Бумерангът на санкциите в брой 196

Бумерангът на санкциите
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Досега антируските санкции не  са спасили нито един украински живот, но те вече убиват.

Няколко месеца европейските лидери сякаш вярваха, че воденето на „тотална икономическа и финансова война“ срещу Москва ще бъде лесно. „Русия е много голяма страна, с голям народ (…), но брутният ѝ вътрешен продукт (БВП) е малко повече от този на Испания“, каза на 1 март пред RTL еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон, настоявайки, че въздействието на тази икономическа война в Европа „ще бъде слабо“. Шест месеца след първия залп от западни санкции руската икономика усеща удара, но колапс няма. През март Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира рецесия от 8,5%. Сега Световната банка (СБ) говори за спад на БВП от 4%.

При този темп богатството на страната далеч не е „намалено наполовина“, както предричаше на 26 март във Варшава президентът на САЩ Джо Байдън.

Затова пък Европейският съюз е изправен пред двуцифрена инфлация, движена от космически цени на енергията. В края на септември Франция деблокира средства, еквивалентни на националния бюджет за образование, за да финансира мерки в подкрепа на покупателната способност. Берлин утрои този залог с план за защита на своята индустрия в размер на 200 милиарда евро. В Литва инфлацията надхвърля 20%, и за да може да подкрепи засегнатите от нея домакинства и бизнеса, парламентът ускори приемането на бюджета за 2023 г., като общият размер на предвидената помощ ще надхвърли 6% от БВП (1). Да не говорим за доставките на оръжия и финансова помощ за Украйна, чиято администрация според МВФ се нуждае от 7 милиарда долара месечно, за да може да управлява.

На фона на енергийната криза секторите, които вече са засегнати от смущенията след пандемията (химия, производство на стомана, торове или хартия), работят на ниски обороти или затварят: прекалено енергоемки са и рентабилността им е паднала под нулата. Някои групи обявиха, че искат да преместят производството си във Виетнам, Магреб или... Съединените щати. Последните увеличиха с 63% доставките си на втечнен природен газ (LNG) и го продават на висока цена за Европа и Обединеното кралство, за да заменят руския продукт (2). 60 германски компании, в т.ч. Lufthansa, Aldi, Fresenius и Siemens, са изкушени да преместят частично производството си в Оклахома, чийто губернатор похвали сравнителните предимства на щата от страниците на бизнес всекидневника Handelsblatt.

На 3 октомври депутатката Ороре Берже все пак поздрави шефа си Еманюел Макрон за равносметката от френското председателство на Европейския съюз: „Нашето председателство подкрепи [sic] идеята за стратегическа европейска автономия“. На фона на случващото се това поздравление може да предизвика само усмивка. Защото (относителното) европейско единство, така възхвалявано от представителката на мнозинството, показва единствено равнение по целите и интересите на Вашингтон. Умишлена стратегия или грешка в преценките?

Шокът от инвазията обяснява отчасти това заслепение: ден след атаката Берлин спря окончателно пускането на газопровода „Северен поток 2“, което Вашингтон искаше от години. Това действие обаче беше улеснено от тясното сътрудничество между двата бряга на Атлантическия океан, организирано от Европейската комисия. Според разследване на Financial Times  (3) между ноември 2021 г. и февруари 2022 г. – месеца на нападението, администрацията на президента Джо Байдън е прекарвала „приблизително 10–15 часа седмично в телефонни разговори или видеоконферентни връзки с Европейския съюз и държавите членки“, за да изготви пакет от санкции в очакване на евентуална инвазия. Бьорн Зайберт, началник на кабинета на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, е придобил ключова позиция в управлението на тази совалка между Вашингтон и държавите членки. „Никога в историята на Европейския съюз не сме имали толкова близки контакти с американците по въпроси на сигурността, това е наистина безпрецедентно“, казва източник от Комисията.

С първия залп трансатлантическите съюзници се споразумяха за стратегия на масивно финансово отмъщение (4). Изключването на седем руски банки от междубанковата система SWIFT беше съчетано със замразяване, всъщност изземване, на половината от международните резерви на Руската централна банка (около 300 милиарда евро), за да се парализира спасяването на рублата. Въпреки всичко руската банкова система оцеля. Контролът върху капитала и задължението за износителите да конвертират 80% от своята чуждестранна валута в рубли ограничиха щетите. А руснаците, навикнали на кризи (1988, 1998, 2008, 2014), не се разбързаха към банкоматите.

След относителния провал на този финансов блицкриг табуто върху енергийните санкции падна. Разкритията за действията на руската армия срещу цивилни в украинския град Буча на 1 април засили натиска. На заявлението на германския министър на финансите, че „доставките на руски газ не могат да бъдат заменени в краткосрочен план“ и че прекъсването „би навредило повече на нас, отколкото на Русия“, директорът на Енергийния център на института „Жак Делор“ отговори: „Това чисто и просто е лъжа“ (5), без да уточни какви други доставчици биха били налични... Този икономист с широко сърце и състрадателна душа посочи с пръст Германия, защото не била в състояние [„да се откаже от два процента от БВП, за да спаси [украински] животи“. И добави нравоучително: „Най-важното е, че Владимир Путин няма повече пари, за да води своята война .“

Приетото през април и май енергийно ембарго (незабавно ‒ за 90% от петрола, и поетапно ‒ за газа) започна да пълни джобовете на Путин. Ембаргото провокира трескаво търсене на заместващи доставчици (Норвегия, Алжир, САЩ). А резултатът е налице ̶ скок на цените, който компенсира спада в обемите на износа. Само за петрола си Москва получава средно по 20 милиарда долара на месец през 2022 г., в сравнение с 14,6 милиарда долара през 2021 г. (6). Вместо да бъде обезкръвена, „Русия плува в пари“, констатира Елина Рибакова, заместник-главен икономист във Вашингтонския институт за международни финанси (7). През февруари същата специалистка беше прогнозирала „сриване [на валутата], напрежение върху резервите и потенциален колапс на руската финансова система“ (8) ... В еуфория от цената на въглеводородите, от края на април рублата се обменяше на предвоенното си ниво (80 рубли за долар), преди да се покачи.

Бумерангът на санкциите засили напрежението в Европа. За да спаси индустрията си, Берлин пое огромен дълг при приемливи лихви, за разлика от Италия или Гърция, което провокира силно напрежение в еврозоната. Разправията се пренесе и към тавана за цената на газа, подкрепен от 24 страни, включително Франция, които смятат, че европейците са в състояние да наложат цена на своите доставчици, по-специално на американците. „Конфликтът в Украйна не трябва да води до американско икономическо господство и отслабване на ЕС“, изглежда откри след дъжд качулка министърът на икономиката Бруно льо Мер пред Народното събрание. „За нас е неприемливо нашият американски партньор да продава LNG четири пъти по-скъпо, отколкото на своите индустриалци.“ Германия, Дания и Холандия се противопоставиха на въвеждането на ценови таван от страх потоците да не се отклонят от жадния за газ европейски пазар.

Със сигурност Русия не се е сблъскала с най-трудното: вероятното структурно икономическо отслабване на страната. Що се отнася до въглеводородите, Азия ще може да поеме само част от това, което ще остане непродадено. Пекин не е склонен да разхлаби ембаргото върху западните технологии, за да не попадне под ударите на американския гняв. Също така ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призова за „стратегическо търпение“ . Ще може ли обаче той да предложи „ефективни“ санкции, когато руската рецесия се задълбочи през 2023 г.? Всичко зависи от това каква цел се преследва. Руско военно поражение? Край на режима на г-н Путин? Изобщо не е сигурно, че наборът от мерки, който се провали в Иран или в Северна Корея, ще успее в Русия. Особено след като някои страни отказват единадесетата по големина икономика в света да бъде отрязана. Въпреки сближаването си с Вашингтон, Ню Делхи, който е в съперничество с Китай, добави към традиционните си оръжейни покупки и масови поръчки за руски петрол (почти милион барела на ден). Стълб на американското влияние в Близкия изток, Саудитска Арабия се съюзи с Русия в рамките на ОПЕК+, за да саботира инициативата за ограничаване на цените на петрола. Картелът реши да намали производството, въпреки посещението в Рияд на 14 и 15 юли на американския президент, който сега плаши с „последствия“...

Това е парадоксът на „това ново изкуство за управление на икономиката, способно да нанася щети, което съперничи на военната мощ“, както възхваляваше Байдън през март във Варшава (9). Прилагайки го към Русия, втория по големина износител на петрол в света и един от главните доставчици на основни продукти като торове и пшеница, Вашингтон и неговите съюзници пристегнаха с турникет световното кръвообращение. Въпреки това „широкото интегриране на пазарите разширява каналите, по които шоковете, причинени от тези санкции, се предават на световната икономика (…) , обяснява проучване на МВФ (10). Не е изненадващо, че точно развиващите се страни, нетен вносител на суровини, не се присъединиха към санкциите срещу Русия – те са най-изложени на риск от кризи в платежния си баланс, ако руският износ остане под натиск за продължителен период.“ В резултат на това начините за заобикаляне на ограниченията чрез държави, които не са съгласни с Вашингтон, се умножават, което прави целта за херметично изолиране на Русия илюзорна. За първи път крайнодесният бразилски (доскоро) президент Жаир Болсонаро се изказа като народен защитник в началото на октомври: „Ние не смятаме, че най-добрият път е приемането на едностранни и целенасочени санкции, в противоречие с международното право. Тези мерки попречиха за възстановяването на икономиката [след пандемията от Covid-19], те нарушават човешките права на уязвимите групи от населението, включително в Европа“ (11). По време на среща с руския си колега (приета като провокация от Париж) сенегалският президент Маки Сал призова западняците да изключат хранителния сектор от обхвата на своите санкции, преценявайки, че те създават „сериозни заплахи за продоволствената сигурност на континента“. Изказването му е в съзвучие с ООН, която предупреди за „възможен ураган от глад“ . Близо 20 милиона афганистанци са изправени пред остра продоволствена несигурност след изтеглянето на САЩ, според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Санкциите все още не са спасили живот на нито един украинец, но те вече убиват.

Превод: Юрий Борисов

Статията е прочетена 1368 пъти
Назад към брой 196Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2023