В очакване на поражението в брой 195

В очакване на поражението
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Все още не е късно Западът да се откаже от загубеното

„Искам да уточня. Това, което се случва днес, е меко казано неприятно. Но щяхме да получим същото малко по-късно, само че при по-лоши условия за нас. Така че моите действия са правилни и навременни“, отговори Владимир Путин на въпроса дали съжалява за началото на спецопера­цията. Казаното на пресконференция в Астана само потвърждава това, което президентът каза поне два пъти - в речта на 9 май и в обръщението на 21 септември - че нашите действия са превантивни. Това е ясен намек за 1941 г.: ние не чакахме да ни ударят. Западът и опонентите на Путин го обвиняват в преувеличение - какво говорите, нищо не е заплашвало Русия, какво НАТО, какво говорите!

Но не става въпрос само за предотвратяване на настъплението на Украйна в Донбас. Путин мисли с десетилетия напред, в които няма принципна разлика между това кога точно потенциалната заплаха ще се превърне в реална. Под контрола на атлантиците Украйна винаги ще представлява заплаха за нас - с чието премахване ще трябва да се заемем във всеки случай. Путин пое отговорност за това и, естествено, сега не може да съжалява, че не е прехвърлил решението на украинския проблем на потомството.

А Западът все още е уверен, че ще може да ни попречи. И всички последни изявления на атлантическите лидери говорят за това. Нещо повече, те упорито отказват да признаят дори самия факт, че Русия има национални интереси, пренебрегват правото ни да защитаваме сигурността си, преструвайки се, че конфликтът около Украйна е породен от „агресивността на Путин“. Ето защо сега не са възможни преговори със Запада за Украйна. Като начало лидерите на западния свят трябва да се откажат в своята реторика от поражението на Русия, от свързването на съдбата на Украйна със своята собствена, от приписването на нашата страна на планове за агресия срещу Европа. Засега от Запада чуваме точно обратното.

Генералният секретар на НАТО Столтенберг казва, че въпреки че „НАТО не е страна в конфликта, нашата подкрепа играе ключова роля“, „НАТО стои до Украйна и ще стои толкова дълго, колкото е необходимо“:

„Путин започна тази война и той трябва да я сложи край с изтеглянето на войските си от Украйна. За нас е много важно Украйна да спечели, да спечели войната срещу руските сили. Защото ако Путин спечели, ще бъде поражение не само за Украйна, но и за всички нас“.

Путин коментира и приравняването на поражението на Украйна с поражението на НАТО, заявявайки, че „поражението на Украйна е въпрос на концепции, правна техника, всеки може да го разбере по различен начин“ и припомня анексирането на Крим:“Фактът, че Крим стана субект на Руската федерация през 2014 г., поражение ли е или какво? Трябва да разберете какво е.“

Президентът уточнява, че тук всичко зависи от позицията на самите атлантици: тоест те ще трябва сами да решат кое да се счита за поражение на Украйна и кое не. И в същото време Путин казва, че ние сме наясно, че заигравайки се с „поражението на Украйна“, Западът тръгва по много опасен път - в края на краищата, ако искат, те могат да кажат, че всеки резултат ще се счита за поражение , с изключение на връщането на Крим към Украйна. Да, в Киев говорят за това, но Западът все още предпочита да се въздържа от подобни изказвания. Не защото не вярва в победата на Украйна (мнозина все още вярват), а защото предпочита да не ядосва Русия, страхувайки се от по-нататъшна ескалация на събитията. Освен това, ако НАТО се провали, какво ще направи? Да обяви война на Русия? Абсурдно, но въпреки това много европейски служители не разбират какво говорят.

Тук Жозеп Борел в речта си за градината и джунглата (Европа е красива и добре поддържана градина, а по-голямата част от останалия свят е опасна джунгла) се съгласи с военните заплахи срещу Москва:

„И има ядрена заплаха и Путин казва, че не блъфира. Е, той просто не може да си позволи да блъфира. И трябва да е ясно, че тези, които подкрепят Украйна - Европейският съюз, САЩ и НАТО - също не блъфират .И всяка ядрена атака срещу Украйна ще доведе до военен отговор, не ядрен, но такъв, че руската армия да бъде унищожена.Така че Путин няма какво да блъфира.Това е решаващ момент в историята и ние трябва да демонстрираме нашето единство , сила и решителност. Пълна решителност.“

Тоест Борел използва измислената тема за руския ядрен шантаж (въпреки че Путин винаги говори за защита на нашата територия от агресия, имайки предвид именно агресията на Запада), за да заплаши с унищожаване на руската армия. Но ако няма да използваме ядрено оръжие в Украйна, какво ни интересуват заплахите на шефа на европейската дипломация? Явно той не разбира какво говори. В края на краищата той, подобно на Столтенберг, всъщност анексира Украйна, правейки я част от Запада (НАТО и ЕС), защото само в този случай може да се говори за ответен удар на Запада срещу Русия. Борел блъфира ли? Разбира се. Той просто няма друг начин да спре Русия, освен да я изплаши с тежки последствия, като я накара да си помисли, че Украйна вече е част от Запада.

Но на 24 февруари всичко започна именно защото Путин искаше да предотврати завършването на атлантизацията на Украйна, тоест да спре и обърне процеса на геополитическа окупация от Запада на западната част на Руския свят. Западът нямаше време и не можа да завърши процеса на прехвърляне на Украйна под своя военно-политически чадър и именно това даде възможност на Русия да спре открадването на на западната част от историческа Русия. И сега ни казват, че смятат Украйна за своя, а нейната война - за своя война с нас, тоест искат да излъжат не само нас, но и себе си, и историята.

И през цялото време ни обвиняват в агресивност – въпреки че именно Западът реши за пореден път да се опита да премести границите си с Руския свят на изток. Смешно е, но в Берлин дори използват термина „кръстоносен поход“ - тоест именно това, което Западът постоянно организира срещу нас:“Владимир Путин и неговите помощници показаха много ясно, че тази война не е само за Украйна. Те виждат войната си срещу Украйна като част от по-голям кръстоносен поход, кръстоносен поход срещу либералната демокрация, кръстоносен поход срещу основан на правила международен ред, срещу свобода и напредък, но и нашия начин на живот като цяло. Те виждат този кръстоносен поход като противодействие на това, което Путин нарича колективен Запад. Той има предвид всички нас.“

Тези думи на канцлера Шолц показват дълбочината на неразбирането от германското ръководство на случващото се. В Берлин много хора наистина вярват, че Русия заплашва западните ценности и дори техния начин на живот - десетилетия на образование на германците в твърд либерален дух, който отрича националните принципи като такива, и традиционната русофобия (активно подклаждана от поляци и балти ) са залегнали тук. Именно това позволява на англосаксонците да поддържат повишена тревожност и готовност да се противопоставят на руснаците в европейците - голяма част от тях наистина се страхуват за своите ценности и начин на живот, за своята „красива градина“, която източните варвари идващи от тайгата и степите са готови да стъпчат. Европейските елити не искат да повярват, че не ни е грижа за градината или техните ценности (съвременната версия на която искрено смятаме за разрушителна за тях самите). Как да разберат, че всичко, което искаме, е да ни оставят на мира – и душите ни, и земята ни.

Затова, уви, трябва да си обясняваме това на бойното поле, и то вече на собствена територия – защото Западът наистина е навлязъл дълбоко както в руското пространство, така и в съзнанието на южноруската и украинската част от нашия народ. Но пряката военна намеса на Запада все още няма да се случи - страхътпази. Това напомни днес и Владимир Путин:„Във всеки случай въвеждането на някои войски в пряк контакт, в пряк сблъсък с руската армия е много опасна стъпка, която може да доведе до глобална катастрофа. Надявам се, че тези, които говорят за това, ще имат достатъчно интелект, за да предотвратят такива опасни стъпки.”

Превод: В. Сергеев

Източник: Поглед.инфо

Статията е прочетена 833 пъти
Назад към брой 195Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022