Фестивална феерия в Самоков в брой 195

Фестивална феерия в Самоков
Категория: Сърцето, душата

Щом доближихме Голямата историческа чешма с каменна обеца на фон от боров пейзаж на самоковския парк ,,Ридо“, като в приказките пред нас се появи огромна сграда, която прилича на замък, досущ като тези в Чехия и Италия. Слънчевите лъчи на месец октомври обилно осветяваха величествената сграда, обагрена с приятен зелен цвят- ,,каки“.  Пред южния вход на зеления замък се чуваше музика, с която са закърмени духовно нашите предци, бащи и майки. Над вратата на входа на сградата пише ,,Читалище- паметник ,,Отец Паисий“ - Самоков.

Млади момичета, облечени в ефирни рокли с цвета на любовта - розови, по звуците на стари градски песни с жив музикален съпровод, танцуваха като розови лебеди. С ръцете, краката, главите и кръшните си снаги правеха такива танцувални движения, че сякаш всеки миг ще полетят в небесата…  По същото време по улицата се появиха впрегнати коне в кокетни каруци и файтони. Многочислената публика бурно аплодираше танцуващите красиви момичета и напетите момчета, които се возеха в старинните возила с конска сила. Между зрителите имаше жени и мъже с красиви старовремски одежди, които от време на време припяваха в такт с живата музика от стари шлагерни и градски песни,  докато танцуваха като младите танцьорки от читалище-паметник  ,,Отец Паисий“ на площад ,,Захари Зограф“- Самоков.

След възстановката на времето на старите градски песни, много хора от присъстващите се снимаха до паметника на безстрашния самоковец - Чакър войвода, който с хайдушката си чета е бил закрилник на рилските българи и страшилище за османските заптиета и аскери…

На всички участници в Националния десети юбилеен фестивал на старата шлагерна и градска песен и на част посетители от цяла България, силно и изненадващо впечатление направи панорамното пано с образа на великия самоковски българин - бащицата на ,,История славяно-българска“ -  Отец Паисий Хилендарски. На паното е изписано, че Отец Паисий Хилендарски е роден в село Доспей (сега квартал от община Самоков) и че е погребан от самоковци в двора на православната църква ,,Св. Никола“ в град Самоков. Явно, част от истинските пъзели в житието на Отец Паисий Хилендарски подлежат на пренареждане съгласно неоспорими факти, с които разполага старата и новата самоковска общественост…

След кратка почивка всички участници от цяла България влязоха в голям салон на два етажа с широка сцена, над която висеше логото на Десетия юбилеен национален фестивал на старата градска и шлагерна песен при читалище-паметник ,,Отец Паисий Хилендарски - 1859 г.“- Самоков.

Стоян Пашов, председател на читалище-паметник ,,Отец Паисий-1859 г.“ – гр. Самоков, с топли думи приветства хората от препълнената зала с ,,Добре дошли“ и искрено пожела на всички групи от цяла България успешни изяви в благородното надпяване, за да нахранят с духовна храна всички почитатели на шлагерната и старата градска песен.

Теменужка Янкова, секретар на читалище-паметник ,,Отец Паисий-1859 г.“- гр. Самоков, прочете промените в регламента на реда поради ограниченото време за  провеждане на фестивала.

 Водещата на фестивала Ралица Стоянова покани на сцената внушителната вокално-инструментална група ,,Усмивка“ от Клуба за поезия и музика ,,Св. София, Вяра, Надежда и Любов“ при народно читалище ,,Райко Алексиев“-1947 г. от гр. София за откриване на националния фестивал.

Залата бе препълнена с хора. Всички очакваха с нетърпение откриването на фестивала… Живата музика от пет души (Петър Вангелов - пианист, Пламен Петров - цигулар, Данаил Биков - акордеонист, Кольо Йонев - акордеонист и Зорка Павлова- мараканис) зазвучаха бодро и гальовно, а след нея певците и певиците от ВНГ ,,Усмивка“ запяха усмихнати и волни химна на самоковските младежи и девойки от близкото минало ,,Ние самоковците“. Част от публиката се включи в пеенето. В салона се оживи обстановката от популярната самоковска песен. Закачливите думи от текста на песента и нейната магнетична мелодия развесели цялата аудитория. Последваха още три стари градски песни, които просълзиха слушателите с побелелите коси от първите редове в салона на читалището. С бурни аплодисменти публиката изпрати от сцената ВИГ ,,Усмивка“ с диригент Симеонка Качулева.

След емоционалните изпълнения на горепосочената група на сцената се появиха дуетните половинки с ангелски гласове - Галина Атанасова и Мая Венева, които разведриха многолюдната публика с прекрасни песни и артистичното си поведение. Същите изпяха индивидуално още по две песни, с които плениха душите и сърцата на присъстващите любители на старите градски песни. Галина и Мая станаха любимки на публиката. Те слязоха от сцената след бурни ръкопляскания и ,,браво, момичета“.

Последваха изяви на много други групи от всички региони на нашата родна България. На този самоковски фестивал видяхме много други певци и певици, които са надарени от Бога с чудни гласове, като тези на родопския вечен Орфей. Хвала на организаторите и на всички участници!

Наградите за първо, второ и трето място ни радват и ни дават самочувствие да надграждаме българската духовност в периода на духовна деградация в нашето българско общество. Много възходи и падения има в нашата тринадесетвековна история, но песента, музиката и спортуването ни правят единни и борбени, за да се изправим на крака и да премахнем всякаква чужда тирания. Музиката, пеенето, народните хора и танци ни окриляват, за да оставим следи от добри дела след себе си, които да трасират новите мечти за нови добрини за нашите деца, внуци  и за всички бъдни поколения.

Фестивалът в град Самоков потвърждава, че българският дух и духовност са живи и ще ги има Во Веки Веков. Амин!

14.10.2022 г.

Статията е прочетена 773 пъти
Назад към брой 195Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022