Изложбата на Йона Пеловски разкрива нова гледна точка за взаимодействието между изкуството и технологиите
Йона Пеловски, професор от Канада, избра България за премиера на уникалната си изложба „/Пан/Оптика на мисълта“. Повече от 30 години живее, твори и преподава в различни университети в Торонто и Монреал в два основни департамента Философия и Кино/дигитални изкуства/.
Интервю на Христина Бързанова
- Йона, говорите без никакъв акцент добър български, а почти две трети от живота си сте прекарала в Канада! Как се чувствате българка от Канада или канадка с български корени?
- Където и да отида, винаги съм се чувствала комфортно, но съм се афиширала винаги като българка. Говоря и преподавам на английски Философия и Дигитални изкуства, а у дома – говорим френски, но не забравям корените си.
- Как решихте да започнете европейското си турне от България?
- Когато си идвах миналата година и минах през любимите си места в София, където съм родена и израсла до 16-тата си година, за първи път ме заля такава чиста любов и радост, че не изпитах вече никаква носталгична болка. Тогава реших да представя някои от най-съкровените си търсения и постижения точно в Родината ни. А след като споделих с приятелката ми, Виолета Генджелиева, тя организира нещата, а и те толкова бързо и с лекота се уредиха, че вече бях напълно убедена в правотата на решението си.
- Къде са корените на Вашите творчески търсения в сферата на изобразителното изкуство, философията, киното и дигиталните медии?
- Още от детски години бях разкъсвана от интересите си в областта на изобразителните изкуства, писането и древните религии и философии. До заминаването ми 2 години учех в Художествената гимназия и когато в Канада избирах какво да следвам, избрах „Кино“ като реших, че това изкуство е пресечна точка на всичките ми интереси. Да, киното е най-събирателното изкуство, но аз доста бързо разбрах, че киноиндустрията е завзела киноизкуството и все повече и повече го завзема. Докато изкуството е неповторимо в същността си, създава уникални екземпляри, то индустрията, възниква на съвсем различен принцип – за продукция, печалба и създаване на серии за възпроизводство. Простичко казано изкуството и индустрията са в противоречие в самата си същност. „Индустрията изяжда изкуството.“
-Откъде тръгнаха търсенията Ви ?
- Още като ученици в Националната художествена гимназия споделяхме колко често сме били разочаровани от оригинала, след като дълго сме гледали и изследвали даже детайлно, репродукцията. Тогава се появи в мен онова червейче, което дълбае и до днес, защото новите технологии, които се развиха така бурно, водят до това, че вече е трудно да се говори за оригинал. Ние само си мислим, че те са в наша услуга, че ние ги управляваме, но те всъщност толкова откровено ни формират и като мислене, и като психо-емоционално състояние! А изкуството е уникално и сакрално прозрение, общение със света, със себе си, с Духа, с Бога / както искате го наречете/! Така и започнах да пиша моята дисертация, за да имам „лукса на времето“, за да изследвам по-дълбоко този въпрос.
-А на каква точно тема беше Вашата дисертация?
- „Технологиите и тяхното отражение върху нас, върху нашето мислене и емоционалност“. Дългичко звучи, но не мога да намеря по-кратичък превод на български, без да намесвам чуждици, както забелязвам, че е модно в България пак напоследък. Най-простичко казано, оглеждайки се в едно огледало, ние забелязваме как то също ни рамкира. Още със създаването на фотографията и киното като движеща се фотография, те поставят и своите изисквания към нас, а вече съвременните електронни медии са много.
- Това е и същността на философията на Маклуън. Какво е влиянието му върху Вас и Вашите разработки?
- Разбира се! Аз „дълбая“ точно в неговата традиция, както и на другите големи философи- теоретици на технологиите като Бенямин и Хайдигер. Бих могла да кажа, че ги чувствам като мои бащи, като колоси, на чиито рамене стъпвам.
- А сега, конкретно за изложбата Ви?
- О, да! Тя е венец на моите дългогодишни търсения –да намеря такъв език на новите дигитални технологии, който да може да изразява поетичността, уникалността на изкуствата. Той трябва да е адресиран персонално към всеки зрител, да зависи и от наблюдателя, а той да участва в процеса – да открива постоянно нещо ново и различно в заисимост от настроението, мислите, позицията му. Да не се унифицира лесно, да не може копията да са наравно, а и по-добри от оригинала.
- Какви са технологиите, които Вие използвате?
- С напредъка на новите дигитални технологии, те започнаха да диктуват мислите и чувствата ни, а ние само си въобразяваме, че ги управляваме. Макар и лаик, но фен на квантовата физика, аз използвах отдавна познатите принципи, но на съвременно дигитално ниво, за да вкарам и наблюдателя в движещи се образи, а не да „арестувам вниманието му“, както правят всички медии. В цикъла „Очите, които спряха влака“, всеки вижда различни неща всеки път, а в „/Пан/Оптика на Любовта“- вижте сами!
- В цялата Ви изложба личи едно дълбоко познаване на източните религии и философии. Откъде идва то, техен поклонник ли сте?
- Не съм привърженик на нито една религия, в смисъла на ревностния последовател. Но като израсла в християнска страна, най-близки до душата ми остават християнските ценности и морал. Изследвайки човешкото познание като процес, изчетох доста от древните текстове в оригинал, затова и преподавам философия А все повече виждам близостта между религиите, много дребни вече ми изглеждат различията и в техните духовни практики. От 4-годишна възраст у дома се практикуваше йога, отивайки в Канада- много други различни практики, а сега- толтекски, от Мексико.
- Вашият избор на Очите на Ра и Тот...?
- Изборът ми дойде доста спонтанно – още от Художествената гимназия в София бях изчела и изгледала всичко, което имаше тогава на български, свързано с египетската култура, и бях запленена. И сега, търсейки поетичен събирателен образ на Духа, на Божественото начало, очите на Амон Ра и Тот просто си „дойдоха сами“. Все пак другият ми докторат е на тема: „Поезия и разум: способи и смисъл на движещите се образи“, но той е само теория. А с изложбата ми исках да го разкажа и на всички хора по визуален начин. Дано да съм успяла!
- В България сме първите в Европа, които виждаме това. Но какъв ще е пътят й оттук нататък?
- Засега мога да издам само за България: до края на октомври ще съм тук - до 9 септември в София, в „One gallery“, а от 28 септември до 14 октомври във Варна. Ще я открием на 30. септември в 18.00 ч в галерия Бункера. Много ми се искаше изложбата да мине и през Велико Търново и Пловдив - старите столици, както и в други по-малки градчета, но не остана време! Вече потвърдиха поканата за Париж.
- Ооо, значи Варна сме преди Париж?! То е и исторически вярно, нали?
- /смее се/ Знам, разбира се, но да не изпадаме в националистично- шовинистични крайности.
- Благодари Ви! Отново ни накарахте да се почувстаме горди българи, че имаме такива сънародници! Успех на Вас навсякъде по Света!