На четвърти октомври 2022 година в България се проведоха прламентарни избори. Те са четвърттите избори от април 2021 година. Те не донесоха съществена промяна в съотношението на политическите сили и е вероятно, че няма да решат политическата криза, предизвиквайки нови избори през март. За да разберем ситуацията поставихме няколко въпроса на Иван Пенчев (ИП) пъри секретар на Партията на българските комунисти.
- Какво заключение трябва да направим от последните избори в България
ИП: Това, което е важно да се пдчертае, е твърде слабото участие на избирателите - от около 37%. Това е рекорд и ако се прибавят и ако се добавят и 5%, които гласуваха с „не подкрепям никого”. Следователно 2/3 от имащите право на глас отказаха да се произнесат.
Изразявайки така, по техния си начин, пълното отрицание на политиките, провеждани от различните политически партии, които се редуваха във властта. За да обясним това специфично за България явление трябва да отворим една историческа скоба.
- Какво ни казва тази историческа скоба?
ИП: Най-общо и това се приема от голямата част от населението съществуват две основни разделителни линии, които дълбоко разделят българското общество. От една страна, разделителната линия ляво-дясно и от друга страна, проруската (русофилска) и антируската (русофобска) ориентация. Тези две разделителни линии имат дълбоки исторически корени, специфични за българското общество.
- Кои са тези корени?
ИП: Да започнем с първата от тези две разделителни линии, макар че в много случаи те съвпадат.
Може да се приеме, че началото на тази линия е 9 юни 1923 година, когато един кървав преврат свали демократично избраното правителство на земеделската партия, министър-председателят Александър Стамболийски беше убит и бе установена диктатура. По този начин беше прекъснат периодът на парламентарна демокрация от освобождението на страната през 1878 година. Много изтъкнати интелектуалци бяха убити от полувоенни командоси. Започва една истинска гражданска война, която продължава почти двайсет години до септември 1944 година. Може да се твърди, че по този начин беше прекарана първата разделителна линия.Тя беше скрита по времето на социализма.Тя беше отново активирана чрез истинския преврат, извършен от част от ръководството на Българската комунистическа партия под влиянието на предателите перестройчици, ръководени от Горбачов и Елцин. Периодът, който последва след ликвидирането на социализма, беше катастрофален за страната. Трябва да се подчертае, че всичко това беше направлявано от чуждестранни съветници и преди всичко американски. Населението намаля от близо 9 милиона през 1989 година до малко повече от 6 милиона понастоящем. Селското стопанство е опустошено, цели отрасли от тежката промишленост – разрушени. Всичко това предизвика отвращение и апатия в населението. Хората не виждат изход от тази ситуация. Нещо повече, не съществува истинска лява партия. Комунистическото движение е слабо. Бившата комунистическа партия, прекръстена на социалистическа, загуби не само революционния си характер, но е социалистическа само по име.
- Това е първата причина, коя е втората?
ИП: Втората се основава на историческите традиции. Не бива да забравяме, че руският, свят т. е. славяно-православният свят има своите корени в България. Тук беше създадена кирилицата, Русия беше покръстена от България. Следователно връзките между българския и руския народ са древни и солидни. Не трябва да се забравя, че България беше освободена през 1878 година благодарение на руско-турската война, в която загинаха повече от 250000 руски войници. Българите пазят паметта за подвига на руските войници. За да констатираме това, е достатъчно да се разходим из улиците на столицата София. Главният булевард на София носи името на руския император Александър Втори, този, когото наричат Цар Освободител. По средата на този булевард точно срещу сградата на Народното събрание се намира паметникът на Александър Втори.Зад същата тази сграда се намира най-голямата православна църква на Балканите, която носи името на руския светец Александър Невски. Това е храм-паметник, построен с пожервованията на целия български народ за увековечаване паметта на руските войници, загинали в Освободителната война. На същия булевард се намира величественият паметник в чест на Съветската армия. Трябва също така да се подчертае, че след Октомврийската революция двете течения-русофилското и това на революционната левица до голяма степен съвпаднаха. България беше единствена от сателитите на нацистка Германия, която не беше във война със СССР и през цялото време в София имаше съветско посолство. Нещо повече, България беше единствена от сателитите на нацистка Германия, в която имаше съпротива и партизанско движение. Трябва да добавим, че според сондажите между 65 и 75% от българското население се обявява за проруски настроено. За съжаление, с присъединяването на страната към ЕС и НАТО много от традиционните връзки с Русия бяха прекъснати.
- Кой управлява сега България?
ИП: Една компрадорска и корумпирана политическа класа е на власт от повече от 25 години. Въпреки това народът се съпротвлява по мълчалив начин. През септември тази година, една седмица преди парламентарните избори, няколко хиляди души се събраха на традиционния годишен събор на русофилите. От друга страна, с настоящите международни събития и с факта, че страната е вкарана в ероатлантическата система, която е в противоречие с историческите и културни традиции, голяма част от русофилите счита за безполезно да участва в парламентарни избори.