Х есе на Елиас КАНЕТИ
Уместно е, преди да се предприеме опитза някакво подразделяне на масите, накратко да се обобщят техните главни свойства. Трябва да бъдат изтъкнати четири характерни белега:
1. Масите винаги се стремят към нарастване.
Тяхната природа не им е поставила никакви граници. Там, където границите изкуствено се създават, т.е. във всички институции, използвани за съхраняване на затворени маси, винаги е възможно някакво отприщване и то от време на време става.
Не съществуват абсолютно сигурни структури, които биха могли веднъж завинаги да възпрепятстват нарастването на масите.
2. Вътре в масите цари равенство.
То е абсолютно, не подлежи на дискусия и никога не се поставя на съмнение от самите маси. То има толкова голямо значение, че състоянието на масите би могло направо да се определи като състояние на абсолютно равенство.
Главата си е глава, ръката си е ръка, не става дума за разликите помежду им.
Заради това равенство хората се превръщат в маси. Пренебрегва се онова, което би могло да ги отвлече от него.
Всички искания за справедливост, всички теории за равенство в крайна сметка черпят своята енергия от това преживяване на еднаквостта, което всеки по свой начин е познал сред масите.
3. Масите обичат плътността.
Те никога не могат да бъдат достатъчно плътни. Нищо не трябва да има сред тях, по възможност те трябва да бъдат всичко.
Масите изпитват чувство за най-голяма плътност в мига на разтоварването. Възможно е тази плътност да се определи и измери по-точно.
4. Масите се нуждаят от посока.
Те са в движение и се приближават към нещо. Посоката – обща за всички членове, подсилва чувството за равенство.
Цел, която се намира извън всеки отделен участник и е една за всички, срива до основи личните нееднакви цели, които биха били смърт за масите.
Посоката е крайно необходима за тяхната трайност. Страхът от разпадането, който винаги е жив у тях, дава възможност да се насочват към каквито и да е цели.
Масите съществуват, докато имат недостигната цел. У тях се наблюдава обаче още една неясна тенденция на движение, която води към по-висши и нови връзки. Често не е възможно да се предскаже естеството на тези образувания.
Всяко от установените четири свойства може да съществува в по-голяма или по-малка степен. В зависимост от това, на кое от тях ще спрем вниманието си, ще направим съответната класификация на масите.
Става дума за отворени и затворени маси и вече бе обяснено, че тази класификация се основава на тяхното нарастване. Масите са отворени, докато не е възпрепятствано нарастването им, и затворени, щом то се ограничи.
Друго различие, за което ще стане дума по-нататък, е различието между ритмични и стаени маси. То почива върху средните две главни свойства – равенствои плътност, и то на двете едновременно.
Стаените маси живеят от разтоварването си. Но те са сигурни в него и го забавят. Жадуват за един относително дълъг период на плътност, за да се подготвят за мига на разтоварването. Би могло да се каже, че се топлят от своята плътност и задържат колкото може повече своето разтоварване. Процесът на образуване на масите започва при тях с равенство, той започва с плътност. Тук равенството се превръща в главна цел за масите, която те в края на краищата постигат: всеки общ вик, всяка съвместна изява утвърждава това равенство и го прави действително.
В пълна противоположност на стаените маси, у ритмичните маси плътността и равенството са налице от самото начало. Тук всичко зависи от движението. Всички физически дразнения, които трябва да последват, са предварително определени и се отразяват в танца. Чрез постоянно раздалечаване и приближаване плътността съзнателно се разрежда. Равенството обаче само се излага на показ. Чрез демонстрация на плътност и равенство изкуствено се предизвиква чувството за масовост. Тези ритмични образувания възникват бързо и само физическата умора е в състояние да им сложи край.
Следващата двойка понятия – бавни и бързи маси, почива изключително върху вида на тяхната цел.
Хвърлящите се в очи маси, за които обикновено става дума, които представляват толкова значителна част от нашия съвременен живот, всички политически, спортни, военни маси, които днес всекидневно са пред очите ни, са бързи.
Твърде различни от тях са религиозните маси на отвъдния живот или на поклонниците:Целта при тях е в далечината, пътят е дълъг и истинското образуване на масите е отложено – то ще стане в някаква далечна страна или небесно царство. От тези бавни маси всъщност ни се удава да видим само част – притоците, тъй като крайното състояние, към което се стремят, е невидимо и недостижимо за невярващите. Бавните маси се събират бавно и виждат себе си като нещо трайно в необозрима далнина.
Всички тези форми, чиято същност бе само загатната, се нуждаят от по-обстойно разглеждане.