбата на блага - движението е кръгово.

Свободните пари принуждават държателя им да купува: те непрекъснато му напомнят за неговия дълг като купувач чрез загубите, които му причиняват, когато пренебрегне покупките. Затова купуването по всяко време и при всички възможни обстоятелства следва по петите продажбата. А когато всеки е длъжен да купува толкова, колкото е продал, какво може да забави продажбите? Така Свободните пари затварят паричната верига.

Точно както стоките представляват предлагането, така сега парите представляват търсенето. Търсенето вече не е сламка, която може да бъде издухана от всеки бриз на мълвата или политиката. Търсенето вече не зависи от волята на купувача, банкера, спекуланта, тъй като сега парите стават самото въплъщение на търсенето. Сега притежателят на пари е подложен на дисциплина, парите държат притежателя на пари като куче на каишка.

И това е само за добро - производителите и притежателите на пари не са по-добре без това. Ние, производителите, не контролираме предлагането на нашите продукти, а сме принудени от естеството им да ги предлагаме за продан. Естеството на продуктите ни - миризмата, която те излъчват, помещението, което заемат, рискът от избухване на пожар, гниенето, на което са подложени, крехкостта им, смяната на модата и хиляди други обстоятелства - ни налага необходимостта да ги продаваме веднага след произвеждането им. Предлагането на стоки е присъщо материално напрежение, което не съществува при търсенето на стоки. А предлагането на пари трябва ли да става при подобно напрежение?

Смел акт е било да се отговори положително на въпроса за въвеждането на Свободните пари. Дотогава са се съобразявали само с купувача, сега поне се е стигнало до разбирането, че продавачът също има някакви желания и че желанията на купувача се изпълняват само при изразходване (на стоката) на продавача. Колко време е минало, за да се достигне до тази проста истина!

При Свободните пари, когато продажбите се забавят и цените западат, вече не се дава обяснението, че е свършена много работа и че има свръхпроизводство. Сега знаем, че има недостиг на пари, на търсене. В такива случаи Националната парична служба пуска в обръщение повече пари, и тъй като сега парите просто са вградени в търсенето, това подкарва цените нагоре към собственото им равнище. Работим и занасяме стоките си на пазара - това е предлагане. Тогава Националната парична служба отчита предлагането и пуска на пазара съответното количество пари - това е търсене. При Свободните пари предлагането и търсенето са продукт на труда. Няма и следа от произволни действия, желания, надежди, променливи изгледи за бъдещето, спекулации, оставени за бъдещето. Поръчваме точното количество на търсенето, което искаме, и точно това количество се създава.Нашата продукция, предлагането на блага, е поръчка за търсене и Националната парична служба изпълнява поръчката.

И небето да е на помощ на контрольора, ако той пренебрегне да изпълни задължението си! Той не може, подобно на администрацията на Емисионната банка, да се окопае зад блудкавите забележки, че трябва да удовлетвори „нуждите на търговията”. Задълженията, възложени на Националната парична служба, са строго дефинирани и оръжията, с които ние сме въоръжени, са мощни. Германската марка, преди неясно, неопределено нещо, при свободните пари е станала фиксирана величина и за тази величина се държат отговорни служителите на Паричната служба.

Сега вече не сме игра на финансистите, банкерите и авантюристите; ние вече не сме сведени до чакащи с безпомощно примирение, докато както често се използва фразата, „състоянието на пазара” се създава и подобри. Сега контролираме търсенето, тъй като парите, предлагането на които е в наша власт и е търсене, са факт, който не може много често да се повтаря или много строго да се подчертава. Сега можем да видим, схванем и премерим търсенето, точно както можем да видим, схванем и премерим предлагането. Много производство - много пари; по-малко производство - по-малко пари. Това е правилото на Националната парична служба. Учудващо просто правило!

С паричната реформа фиксираните поръчки трябва да станат толкова изобилни, че пълна заетост е осигурена за месеци напред. Търговци ми казват, че сега купувачите предпочитат притежаването на блага пред притежаването на пари; сега те не отлагат една покупка до момента, в който тя стане необходима, а дават поръчките си когато и да е, щом очакват да получат пари. Във всяка къща има специален килер, а купуването на коледните подаръци например не се отлага чак до Бъдни вечер, а се прави при всякакъв случай. Ето защо коледните блага сега се купуват през цялата година и моята фабрика за играчки получава поръчки през цялата година. Предишното втурване и боричкане около Коледа сега е заменено с устойчива продажба на коледни стоки от януари до декември. И същото е във всяка индустрия. Човек, нуждаещ се от зимно палто, не чака първия снеговалеж, а го поръчва, когато има пари, дори и температурата да е сто градуса (по Фаренхайт) на сянка. Защото парите в джоба на купувача, точно като дрехите върху полицата на шивача, понякога са нещо, от което трябва да успеем да се избавим. Новите пари не дават мира на притежателя им: те го карат да го смъди, сърби и гори, напомняйки му безспирно, че шивачът няма какво да прави и ще бъде благодарен да получи поръчка за идващата зима, въпреки че костюмът ще бъде заплатен с такива лоши пари, каквито са Свободните пари. Защото няма толкова лоши пари, които да не са по-добри от непродаваемата дреха.

Забележителните промени в поведението на купувачите са направили търговските институти до голяма степен излишни, тъй като когато купувачите си доставят блага известно време напред и вече не настояват за незабавна доставка, търговецът няма нужда да складира блага. Той държи колекция от образци и неговите клиенти му дават поръчките си. Търговецът събира поръчки и доставя благата направо от гарата, където те пристигат. Разбира се, по този начин той ги продава по-евтино.

Изчезването на магазините, където по-рано би могло да се получи всичко за незабавна употреба, принуди даже изчакващите купувачи да отчитат предварително от какви блага могат да се нуждаят, така че да си ги осигурят навреме чрез предварителна поръчка. Така Свободните пари са ни довели най-после до точката, където оценката за нуждите от блага не се прави от търговците, а от самите купувачи - за твърде голяма изгода на засегнатите. Доста любопитно е, че търговецът бе този, които преди оценяваше предварително нуждите на клиентите си така, че да са в състояние да дадат поръчките си. Ясно е, че често е бъркал. Сега клиентите оценяват своите собствени нужди и тъй като очевидно знаят собствените си нужди и средства по-добре от търговеца, грешките са по-малко.

Така търговецът е станал просто изложител на образци, а производителят е сигурен, че поръчката, която търговецът му дава, отразява не просто личното мнение на последния относно искането на блага, а незабавното искане на клиентите, реалната им нужда от стоки. Сега поръчките му подсказват с безпогрешно изражение на промените, давайки място на вкуса и нуждите на хората, така че той е в състояние да приспособи фабриката си към тези промени. Преди, когато поръчките отразяваха просто мнението на търговския персонал, внезапно ново отклонение, така наречената промяна на модата, бе оставено на случая.

В това отношение свободните пари решиха много от моите затруднения.

Но ако работата на производителя е толкова много улеснена, ако му е нужно само да бъде технически експерт, а не и търговец в същото време, сигурно неговите печалби трябва да се повлияят неблагоприятно. Няма липса на способни техници и ако търговското управление на едно индустриално предприятие създава толкова малко трудности, всеки способен техник ще стане способен производител. По законите на свободната конкуренция печалбата на производителя трябва да се сведе до равнището на заплатата на техник - един неприятен резултат за много производители, чиито успехи се дължат главно на тяхната търговска способност. Със Свободните пари съзидателната сила в търговията трябва да стане излишна, тъй като трудностите, за които са извикани, са сравнително редки и затова богато възнаграждаваните търговски таланти, трябва да изчезнат. Някой обаче може да спечели от намаляването на печалбата на производителя. Благата трябва да станат по-евтини или да се тръгне по друг път, надниците да се вдигнат. Няма друга възможност.

Превод от английски:

Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 633 пъти
Назад към брой 22Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017